Съдебната реформа е процес, а не еднократен акт. Имаме ясен план и приоритети и скоро ще ги представим, категорична е шефката на правната комисия в Народното събрание
И още акценти в интервюто:
До края на октомври Народното събрание трябва да избере членовете на ВСС от своята квота
Ще има законодателни промени за ограничаване на командироването и подобряване на конкурсните процедури
Ако не намерим 160 гласа за членове на ВСС, едва ли ще ги намерим и за промяна в конституцията
Промяната на съдебната карта трябва да бъде не само на база данни за демография, транспортна достъпност, натовареност, видове дела и цифров капацитет
– Проф. Тянкова, реалистично ли е в началото на есента да има нов състав на ВСС?
– С приетите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се предвиди Висшият съдебен съвет (ВСС) да организира произвеждането на избори за изборни членове от квотата на съдиите, прокурорите и следователите в срок до 17 октомври 2026 г. До края на октомври и Народното събрание следва да избере от своята квота членовете на ВСС. По този начин можем да кажем, че политически ще изпълним един от първите поети от “Прогресивна България” предизборни ангажименти за конституиране на нов състав на ВСС в максимално кратки срокове, като същевременно спазваме установените в нормативната уредба срокове и процедури.
- Свидетели сме, че почти няма състав на ВСС, особено последните два, който да не е бил замесен в скандали. Как ще гарантирате, че след две или три години отново няма да говорим за зависимости в кадровия орган?
- Общата ни концепция за подбор на членовете на ВСС и за начина на провеждане на изборите според мен е най-добрата гаранция за избор на морални и професионално отговорни членове на ВСС, които от своя страна да бъдат действително независими. Освен това се предвижда приемане на правила от Народното събрание, по които ще бъдат установени високите професионални и нравствени качества на членовете на ВСС от парламентарната квота, за да бъдат избрани лица с висок обществен авторитет, професионална квалификация и практически опит, които да разрешават проблемите в съдебната система независимо и безпристрастно в рамките на мандата си.
- Как ще се опазите от прегрупирането на магистратите, тоест тези, които довчера са гравитирали около една или две политически формации, сега да се присламчат към вас?
- Правилата, които ще приеме специализираната комисия към Народното събрание, са тези, които трябва да гарантират, че сред номинираните членове няма да попаднат политически зависими кандидати. Тази част от дискусията беше най-продължителната и емоционалната по време на обсъждането на предлаганите промени в ЗСВ в правната комисия. Независимостта и професионализмът на кандидатите са неразривно свързани и тяхното наличие следва да бъде установено в хода на процедурата по номиниране и избиране на членовете на ВСС.
- Постоянно или непостоянно действащ орган ли трябва да е ВСС?
- По отношение на този въпрос отговорът ми е кратък: на този етап считаме, че прекалено много правомощия има вменени на ВСС по конституция и според закона, така че той засега трябва да остане постоянно действащ орган. Но не означава, че това е окончателно решение. В част от постъпилите по законопроекта становища този въпрос отново беше повдигнат, така че след приключване на избора на нов ВСС дискусията може да бъде подновена и ако общата воля е да се върне старият модел, то ВСС може да промени статута си и да стане отново “непостоянно” действащ орган, който администрира съдебната власт, но заедно с това неговите членове да продължат да упражняват магистратската си дейност. Но това може да стане само при промяна в конституцията.
- Обмисляте ли конституционни промени по отношение на кадровия орган - например да не се избира с такова голямо мнозинство, да не е разделен на две колегии, да няма ангажимент към сградния фонд на съдебната система, защото все пак видяхме, че промените от 2015 г. не подобриха работата му?
- Конституционни промени по отношение на мнозинството, с което се избират членовете на ВСС и Инспектората на ВСС (ИВСС), са несъвместими с темповете, с които искаме да преодолеем настоящата системна криза, свързана с продължаващото функциониране на ВСС и ИВСС с изтекли мандати. Тези квалифицирани мнозинства от минимум две трети от народните представители са въведени през 2015 г. и може би въпросът следва да бъде отправен към тези, които и сега се изявяват като носители на идеи за съдебна реформа - какви са резултатите от нея и дали смятат, че тя беше удачна. Така или иначе, за промени в конституцията се изискват поне 160 гласа, така че ако ние не намерим тези гласове за избор на членове на ВСС, едва ли ще ги намерим и за промяна на конституцията. Висшият съдебен съвет управлява недвижимите имоти на съдебната власт и евентуална промяна на това задължение е свързана с промяна на конституцията и за това следва да се проведе широка дискусия по темата.
- Защо се спряхте на варианта изборът на членове от професионалната квота да се извършва по окръжни райони? Не очаквате ли, че именно този начин на избор може да ви изиграе лоша шега?
- Признавам, че личното ми становище първоначално беше в полза на провеждане на изборите по апелативни райони. Но в повечето становища и предложения, внесени по законопроекта, и то точно от представители на съдебната система, преобладаващото мнение беше изборите да се провеждат в окръжните съдилища, и то с хартиени бюлетини. Затова дадохме достатъчно дълъг срок между двете четения на законопроекта, за да направим една широка дискусия и въз основа на аргументите в нея да вземем най-правилното решение. Така в дискусията беше подкрепено предложението на “Прогресивна България” изборът да се извършва с хартиени бюлетини в окръжните съдилища. Основният аргумент в подкрепа на решението е, че окръжните съдилища са тези териториални центрове, които ще дадат възможност на най-много магистрати да упражнят своето право на глас, без да се налага да пътуват до апелативните центрове. От своя страна Пленумът на ВСС в 14-дневен срок от влизането на закона в сила трябва да приеме правила за произвеждането на изборите заедно с план-график за организацията и техническата им подготовка в съответствие с изискванията на закона.
- Предложението ви правосъдният министър да има право да оспорва всички актове на кадровия орган и това да води до тяхното спиране няма ли да блокира системата, тоест ако министърът е в конфликт с ВСС, каквито ситуации е имало, да започне едно постоянно оспорване, а оттам и блокаж?
- Съобразно приетата норма не се предвижда автоматично спиране при обжалване на актовете на министъра на правосъдието, а на него му се дават права като на останалите заинтересовани лица. Изпълнението ще може да се спира само от съда. Това право не нарушава принципа на разделение на властите, тъй като той съдържа и взаимен контрол. Всяка власт е независима, но те взаимно се контролират и балансират. В крайна сметка арбитър е съдът, а министърът на правосъдието е добавен като възможен жалбоподател, ползващ се с правата на останалите заинтересовани страни.
При сега съществуващата съдебна практика, основана на настоящата правна уредба, често се приема, че министърът на правосъдието няма правен интерес от обжалване на актовете на ВСС. Не считаме, че трябва да се допускат случаи като тези, в които ВАС прекратява делата, образувани по жалби на правосъдния министър срещу например назначаването на Борислав Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор, или отказът да бъде освободен като такъв. Мотивът за постановения отказ на ВАС беше липса на личен, пряк и непосредствен правен интерес по смисъла на АПК. Сега преодоляваме този нормативен недостатък.
- Като преподавател и адвокат имате поглед върху съдебната система. Кой е най-големият ѝ проблем? Според немалко граждани например е бавното правосъдие, точенето на дела с години, а в същото време потърпевшите няма пред кого да си потърсят правата?
- Според мен проблемите на съдебната система са от различно естество и едва ли може да бъдат систематизирани в това кратко изложение. Бавното правосъдие е един от проблемите. Но то до известна степен намери разрешение след въвеждането на задължението за информационната среща по медиация по някои от гражданските дела. Но едва ли проблемът е разрешен като цяло. Това е работа на новия ВСС и се надявам той да се заеме с неотложните проблеми и да търси тяхното решение.
- Изборът на ВСС, който предстои, е конституционно задължение на депутатите и магистратите, което отдавна трябваше да се случи, а не съдебна реформа. Но откъде трябва да започне т.нар. съдебна реформа? Кое е неотложното и задължителното, което трябва да се случи в следващите години? Обмисляте ли други промени в съдебния закон в следващите месеци? И ако да, какви?
- Същинската съдебна реформа не е еднократен акт, а процес, който следва да се осъществи в рамките на няколко години. Имаме ясен план за приоритетите и за по-дългосрочни действия в тази насока, който скоро ще бъде представен. Към настоящия етап мога да споделя, че очакваме в рамките на тази година да започнат същинските действия по съдебната реформа чрез промяна на законодателството в следните области: създаване на ясни правила при избора на “тримата големи”, които да гарантират, че кандидатите притежават високи професионални и нравствени качества; ограничаване на дългосрочното командироване, за да бъде върнато към неговата изключителна, временна и мотивирана функция; подобряване на законодателната рамка относно конкурсните и атестационните процедури в органите на съдебната власт. Като дългосрочен приоритет приемаме извършване на промяна на съдебната карта, но не само на база данни за демография, транспортна достъпност, натовареност, видове дела и цифров капацитет. Вече подобрихме модела за разследване на главния прокурор, в съответствие с поетите по Плана за възстановяване и устойчивост ангажименти и изготвените в рамките на предишното правителство законопроекти. Но ако тези краткосрочни мерки за промени на механизма покажат ограничения, в дългосрочен план ще преценим дали е необходим по-траен модел с отделен помощен апарат, бюджетна автономия и по-силни институционални гаранции. Всяко такова решение трябва да запази баланса между ефективност, независимост и процесуални права, като избягва създаване на още една формално независима, но фактически нефункционална структура.
- Според вас главният прокурор трябва ли да е от прокурорските среди? И макар да е още рано, има ли вече имена, които се обсъждат в средите на “Прогресивна България”, или пък такива, които сами да се предлагат за поста? В тази връзка да ви попитам: не трябва ли да се мисли за промяна на хората, които могат да номинират главния прокурор, защото сега тези, които го номинират, го и избират?
- Предложенията за номинация на главния прокурор според конституцията могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на ВСС, както и министърът на правосъдието. Така че очакваме техните предложения за промяна в разпоредбите относно номинирането на кандидатите за главен прокурор.
- Защо не ви виждаме в ръководството на “Прогресивна България”?
- Не ме виждате в ръководството, тъй като усилията и трудът ми са най-полезни в законодателната дейност, която осъществява Народното събрание.
- Вие сте първи мандат депутат, но пък преподавател и адвокат с дълга практика. Така ли си представяхте работата на народния представител? Не е ли отстрани по-лесно, отколкото е в действителност?
- Безспорно да наблюдаваш дейността на Народното събрание отвън е много по-различно от това, което виждаш отвътре. Отвън е много по-лесно да даваш оценки, да критикуваш, да си категоричен в становищата си като юрист относно качеството на приетите закони. Когато си част от дейността на законодателната власт обаче, носиш цялата отговорност върху себе си, но към тази отговорност трябва да прибавим необходимостта да се бърза - било то заради Плана за възстановяване и устойчивост, било то заради наследените финансови проблеми в държавата, извънредните ситуации и какво ли не. И тогава трябва да се направи разумният компромис, който е неизбежен. За неговите “разумни граници” на помощ идва дългогодишният ми опит на преподавател и практикуващ юрист, консенсуалният ми подход при решаване на всеки проблем, на който съм се научила от практиката си като медиатор, и вътрешното ми убеждение, че съм на това място, за да съм полезна на гражданите, които са ни гласували такова високо доверие.
CV
Родена е на 29 октомври 1964 г. в Пловдив
Магистър по право
Специализира в областта на търговското право и несъстоятелността
Ръководител на катедра “Частноправни науки” в Юридическия факултет на Великотърновския университет
Адвокат, медиатор и арбитър
Автор на три монографии в областта на търговската несъстоятелност и производството по стабилизация, както и на множество научни студии и доклади
Народен представител от “Прогресивна България” от 4-и МИР - Велико Търново.
