В продължение на четири години руският президент Владимир Путин до голяма степен успяваше да предпази населението от икономическите последствия на войната си в Украйна. Но вече не е така. Това пише в свой анализ изданието "Политико".
Украинските ракетни удари и атаки с дронове срещу ключова енергийна инфраструктура през последните седмици превърнаха войната от сравнително незначителен дразнител, който повечето руснаци можеха да пренебрегнат, в непосредствена и все по-остра горивна криза.
Две трети от 83-те региона на Русия вече съобщават за проблеми с доставките на гориво, което е сериозен проблем за милиони хора и също толкова голяма заплаха за оцеляването на много предприятия.
Ситуацията е особено остра в Крим, където властите обявиха извънредно положение и забраниха всякаква продажба на гориво. Туризмът, който в нормална година е от ключово значение за икономиката на полуострова, е претърпял срив.
Миналата седмица Путин бе принуден да признае проблема, като свика най-висшите си служители в Москва, за да намерят решение.
Публично той представя кризата в оптимистична светлина.
"Разбира се, тези удари по нашите инфраструктурни обекти създават проблеми. Това е очевидно. Определен дефицит на гориво не е критичен", посочи той. След това бързо премина към твърдението, че руските удари нанасят много по-големи щети на Украйна.
Що се отнася до конкретните цифри, мащабът на щетите се прикрива, като Русия добави цените на горивото на вътрешния пазар към списъка с икономически данни, които вече не публикува.
Много руснаци обаче сами установяват колко зле стоят нещата. Социалните мрежи гъмжат от кадри, на които шофьори се нахвърлят един върху друг заради бензин на бензиностанциите или дори се втурват с камиони през опашките от автомобили, чакащи да заредят.
Стигна се дотам, че страната, която покойният сенатор Джон Маккейн осмиваше като „бензиностанция, маскирана като държава", вече дори не е бензиностанция: Ройтерс съобщи в сряда, че Индия, която е най-големият чуждестранен купувач на руски суров нефт, вече ще изнася част от рафинирания нефт обратно в страната на произход.
Този внос е необходим, защото според някои руски профили в социалните медии Украйна умишлено е нанесла удари по рафиниращи съоръжения като каталитични крекинг инсталации, които Русия не може да поправи или замени сама, което означава, че не се очертава бързо решение на проблема с недостига на гориво. Каталитичните крекинг инсталации спомагат за максимизиране на добива на търговски полезни дестилати от суров нефт.
„Количеството бензин, налично в Русия в момента, се определя от надпреварата между украинските дронове и руските екипи за ремонт. Ако честотата на украинските атаки може да се поддържа, а щетите от всяка атака се увеличават, тогава предимството се прехвърля към Киев. Това е точно това, което наблюдаваме в момента", посочва Сергей Вакуленко, анализатор от Института „Карнеги" за международен мир.
Единственият лъч надежда за Кремъл е, че страната все още разполага с изобилие от дизелово гориво, което е от съществено значение за камионите и селскостопанската техника. Въпреки това след срещата през уикенда официални представители заявиха, че правителството все още може да наложи забрана върху износа по-късно през лятото, за да гарантира доставките по време на жътвения сезон. То вече е забранило износа на реактивно гориво и бензин.
Дори когато има налично гориво, остава проблемът с нарастващите цени.
Цените на горивата обикновено оказват голямо влияние върху инфлацията като цяло, а Централната банка на Русия предупреди в протокола от последното си заседание по паричната политика в сряда, че неотдавнашният скок вероятно ще има по-трайно въздействие, отколкото би било в миналото.
Съществуващото споразумение на правителството с големите петролни компании за ограничаване на цените може да помогне за задържане на официалните цени на ниско ниво, но неофициални данни сочат ръст на неофициалните продажби на гориво с големи надценки, които фирмите са принудени да прехвърлят върху клиентите си. Тази тенденция „създава допълнителни инфлационни рискове", заяви банката.
Тези съображения бяха ключов фактор в решението на банката да намали основния лихвен процент само с четвърт процентен пункт през юни до 14,25 процента, в момент, когато бизнесмените и много представители на правителството настояваха за по-голямо намаление.
Предпазливостта на управителката на Централната банка Елвира Набиулина ѝ донесе много врагове през последните четири години, през които тя трябваше да повиши лихвените проценти до 23 процента, за да предотврати прегряването на икономиката. Сега, когато общата инфлация е спаднала до около 5 процента, мнозина я обвиняват, че без нужда бави нещата.
Герман Греф, главен изпълнителен директор на най-голямата руска банка за малки и средни клиенти „Сбербанк", заяви на събранието на акционерите във вторник, че икономиката вече се е охладила повече от достатъчно и че централната банка трябва да понижи лихвите по-бързо. Двамата влязоха в конфликт по време на панелна дискусия на конференция в Санкт Петербург в сряда.
Набиулина заяви, че е „категорично против" по-бързото намаляване на лихвените проценти, като посочи, че такъв „експеримент върху собствената ни страна" би довел до рязко покачване на инфлацията или дори до стагфлация.
„Да видим", отвърна очевидно неубеденият Греф, което предизвика смях сред публиката.
Този разговор е забележителен, защото Греф в продължение на много години беше шеф на Набиулина в Министерството на икономиката, а двамата са действали като противовес на по-дръзките членове на правителството, което все още до голяма степен се ръководи от философията на шпионите от съветската епоха.
Но в едно ключово отношение Греф и Набиулина остават на едно и също мнение. И двамата са били достатъчно смели да свържат войната директно с нарастващите икономически проблеми, пред които руснаците са изправени в момента.
„Мисля, че всички се тревожим за едно и също нещо. Не смятам, че има човек в страната, който да има други притеснения освен бързото прекратяване на военните действия. Това е очевидно", заяви Греф във вторник.
От своя страна, според информации, Набиулина е подала оставка в рамките на няколко седмици след началото на инвазията поради дълбоки съмнения по този повод, но Путин я е отхвърлил.
Оттогава, с предпазливостта, характерна за централен банкер, тя се е ограничавала до предупреждения, че бюджетът и разширяващата се разлика между разходите и данъчните постъпления рискува да подхрани инфлацията още повече. Но през последната година тя е подчертавала това с все по-голяма настойчивост, тъй като Русия е изчерпала резервите си и все повече разчита на заемни средства за финансиране на войната.
След огромен ръст през първата половина на 2026 г. военните и класифицираните разходи вече съставляват почти половината от общите разходи на правителството, според Янис Клуге, анализатор от Германския институт за международни отношения и сигурност. Ликвидните активи в Националния фонд за социално подпомагане, който първоначално беше създаден, за да предпази икономиката от колебанията в цената на петрола, междувременно са спаднали от около 7 процента от брутния вътрешен продукт в началото на 2022 г. до едва 1,7 процента от брутния вътрешен продукт към април.
С други думи, не само запасите от гориво на Путин са на привършване.
