Светът планира 2050 г. Гълъб Донев одитира 2020 г.
Днес Народното събрание възложи на Сметната палата да направи своеобразна фискална инвентаризация на пенсионните плащания за периода 2020–2026 г.
Няма нищо лошо държавата да проверява как са харчени публичните средства. Но когато най-голямата идея за пенсионната политика е одит на миналото, значи някой е забравил, че бъдещето също съществува.
Точно вчера BBC публикува анализ, според който половината от младите британци от поколението Z не вярват, че някога ще получават държавна пенсия. Причината е комбинацията от застаряващо население, по-малко работещи и все по-голям натиск върху публичните финанси.
Последиците вече се виждат. Едни увеличават вноските си в частни пенсионни фондове. Други инвестират самостоятелно в индексни фондове и криптовалути. Трети се отказват да спестяват за пенсия и предпочитат да харчат парите сега за пътувания, образование или покупка на жилище. Все повече млади хора планират т.нар. mini retirement – няколко по-дълги паузи от работа през живота, вместо да чакат пенсиониране на 70 или повече години.
Експертите предупреждават, че ако доверието в държавната пенсия изчезне повече хора ще поемат прекомерен инвестиционен риск, други няма да спестяват изобщо и така ще се увеличи неравенството между пенсионерите. Особено уязвими ще бъдат хората, които ще продължат да плащат наем и след пенсиониране, защото няма да притежават собствено жилище.
Това поставя същия фундаментален въпрос: как да се запази солидарният модел, без да се прехвърля непропорционална тежест върху младите поколения.
Това вече не е дебат за пенсиите. Това е дебат за демографията.
От години настоявам, че демографията не е тема, която може да бъде "паркирана" между социалната политика и пазара на труда. Тя определя икономиката, публичните финанси, образованието, здравеопазването и националната конкурентоспособност.
Настоявам и за пътна карта за развитие на пенсионната система, но това е тема за държавници, а не за временно прелитащи през позиции в държавното управление.
В България обаче продължаваме да гледаме назад. Одитираме разходите, вместо да анализираме тенденциите.
Най-показателното е, че дори не знаем какво мислят младите българи. Нямаме национално представително изследване дали вярват, че някой ден ще получават държавна пенсия, дали разчитат на осигурителната система или вече планират живота си така, сякаш ще трябва да се справят сами.
Измерваме дефицитите. Одитираме плащанията. Не планираме бъдеще.
Така става, когато обществото очаква визия за бъдещето, а хоризонтът за управляващите свършва там, където започва периферията на фуражката.
P.S. Попитах ChatGPT как да илюстрирам този текст и той ми предложи тази картинка.
(От фейсбук)
