- В близко бъдеще може да очакваме температури от 50 градуса в Южна Европа и над 40 градуса в България
- След обилните пролетни валежи избуява растителност, която в жегата съхне и е готова за пожар - така пламна Лос Анджелис
- Климатиците отделят много топлина и увеличават ефекта на градския топлинен остров
- В много европейски градове преобразуват в градски гори по-големи булеварди и площади. У нас това може да стане на "Витошка" и площад "Света Неделя"
- Нямаме нито един специализиран самолет за противопожарна дейност, на съседна Гърция, която има 20, и те не ѝ стигат
- Има идея от 30-те години на миналия век за зелени коридори, по които над София да прониква хладен и свеж въздух от Витоша, но трябва да се спре застрояването в южната част
- Все по-често за климатичния феномен Ел Ниньо се говори като за огромна заплаха - суши, наводнения, екстремни горещини. Но пък се твърди, че влиянието му в България е индиректно. С какво ни заплашва през 2026 година, г-н Симеонов?
- Ел Ниньо е естествен процес, който се повтаря на две до седем години и води до временно повишаване на глобалната температура с около 0,2 градуса. При предишния особено силен Ел Ниньо от 2015-2016 г. глобалната температура рязко се повиши и надмина 1 градус. А при последния от 2023-2024 г. глобалната температура надмина 1,6 градуса.
Очаква се за периода 2026/2027 г. Ел Ниньо да започне през юли -август и да достигне максимум в периода ноември -декември. Ефектът от Ел Ниньо се проявява няколко месеца след максимума му, т.е. следващата година - тогава вероятно пролетта и лятото ще бъдат още по-горещи.
Вероятността този климатичен феномен да се окаже особено силен нарасна до 63% спрямо 25% през март според последните прогнози. Развива се основно в Тихия океан и засяга най-вече страните от този район. При слаб до умерен Ел Ниньо в Европа обикновено по-засегнати са западните и централните части, докато в Източна Европа и България влиянието е по-слабо, като може да засегне само части от Добруджа.
При силен или особено силен Ел Ниньо високите температури могат да засегнат цяла Европа, включително България. Това означава да очакваме горещи вълни и пожари въпреки обилните валежи от тази пролет.
- Станахме свидетели на ужасяващи наводнения в Северна България. Защо проливните дъждове ни изненадаха?
- Те не са чак толкова проливни. А бедствията основно са поради човешка небрежност и неподготвеност. Климатът се променя, във въздуха има повече влага, а при подходящи условия тя се излива като проливен дъжд. Такива дъждове ще стават все по-чести, по-силни и ако не се подготвим, все по-често ще има бедствия.
- Твърдите, че голямата опасност у нас сега са горските пожари. Така впрочем беше и миналата година. Защо горите ни са толкова уязвими?
- С климатичните промени температурите нарастват и горещите вълни и дори горещият купол стават все по-чести. Влажността намалява, дървесината изсъхва и става податлива за пожари. Самите пожари в 90% са причинени от човешка дейност - умишлена или не. Освен това не се обръща внимание на пожарната безопасност.
Преди няколко седмици например пътувах през Северна България. Покрай пътищата има много загинали и изсъхнали дървета и клони, също много изоставени къщи, обрасли с растителност. А тази и особено следващата година след обилните валежи през пролетта такава растителност избуява, а по-късно изсъхва и е готова за пожар. Това е сценарият, по който се разви пожарът, изпепелил Лос Анджелис.
У нас имаме и много иглолистни изкуствени насаждения, много от които вече са болни и загиват. Миналата година пламна точно такава гора. Но и до днес оставаме неподготвени за горски пожари, а те едва ли ще намаляват.
Проблем е, че нямаме нито един специализиран самолет за противопожарна дейност. За един полет такъв самолет може да зареди за около 10-20 секунди до 6 пъти по 6 тона вода. Към водата могат да се добавят и забавители на горене, които предотвратяват разпространението на пожарите. Гърция има над 20 такива самолета и едва се справя. Донякъде може да се разчита на помощ от Европа, защото има 22 общоевропейски самолета и 7 хеликоптера за борба с пожарите.
Но е въпрос на приоритети къде ще се използват. Най-интензивните пожари вероятно ще бъдат в Централна, Западна и Южна Европа, така че вероятно те ще бъдат насочени натам.
- Оказва се, че и градовете ни, изпълнени с бетон и асфалт, не отговарят на променения климат, но все пак е плюс, че са изпълнени със зеленина. Какво им трябва, за да отговорят на новите климатични промени?
- София наистина е доста зелен град и за това дължим благодарност най-вече на забравения ѝ кмет от миналото инж. Иван Иванов. В последния му план за София са се предвиждали зелени коридори, по които в града да прониква хладен и свеж въздух от Витоша. Застрояването в южната част на София обаче спира този поток. Сега има някаква надежда тази идея да се възроди, но трябва да се спре строителството и особено високото.
Друга заслуга на някогашния столичен кмет са каналите на Перловската и Владайската река, изградени по негови проекти през 30-те години на миналия век, за да предпазят града от честите тогава наводнения. Очевидно са добре проектирани, защото пазят града от тях и до днес. Научавам за планове тези канали, които са и ценно историческо наследство, да се променят. Според мен не бива да се допуска разрушаването им или значителна промяна в тях, защото най-малкото ще се наруши основната им функция.
- Кое би помогнало на градовете да се справят с климатичните промени интелигентно?
- Както вече казах, трябва да се намали строителството в градовете. Презастрояването увеличава ефекта на т.нар. градски топлинен остров, при който температурата в тях е по-висока от извънградските зони. За София например тази разлика е около 4-6 градуса и в бъдеще ще нараства.
- Не е ли твърде крайна такава прогноза?
- Не мисля, защото сградите и инфраструктурата поглъщат много слънчева светлина, нагряват се и задържат топлината. Към това се добавя и топлината, отделена от човешката дейност. И впрочем проблемът не са само горещите дни, но и т.нар. тропически нощи, когато температурите са над 20 градуса. А такива нощи може да са продължителни.
Едно от малкото други неща, които може да се направят, е да има повече зеленина. Не само дървета, но и храсти под тях, свободна почва, трева, друга растителност - те не се затоплят от слънчевите лъчи, защото част от светлината се преобразува в хранителни вещества чрез фотосинтеза, а останалата част се разсейва към космоса. Освен това растенията се охлаждат чрез изпарение на фини капчици вода.
В допълнение растителността предпазва и от наводнения, защото при обилни валежи тя преразпределя водата и тя не стига директно до земята, а след това се попива от почвата. Противоположно на това градските улици са просто канали, в които дъждовната вода се събира.
В много европейски градове по-големи булеварди и площади се преобразуват в градски гори. В подобна зелена гора насред града може да се превърне “Витошка” в София, но е възможна и на много други места в столицата - да речем, площад “Света Неделя”.
Инфраструктурата, булеварди, площади, открити паркинги са сред основните причини за по-високите температури в градовете, защото се затоплят много силно от слънцето и задържат топлината продължително време. Озеленяването на булевардите е трудна, но не невъзможна задача, докато това на паркингите е лесноизпълнимо. Освен това там могат да се инсталират слънчеви панели, а асфалтът да се замени с бетонни решетки, които да позволяват достъп до открита почва. И не на последно място - трябва да се намали високото строителство близо до Витоша.
- Защо?
- Защото в София има естествен кръговрат на въздуха. Той се издига от града и се спуска по склоновете на Витоша. А строежите под Витоша спират този процес.
За намаляване на ефекта от горещите вълни също се използват водни площи и влажни зони, които не са много в нашите градове. Един начин от световната практика например е да се използват наводняеми терени, разположени близо до реките. При силен приток те поемат част от водата и предпазват от наводнения, а през останалото време служат като влажни зони, които намаляват ефекта от горещините. Напълно възможно е да се приложи такава практика при Перловска река, която често се разлива. Възможност да се построят други наводняеми зони има в Южния парк, за да поеме водите от Драгалевската река, също в Княжеската градина на мястото на бившия паметник на Съветската армия, за да поеме водите на Боянската река.
- В предишно интервю споделихте, че масовото използване на климатици в жегите увеличава изтичането на фреони, които според вас са със стотици пъти по-голям затоплящ ефект от въглеродния диоксид, от който се пазим. Май няма 100% полезни технологии?
- Отделянето на фреон от битовите климатици и тези от обществените сгради не е основният проблем. Количеството на фреон и течовете от битовите климатици е пренебрежимо малко в сравнение с това от индустрията, транспорта, индустриалния риболов.
При работата си обаче те отделят много топлина и увеличават ефекта на градския топлинен остров, а по-високите външни температури намаляват ефективността им и увеличават консумацията на електрическа енергия. Би трябвало да се мисли за климатици, които отделят излишната топлина дълбоко под земята. Така околният въздух не се загрява толкова.
Друг вариант е използването на вода - във Виена вече се подговя проект за доставка на вода от Дунава. Така околният въздух не се загрява прекомерно.
Увеличената електрическа консумация поради масовото използване на климатици вече е проблем в много страни. Може да се стигне дори до продължително спиране на електрозахранването поради разпад на енергийната мрежа, както вече се е случвало.
- Какъв ще бъде климатът на България след половин век?
- Климатичните промени се ускоряват, и то значително. Това води до необратими последици като например изчезването на Южните коралови рифове, на планинските ледници. От началото на ХХ в. например Швейцария е загубила почти 70% от ледниците си. Очакваме до средата на века в Алпите да останат само части от най-големите, което засяга и България, защото над 30% от водата на Дунав лятно време е тъкмо от топенето на ледниците.
Друга необратима в човешки мащаб промяна, която напоследък се обсъжда много усилено в научните среди, е забавянето или дори спирането на Атлантическата меридионална циркулация, част от която е Гълфстрийм. Това ще доведе до сериозна промяна на климата в Западна Европа - температурите там могат да се понижат дори с 20 градуса спрямо сегашните извън лятото. За България обаче това означава затопляне плюс суша, защото голяма част от валежите се дължат на изпаренията от Гълфстрийм.
Друг необратим и много опасен процес е топенето на вечно замръзналата земя в Арктика, при което се отделят много парникови газове, включително метан, който има 84 пъти по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид. Всички тези процеси са свързани и при задействането им може да се получи дори не ефект на доминото, а по-скоро ефект на лавината, който да доведе до много бързи и сериозни промени.
Днес вече се говори за преминаване към климатичен режим “гореща земя”, в който температурата на Земята може да е с 4 и повече градуса по-висока. Това би означавало направо гибел за живота такъв, какъвто го познаваме, защото той не е подготвен за такава рязка промяна. Така че е много трудно да се каже какво да очакваме в края на века, но изгледите не са добри. В близко бъдеще може да очакваме температури от 50 градуса в Южна Европа и над 40 градуса в България.
- Толкова напреднали технологии и никакви надежди?
- Надежди има. В Европа климатичните политики допринасят за значително намаляване на парниковите газове. Китай, държавата с най-високите емисии, също бързо намалява отделянето им. Това става чрез ускореното използване на възстановяеми източници на енергия, развитие на ядрената енергетика и електротранспорта. Освен климатичните ползи там виждат и голям икономически потенциал в развитието на тези технологии.
Наскоро Китай въведе в експлоатация ядрен реактор на стопени соли. Тези реактори са известни от 70-те години. Предимствата им са, че при тях са невъзможни аварии от типа на тези в “Чернобил” или “Фукушима”, те използват по-пълно ядреното гориво и произвеждат по-малко активни и с по-къс живот ядрени отпадъци. Така че има някаква надежда, но с политика от типа на тази на Тръмп бъдещето е доста непредвидимо.
От друга страна, неговата политика и особено войната в Близкия изток показа, че нефтът е ненадежден източник на енергия, който при криза може да изчезне. Днес много страни преосмислят енергийната си политика. Кризата с петрола вероятно ще доведе и до спад в икономическото развитие, а оттам и до консумацията на продукти, стоки и услуги. Така Тръмп, без да иска и да разбира, може да допринесе за намаляване на климатичните проблеми.
CV
Валентин Симеонов е физик. Работил е в БАН, а от 1995 г. - в Швейцарския федерален институт за технологии - Лозана
С разработени от него лидари (лазерни локатори) участва в оценка на замърсяването на въздуха в Женева, Милано, Марсилия, Мексико Сити. А швейцарската метеорологична служба подобрява прогнозите за екстремни валежи и изследване на климата с негов лидар
Разработва и използва система за измерване на метан
След пенсионирането си през 2019 г. участва в различни проекти, между които изследване на облаци над Антарктика и замърсяване на въздуха в Индия
