Имах честта и възможността да присъствам като гост на Седмата среща на представители на местни власти от Китай и страните от Централна и Източна Европа и на Международната седмица на сътрудничеството и обмена между побратимените градове, които се проведоха в края на месец май в гр. Дзинан, провинция Шандун.
Срещата между ръководителите на Китайската народна република и страните от Централна и Източна Европа бе под мотото „Да вървим ръка за ръка към общото бъдеще", а на побратимените градове - „Заедно за бъдещето". Тези два мащабни форуми утвърждават ролята на местните власти в международната дипломация и икономика. Участваха над 600 гости от Китай и делегации от 40 други държави, за да обсъдят нови възможности за сътрудничество в области като дигиталната икономика, зелената енергия и модерното земеделие.
Г-жа Шън Ицин, член на Държавния съвет на Китай, присъства на церемонията по откриването и произнесе впечатляваща реч. Тя заяви, че механизмът за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ е постигнал плодотворни резултати през 14-те години от създаването си. Инициативата продължава да играе важна роля в насърчаването на координираното развитие на двустранните отношения, регионалното сътрудничество и отношенията между Китай и страни от ЕС. Местното сътрудничество, като важен компонент от механизма, трябва да се придържа към отворено партньорство, да укрепва стратегическото съгласуване, да задълбочава взаимното опознаване между цивилизациите и да насърчава обмена между хората, като непрекъснато издига сътрудничеството на нови висоти.
Китайската страна описва механизма като платформа за равенство, уважение и взаимно доверие. Тя служи като важно допълнение към общите отношения между Китай и Европейския съюз. В момента форматът е известен като „14+1" (след напускането на балтийските държави).
Отвъд тържествените и пъстри елементи на съпътстващите събития на Срещата Китай – ЦИЕ впечатлява колосалния технологичен и социален напредък на Китайската народна република. „Поднебесната империя", както хилядолетия се е самоопределял Китай, си е поставила като основна стратегическа цел към 2049 г., при навършване на 100-годишнината от основаването на съвременната китайска държава, да се превърне в напълно развита, богата и могъща социалистическа държава, постигайки така нар. „Велико национално възраждане на китайската нация".
Амбицията за постигане на тази цел може да бъде видяна във всяко място или дейност, до които имахме възможност да се докоснем. Впечатляваща е зеленината и живите цветя не само в Пекин, Шандун или Цюфу, но и в малките населени места, през които преминахме. Посетихме демонстрационна зона за съживяване на селските райони в Дзюнюфън. Видим е стремежът навсякъде да се озелени или да се обработва земята. Да се произвеждат по две реколти от селскостопанска продукция годишно видяхме и в покрайнините на гр. Цюфу, който шеговито определят като „столица на чесъна". Към 2025 г. Китай произвежда над 90% от чесъна в света.
Намаляването на вредните емисии във въздуха не е само в повишаване на зеленината, но и в налагането на железопътен транспорт и на електрически и хибридни превозни средства. В частни разговори управленци от провинция Шандун споделиха, че преди 20 години са оценили, че трябва да подобрят железопътния транспорт и отишли в Германия, където, в онзи момент, се произвеждали и използвали най-бързите влакове. Подобрили наученото и днес средната скорост на влаковете в страната е 306-307 км/ч. Разбира се, има и доста по-бързи. Амбицията, за която споделиха домакините, е да направят ж.п. линия между Шанхай и Кайро, която символно да свързва цивилизациите.
Понастоящем китайците се гордеят със своето технологично превъзходство. Посещение в Ситито на Дзинан във високотехнологичната компания Inspur за мен бе една великолепна разходка в бъдещето. Компанията е водещ доставчик на „облачни услуги" и услуги за големи данни, комуникации от следващо поколение и разнообразни сценарии на приложения. Компанията доставя ИТ продукти и услуги в повече от 120 страни и региони по целия свят, вкл. България.
Държавната компания предлага усъвършенствани продукти в областта на информационните технологии и е водещ доставчик на услуги за управление на решения при насърчаване на социалния прогрес. В портфолиото на компанията е произвеждане на оборудване за икономиката на бъдещето. Възходът на дигиталната икономика, икономиката на споделяне и индустриалното сътрудничество преоформят традиционната реална икономика. Глобалният производствен сектор се намира на критичен кръстопът след Ковид-пандемията и се нуждае от предефиниране на философията за развитие. Съвременното производство следва да бъде бързо със зелена и интелигентна ориентация.
Разбирането на компанията е, че е необходимо да се предоставят услуги, които се адаптират към различните страни и региони по света, въз основа на характеристиките на индустрията за производство на оборудване. На фона на бързото развитие на новите технологии, включително Интернет на нещата, „облачни изчисления", големи данни и изкуствен интелект, от компанията са ангажирани със създаването на дигитални предприятия, предоставяйки дигитална верига за доставки и интелигентни модели за управление на фабриките, според индивидуалните нужди на клиентите, за да се постигне трансформация и модернизация чрез иновации в услугите.
Съществен акцент от посещението в провинция Шандун бе изкачването на свещената планина Тайшан, едно от съкровищата на световното наследство, включено в каталога на ЮНЕСКО. Тя е една от петте свещени планини. Планината е приютила 22 древни храма, включително Храмът на Бога, построен по време на династията Цин. С височина 1 545 м. над морското равнище, тя е любимо място за китайските пилигрими. Известността й идва от особеното съчетание на безкрайна равнина и тази планина, която сякаш изниква от земните недра. Достигането със затворен кабинков лифт и достъпността и за хора с увреждания показват значението на свещената планина като неповторим културен и природен феномен. Прави впечатление възможността с носилки много трудно подвижни хора да достигнат до върха на планината и да се помолят за здраве в храмовете.
В гр. Цюфу в провинция Шандун се намират три конфуциански светилища / „трите конфуциански места" – храм, посветен на Конфуций, родово имение на семейство Кун и гробище, където е погребан най-известният китайски философ (и много от неговите потомци). Тези обекти са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Философът е получил популярност по света като Конфуций (около 551 г. пр.н.е. - около 479 г. пр.н.е.), но китайците обикновено го наричат Кун Фу Дзъ. „Дзъ" означава „специалист"/„учител" и почти всички китайски философи го имат в името си, така Кун Дзъ означава Учителя Кун. По-късно, за да добавят още повече тежест към името, добавят Фу, което означава „голям"/„велик", и така се получава Кун Фу Дзъ – Великият учител Кун. През XVI в. името Кун Фу Дзъ е транскрибирано на латински от мисионера Микеле Руджери като Confucius и тази форма става основа на имената, използвани в повечето европейски езици, включително и българския – Конфуций. Той е измежду най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е наричан „учител на 10 хиляди поколения".
Град Цюфу е съчетание на древния и модерния Китай. Градът е бил столица на царство Лу от епохата Пролети-Есени /770-478 г. пр. н. е./ по време на втората китайска династия Джоу (от 1046 г. пр. н. е. до 256 г. пр. н. е.). През тази епоха се формира и китайската писменост в нейния вид, използван до наши дни. Влиянието на Конфуций се вижда както на сергиите около стените на имението, така и в новата част на града в иновативния музей, пред който има негова висока статия.
Музеят на Конфуций е създаден през 2017 г., като негов предшественик е Архивът за културни реликви на семейство Кун към Бюрото за културно наследство на гр. Цюфу. Музеят на Конфуций разполага с постоянна изложба „Великият Конфуций", която се състои от пролог и пет секции. Прологът предоставя въведение в епохата и значението на Конфуций чрез мултимедийни прожекции. Петте секции, през които преминава постоянната експозиция са: Ерата на Конфуций, Животът на Конфуций, Мъдростта на Конфуций, Конфуций и китайската цивилизация и Конфуций и световната цивилизация.
Иновативният Музей „Конфуций" показва култа на китайците към писмеността и знанието от древността до наши дни. Философията на Кун Фу Дзъ, неговите морални принципи и постижения, включително и неговата философия на доброто, хармонично управление, са се вградили в обществения морал и управленска философия на днешното китайско общество. Политическата и моралната философия, отстоявани от Китайската комунистическа партия, опираща се както на модерните виждания за света, така и на вековната мъдрост, са в основата на подобряването на живота на отделния човек и на обществото като цяло в Китай. Защото, само образовани нации могат да имат просперитет и благополучие в днешния свят на бясна икономическа и неразумна военна надпревара. Това го видях със собствените си очи и останах възхитена. Няма друга страна в нашия свят, която да е постигнала толкова забележителни успехи, за толкова кратък исторически период като Китайската народна република.
Китай преодолява изостаналостта, продукт на антикитайска и антинародна политика на няколко западни държави от XIX в. и първата половина на XX в. Някои от бившите полуколонизатори изглежда още съжаляват за времето, когато Китай живееше като мизерстваща колония на блок от западни държави. Тяхната рецепта за китайския народ бе „опиум и експлоатация". След Втората световна война, под ръководството на Китайската комунистическа партия, която отстоява политически виждания, които в най-голяма степен съответстват на нагласите и интересите на китайския народ, Китай е взел съдбините си в свои ръце. Пътят към изработването на концепцията за „социализъм с китайска специфика" не е бил лек. Днешният Китай не натрапва своя „социализъм" на други народи, но е готов да предложи опита си на всяка човешка общност, която също иска да се отскубне от клещите на изостаналостта и хегемонизма.
Днешната държава преживява несравним възход и няма да бъде справедливо, ако не изтъкнем ролята на партийното и държавното ръководства и особено на г-н Си Дзин Пин, който днес е един от най-авторитетните лидери на нашия свят. Авторитетът на председателят на Китайската комунистическа партия, включително и в страни, които не излъчват добронамереност към КНР и към ККП, говори, че светът ще се отнася с все по-голям респект към Китай. Имат втората по могъщество икономика на планетата и са сред най-напредналите държави с високи темпове на развитие. Затова, когато някой анализатор каже, че света се променя, следва да уточним и да оценим новата роля на Китай в този свят като глобална сила.
През 2049 г., когато Китайската народна република ще отбележи своята стогодишнина под ръководството на Китайската комунистическа партия, вероятно ще бъде най-влиятелната държава в нашия свят. Дотогава може да се каже, че от „работилницата на света" Китай става най-голямата експериментална социална лаборатория. Опитът да предложи алтернативен модел на човешко развитие трябва да се следи и изучава изключително внимателно. Можем само да им пожелаем успех!
Независим и преуспяващ Китай, под ръководството на Китайската комунистическа партия, все повече ще се утвърждава като „един друг възможен път за човечеството" – по-добър, по-човечен.
