Кога най-сетне ще въведем прогресивно данъчно облагане?
Видният финансист Николай Василев определя новия проектобюджет като “свинщина” и аз съм напълно съгласен, само че откъм диаметрално противоположната страна. Свинщина според мен е в страната с най-висока степен на неравенство в Европа да се продължава със същата тази ултрадясна неолиберална данъчна политика, която помпа ли, помпа неравенството и народното недоволство.
И за да се избегне социалният бунт, се отварят бюджетни дупки, които се запълват с нови и нови заеми, докато накрая не рухне всичко.
Дефицитът спокойно може да се покрие с един прогресивен данък като в цивилизования свят. Но не, това за преобладаващите икономисти е табу. Ето, това вече е свинщина.
Толкова ли шамарите на времето не вразумиха управляващата каста?
Електоралният вятър отвя царските юпита като сухи листа. “Плоските” социалисти времето ги замете под килима. Малката пица на Дянков докара народа до бунт и самозапалвания. После парламентите и правителствата взеха да падат като круши. Човек би очаквал най-сетне правителството на генерал Радев, което стои като колос със своите 131 депутати, да извади от планшета си доблестта да шкартира бюджетните идеи на Средновековието и да влезе поне в ХХ век, ако не в ХХI.
Ако не сега, то кога?
Уви, вместо това правителството на генерал Донев
пак хукна по пътя на неизбежната катастрофа,
която се отлага и пак отлага с нови и нови заеми. Гледам телевизии, слушам радио и изобщо не чувам гласовете на икономическия реализъм. Положението е като в стихотворението “Аквариум” от незабравимия Радой Ралин:
Аквариум!
В тебе е тържествено и тихо
като в парламент!
Навън избухват драми и събития,
избиват хора и ги възкресяват,
а тука рибите поглъщат кислород,
за да се радва целият народ.
Тази сатира бе писана за друго време и за друг обществен строй, но сега и тук ние пак правим точно обратното на това, което ни препоръчва Западът. Толкова ли не поумняхме?
Години наред ръководителят на мисията на МВФ Фабиан Борнхорст ни съветва - въведете прогресивни данъци бе, тъмни балкански субекти! Възстановете необлагаемия минимум, премахнете максималния осигурителен доход!
Глас в пустиня. Неее, казва българският аквариумен икономист –
няма да му се вържем на МВФ-то!
То е наследник на Комунистическия интернационал!
В началото на юни и Европейската комисия директно разкритикува българския данъчен модел и препоръча точно същото, каквото и Борнхорст. Но неее, българската фискално-фейкална мисъл ще спасява бюджета чрез рязане на социалните разходи. За Украйна слушаме и козируваме, но за справедлив данък – не, не и сто пъти не!
Виж, ако се сетят да приватизират пенсиите, видният финансист Николай Василев сигурно ще ръкопляска. От негово време са ни останали едни частни пенсионни фондове, които сега държавата ги субсидира с 1,5 милиарда евро на година. Като са частни, защо ги субсидира държавата? Лудница някаква.
В България има и сериозни икономисти, но те рядко се мяркат по централните медии, а и правителствата никога не ги канят за съветници, нито партиите - за депутати. Дебатът е изцяло сред аквариумните риби. Откъде си черпят те опорките? Ето как се изразява Поетът:
Една безконечна
огърлица от кислород
им опреснява възгледите.
Питам се само дали и Румен Радев не диша от същата кислородна огърлица, главозамаян от успехите. Само да напомня, че Киър Стармър дойде на власт във Великобритания през 2024 г. след шеметна победа на неговата партия – 411 от общо 650 депутати, или 63,2% от мандатите. За сравнение – Радев има едва 52,4%. И ето че сега Стармър си хвърля оставката при рейтинг минус 60 - шести пореден британски премиер за 10 години.
Все идват като тигри, бягат като овци. А ние колко премиери сменихме? Правиш същото – получаваш същото, просто е. И от колкото по-високо тръгваш, толкова по-силно падаш. Доста от кадрите на г-н Радев идват от БСП, АБВ и другите мутации на БКП, как няма кой да му внуши някоя лява идея? Това само потвърждава моята стара теза, че още БКП си беше дясна партия.
Хареса ми лафът на бившето царско юпи, че
иска да сме като развитите западни страни
И аз искам! Да вземем например Германия. Там първите 1200 евро от годишния доход са напълно необлагаем минимум. След този лимит данъкът започва от 14% и така се покачва ставка по ставка, докато за доходите над 277 000 евро вече скача на 45 на сто.
Социалните осигуровки общо са около 40% от брутната заплата, но се делят поравно между служител и работодател и няма таван като у нас. За разлика обаче срещу тези осигуровки човек получава перфектни услуги, които не източват допълнително джобовете.
Доскоро Германия поддържаше перфектно балансиран бюджет и ако не бяха взривили газопроводите, щеше да ги поддържа и до днес. Но да не я мислим, тя ще се оправи.
Добре де, да не се мерим с Германия.
Да вземем една бивша социалистическа държава като например Чехия. Там неравенството в доходите е най-ниско, а стандартът на живота вече е над средноевропейския.
В началото Чехия също се подлъга по плоския данък, но в един момент се усети и въведе 2 ставки – 15 процента за народните маси и 23 на сто за олигарсите. И необлагаем минимум, разбира се.
Подобно е и положението в Полша. Необлагаем минимум от 6900 евро годишно, долна ставка от 12 на сто, най-висока 32 на сто. Корпоративният данък е 19 процента, но за най-малките фирми е намален до 10 на сто. И така нататък, и така нататък – нашето плоскоумие никъде го няма, тъй като нашата икономическа мисъл е затворена в аквариума, който ни подари още програмата Ран-Ът заедно с рибите през 1991 година.
Значи нито ги слушаме какво ни съветват западните демокрации, нито ги гледаме какво правят. Обаче искаме да сме като тях. В нашия аквариум има обратна осмоза – просмуква се само отрицателният пример. Колкото пъти чуя "Да се учим от Гърция", толкова пъти се плясвам по челото. Е, кога най-сетне ще се учим от Германия? Или поне от Чехия?
Николай Василев например съветва да се дадат магистралите на концесии. Чудесно. В Италия и Франция например тол таксата е 10 евроцента на километър. При същата цена едно отиване на море от София до Бургас ще струва 40 евро на отиване и 40 евро на връщане в добавка към бензина. Нищо работа в сравнение с цените на шезлонгите и чадърите, които се превърнаха в национален символ на българския капитализъм.
Лакомията на управляващата каста – това е движещата сила на хроничния български преход. Това, което все още спасява положението, е, че най-активната младеж се спасява на Запад и тук просто не остава кой да се разбунтува.
