- Търсим варианти как да подготвим нацията, ако се наложи да влезем във военен конфликт, казва в интервю за "24 часа" министърът на отбраната
- От Украйна не сме получили нито цент за помощта от Българската армия
- Решението България да закупи F-16 бе изцяло политическо. И сега 40 години ние ще бъдем с него
- Министър Стоянов, бюджетът на Министерството на отбраната за 2026 г. е със 130 млн. евро по-малък от предложения от кабинета “Желязков”. Откъде се пести и кои служители няма да получат увеличения?
- Бюджетът на Министерството на отбраната за 2026 г. за работна заплата е по-голям с 60 милиона спрямо този за 2025-а. Всички видяхме бюджета на кабинета “Желязков” до какво доведе, затова дори не бих искал да го коментирам. По-важното е, че в предложения от нас няма намаляване на доходите на нито един от военнослужещите, нито един от цивилните държавни служители или пък на тези по трудов договор. Намаление на заплатите няма да има.
Министерството на отбраната е единственото, в което парите за заплати се изчисляват само спрямо заетите щатни бройки. Тоест, ако бройката е свободна, ние не получаваме финансиране за нея. Затова и в министерството няма прословутото допълнително материално стимулиране.
- Нуждата от пестене ще се отрази ли на модернизацията, склонни ли сте да се откажете от проекти, за да не се надува дефицитът?
- Само преди две седмици приехме план за нарастване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Това показва волята на правителството за модернизация на Българската армия. Този план беше изработен изключително бързо, съгласуван с Министерството на финансите и тези стойности не са пожелателни. Те са заложени твърдо и ние ще ги следваме. Въпросът по-скоро е да успеем да оползотворим всички средства за модернизация в срок. Средствата са доста и ние трябва да имаме достатъчно подготвени проекти, които да реализираме навреме. Дотук успяваме. Преди няколко дни подписах договора за 3D радарите и остава единствено ратификацията му от Народното събрание. Подготвяме договори за закупуване на гаубици, за противовъздушна отбрана. Работим с изключително високо темпо и хората ще видят честото ни присъствие в Народното събрание, за да защитаваме всеки един от тези проекти.
- Винаги и във всеки един проект е стоял конфликтът между военната експертиза и политическите желания. Вие склонен ли сте да дадете малко повече свобода на военните, които ще ползват съответното въоръжение, да си го изберат?
- Аз съм бил от двете страни. Но както и сега, така и през 2022-2023 г. като министър съм доказал, че уважавам военната експертиза. Пример за това е договорът за машините “Страйкър”, защото при подготовката му ние изцяло се съобразихме с военната експертиза. За мен тя трябва да бъде водеща, но винаги трябва да има един малък оттенък и на политическата експертиза. F-16 е другият пример в това отношение. Решението България да закупи F-16 бе изцяло политическо. И сега 40 години ние ще бъдем с него.
- След като споменахте F-16, ще търсите ли закупуването на една ескадрила изтребители втора ръка, за да се компенсира забавянето на вторите осем F-16?
- Аз като министър смятам, че имаме нужда от втора ескадрила изтребители, втора модернизирана механизирана бригада, още нови бойни кораби. Българската армия има огромни нужди, тъй като тя беше неглижирана години наред. Едва през 2018-2019-а стартираха процесите на модернизация, и то след няколко съвета за национална сигурност, свикани от президента Румен Радев. Тогава стартира големият проект за самолетите, проектите за корабите и на по-късен етап и за бойните машини.
България има нужда от втора ескадрила самолети. Една не е достатъчна. Желанието обаче е едно, действителността е коренно различна.
На този етап в новата инвестиционна програма, която разработваме с хоризонт до 2035 г., няма да видите втора ескадрила. Да, ако се появят повече финансови средства, може да помислим и за нея. Ние ще продължим да поддържаме МиГ-29 и Су-25 дотогава, докато можем да ги поддържаме и имаме необходимост от тях. МиГ-29 в момента носи бойното дежурство. Колкото и някои да не ги харесват, колкото и да говорят, че са съветски, стари, това са български самолети, които служат на България.
Трябва да се знае, че профилът на изтребителя е различен от профила на авиатора, който нанася удари по земни цели. В момента нашите пилоти, които се обучават на F-16, се учат за бой въздух-въздух, не за нанасяне на удари по земни цели. Това ще отнеме допълнително време и аз не виждам до 2030 г. да имаме пилоти, подготвени за удари по земни цели. Разбира се, поддръжката и на Су-25, и на МиГ-29 е много трудна. Скоро ще обявим обществена поръчка за ремонт на двигатели на МиГ-29.
- Каква помощ сме предоставили от Българската армия на Украйна? Тъй като след вашите изявления с премиера, украински дипломати казаха че те са плащали за всичко и помощ не е имало.
- България е предоставила 13 пакета военна помощ. Знаете, че първата военна помощ беше предоставена от служебното правителство, в което бях министър на отбраната. Тогава сме имали възможност да предоставим, предоставили сме. А от Украйна не е получен нито един цент. Това е истината.
Възстановяването на част от сумите идва по две линии. Едната е Европейския фонд за мир, но тези пари идват от Европейския съюз. Част от тях са нашите пари, които сме внесли там. Втората линия е на тристранни сделки с европейски държави.
Ние сме дали достатъчно много въоръжение, което е определено за такова с отпаднала необходимост за Българската армия. Има обаче лимити какви количества трябва да поддържаме за резерв на Българската армия. Аз лично не бих си позволил да сляза под тях. Законите трябва да се спазват. Това, че някои ги заобиколиха по определен начин, е тяхно решение. И аз ще ви разкажа как стана. 2018 г. имаше заповед да се извърши преглед на системата за национална сигурност. Част от този преглед е и системата за отбрана. Той приключи през 2019-2020-а и бяха определени необходимостите на Българската армия от мобилизационни формирования. Когато станах министър, аз го внесох в Народното събрание, където беше приет от комисията по отбрана. Следващият министър, който дойде след мен, реши, че ще изтегли този документ, и разпореди нов преглед на отбраната. И забележете, оказа се, че въпреки започналата вече война само на 1000 км от нас ние имаме нужда от по-малко мобилизационни формирования. Целта тогава беше да има повече оръжие с отпаднала необходимост, което да се даде на Украйна.
- А за какво са били използвани приходите от тази помощ? Вие сам казахте, че сме били компенсирани.
- Да, получили сме малко над 3 млн. евро от фонда и около 200 млн. евро от тристранни сделки . А парите са отивали както за текуща издръжка на Българската армия, така и за капиталови разходи. Една значителна част от тях е отишла за покриване на държавен дефицит. По тристранната сделка сме получили 400 млн. лв. за Министерството на отбраната, но в края на 2025 г. са спрели отпускането на половината от тях. Тоест част от тези пари са насочени точно за покриване на държавния дефицит. Най-вероятно се е целяло да се постигне 3% дефицит. Не обвинявам никого за това, споделям факти.
- Напоследък руски дронове в Румъния повдигнаха опасенията, че България може да се защити сама.
- Ние виждаме, че дронове стигнаха даже до островите на Гърция. Имаше инцидент и в Полша. В Констанца, за да се влезе в пристанището, трябва да маневрираш изключително прецизно. Това обаче не попречи на дрона да влезе. С това искам да кажа, че никой не е защитен 100%, дори най-силните държави и армии.
България се стреми да направи обектова охрана на въздушното пространство. Искаме да закупим оборудване за кинетично въздействие срещу безпилотни летателни апарати и за радиоелектронна борба. Но плътна стена срещу дронове, това е невъзможно на този етап. Най-малкото, защото технологиите изпреварват нашите желания и възможности.
- При предстоящото разместване и съкращаване на американските войски в Западна Европа бе споменато пренасочване на част от тях към източния фланг. Пред вас като правителство стои ли идеята да поискаме увеличаване на американското присъствие в България?
- За нас е важно да разберем първо как ще приключи обявеното от министъра на войната Пийт Хегсет ревю на военните сили на САЩ в Европа и тогава можем да коментираме. За да приемем каквито и да е други войски, ние трябва да създадем подходящи условия. За съжаление, България се забавя в построяването на такава допълнителна инфраструктура. Да вземем за пример Кабиле. Дали сме на агенцията на НАТО да подготви абсолютно цялата документация и впоследствие да се построи, но няма да е толкова бързо. Президентът Тръмп вече анонсира, че 5000 души от Германия ще бъдат изтеглени към Полша и балтийските страни. За България не е изразено такова виждане засега, но се надявам да имаме пълната информация скоро, за да може да реагираме адекватно.
- А България може ли да балансира сигурността на Балканите с оглед на мащабната милитаризация на Сърбия и доста по-мащабната модернизация на техните въоръжени сили? И стои ли пред България въпрос примерно да се присъедини към този регионален съюз на Хърватия и Косово?
- Моето лично мнение е, че няма нужда от допълнителни съюзи извън рамките на НАТО. Алиансът трябва да демонстрира своето единство и се надявам, че именно това ще е посланието от срещата в Анкара.
Говоря за много повече Европа в НАТО, като пакет със способности, които трябва взаимно да се допълват и взаимно да се подпомагат. Да, България е стабилизиращ фактор на Балканите, това е сигурно. Ние участваме и в мисията в Босна и Херцеговина, участваме и в КФОР в Косово.
Впрочем, като говорим за изтегляне на американските войници, трябва да се помисли оттук нататък как това ще се отрази на мисията КФОР. Нашето участие там трябва да продължи.
Сърбия е наш съсед и ние поддържаме добри взаимоотношения с тях. Демонстрирахме това само преди седмица-две, когато на учението в Крумово и после в Чешнегирово участваха и сръбските военновъздушни сили. Всяка една страна сама определя своя военен потенциал. Ние също правим много за модернизация на нашата армия, но е най-добре това оръжие наистина да стои в складовете.
- След като правителството възнамерява да прекрати автоматизмите в заплатите, как ще се повишават възнагражденията на военнослужещите?
- Факт е, че този механизъм привлича хора в Българската армия и за първи път некомплектът слезе надолу. Ние говорим вече за 20% некомплект, а не за 22-24%. Факт е обаче, че това решение беше прието по популистки подбуди, без необходимия финансов разчет. Такъв автоматизъм първо беше изработен за МВР и след това за Министерството на отбраната. Даже излезе наскоро един нов член на комисията по отбрана, който в личен разговор пред мен е казвал, че са го натиснали за автоматизма. Но сега той е герой, той се представя като закрилник на Българската армия.
А дали аз съм за автоматизма? Определено да. Даже в отговор на Министерството на финансите съм изпратил становище, че не съм съгласен с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили автоматизмът да отпадне. Но финансовото положение на страната не го позволява към момента. Точно затова аз съм предложил да не се отменя, а да се замрази за тази и следващата година.
- Увеличеният интерес към армията обаче показа и липсата на хора, които да са годни да служат. Което повдига и въпроса за резерва на въоръжените сили. Буквално, ако не дай си боже нещо стане, вие нямате кого да мобилизирате дори.
- Това е истината. А войната в Украйна показа необходимостта от мобилизационен резерв. И то подготвен. Определено имаме сериозни проблеми. Имаше работна група и са предложени три варианта. Но към момента ние не можем да си позволим финансиране. Най-малко тежащият на бюджета вариант е колегите от ДАНС, от МВР, от службите да бъдат част от мобилизационния резерв. За съжаление, при съгласуване с тях предходното ръководство на МО е отчело, че няма желание от останалите министерства да се включват към мобилизационния резерв. И тук пак опираме до това как ще подготвим нацията, ако се наложи да влезем в някакъв военен конфликт. Определено е проблем и отново търсим варианти.
