След 9 години затварям "Виваком Арт Хол Оборище 5", а програмата беше пълна до догодина. Това е ясен знак, че има нужда от подобни културни пространства
Още акценти от интервюто:
- Българските художници по нищо не отстъпват на световните си колеги, просто нямат достатъчно маркетинг
- Понякога се питам защо човек да колекционира изкуство, когато няма никакви данъчни стимули
- Работим по проект за галерия в Абу Даби, но заради войната се наложи да преустановим дейността там
- Г-жо Гергова, след девет години и стотици изложби затваряте галерия “Виваком Арт Хол Оборище 5”. Защо?
- Вие сте първата медия, на която давам интервю по темата. Благодаря ви. След дълго обмисляне взех решение от 1 юли да се оттегля от управлението на галерия “Оборище 5” и да предам нататъшното развитие на пространството в други ръце. През изминалите девет години вложих цялата си енергия в създаването и развитието му, което от едно почти непознато място се превърна в едно от най-разпознаваемите и утвърдени артпространства в града.
Залата ще продължи да функционира като събитийно пространство и от 1 септември ще бъде управлявана от нови собственици.
- Вие накъде поемате, след като вече няма да сте артдиректор на галерията?
- Любителите на съвременното и модерното изкуство ще могат да ме открият под ново име - DG Art Gallery. Това е нов проект, чрез който възнамерявам да развивам както инициативи в България, така и международни проекти, тъй като все по-голяма част от фокуса ми е насочена извън страната. Ще продължа да реализирам артпроекти у нас, но същевременно ще работя активно за разширяване на присъствието на българските съвременни художници на международни артсцени и пазари, както и за създаване на нови възможности за тяхното представяне извън България.
- Къде ще се намира новата ви галерия?
- Рано е все още да се каже. Имам идеи, разработки, но понеже всичко е само план, предпочитам да споделя, когато времето е подходящо.
- Споменахте, че фокусът ви ще е извън България. В кои държави ще се развивате?
- Вариантите са много. Работим по проект за галерия в Абу Даби, който трябваше да се развива паралелно с “Виваком Арт Хол Оборище 5”. Но поради войната се наложи да преустановим дейността там. Надявам се в бъдеще да мога да довърша този проект, защото той е много голям и значим. Там също имам сериозни партньори и смятам, че това би била много добра посока за развитие на нашите български художници, които по нищо не отстъпват на световните. Просто те нямат достатъчно маркетинг, публика и клиенти и затова не са оценени така, както техните колеги по света.
Освен това вече ще прекарвам по-голямата част от времето си в Англия, защото и двете ми дъщери са там. По-малката сега заминава да учи в колеж, а по-голямата завършва. Това също изигра роля в решенията, които взех.
- С какво искат да се занимават дъщерите ви - с изкуство или са избрали други професии?
- Голямата ми дъщеря Ситара е четвърта година на пансион във Великобритания. Изучава театър, медии и фотография. Ще се занимава с медии, с пеене. Тя по-скоро е насочена към сцената, много е креативна. Малката ми дъщеря ще учи дизайн. Има отношение към изкуството. Минигалеристка я наричахме, като беше малка. Сега ще видим какво ще стане.
- Искате ли да се върнат в България и да продължат вашата кауза да подкрепяте българското изкуство?
- Това е моята най-голяма мечта. Двете някой ден да продължат мисията, която със съпруга ми следваме – да популяризираме българската култура. Защото не само аз, а и съпругът ми е направил много за музиката, за спорта… Много се надяваме нашите деца един ден да продължат усилията ни под някаква форма.
- А има ли кой да продължи мисията на галерията “Виваком Арт Хол Оборище 5”, в която толкова много български художници показваха творбите си?
- Това е въпрос, който тепърва ще намери своето решение. Смятам, че трудно би се намерил човек, който да може да си позволи да създаде и поддържа артпрограма от мащаба, който галерията реализираше. В продължение на 15 години съм натрупала опит и съм изградила контакти с медии, клиенти и артисти. Така че съм решила да продължа да работя за изкуството и да подкрепям българските художници.
- Ще се провежда ли конкурсът MOST, който девет години дава поле за изява на младите художници?
- Да, конкурсът MOST ще продължи да се развива и занапред. За девет години той се утвърди като една от важните платформи за откриване и подкрепа на млади художници и вярвам, че има още голям потенциал за развитие. Амбицията ми е не просто да продължим започнатото, а да надградим проекта с нови възможности за авторите и по-широко присъствие.
Всъщност интересът към програмата на галерията винаги е бил много голям. До март следващата година имаше планирани изложби, подписани договори и вече поети ангажименти. Това е ясен знак, че съществува реална нужда от подобни културни инициативи и пространства. За мен това е най-важното доказателство, че през годините успяхме да изградим нещо устойчиво, разпознаваемо и ценно за артистичната общност и за публиката.
- Има ли достатъчно други културни пространства за съвременно изкуство у нас?
- Има много. Националната галерия например напоследък много добре промотира изложбите си. Просто е необходимо държавата, в лицето на Министерството на културата и Столичната община, да има ясна стратегия. Липсва и стратегия за колекционирането на изкуство. Понякога се питам защо човек да колекционира изкуство, когато няма никакви данъчни стимули. Аз самата подкрепям младите художници. За сравнение - в САЩ колекционерите имат определени облекчения. Преди 15 години, когато започнах да се занимавам с галерии, нямах амбицията да бъда колекционер - бях по-скоро продавач. Продала съм картини на много хора и съм ги превърнала в колекционери, за което им благодаря за доверието.
Сега обаче аз самата искам да бъда колекционер. Ако имах възможност, бих купувала само изкуство. С времето човек започва да цени повече културата и историята. Когато си по-млад, невинаги осъзнаваш, че това са нещата, които остават след теб.
Имаме добра колекция, създадена през последните 15 години, и искаме да продължим да я развиваме с произведения на световни художници. Мечтата ми е един ден да я представим и да дадем възможност на българската публика свободно да я разглежда. Това е дългосрочен проект, който се надявам да осъществя.
- Как започна пътят ви в света на изкуството и галерийната дейност?
- Преди години имах галерия на ул. “Оборище” 10, която се казваше “Галерия за модерно изкуство”, но с различен фокус. Тя се развиваше основно като пространство за промотиране и продажба на картини на световноизвестни имена. Благодарение на нея успях да организирам заедно с колегите си множество изложби на международни художници.
По това време се роди втората ми дъщеря и не успявах да съчетавам двете роли - на майка и артдиректор, затова реших да направя пауза и затворих галерията.
Признавам, че проектът на “Оборище 5” не беше нещо, което съм търсила активно. Той дойде при мен. По това време не бях в България, а в Индия - в съвсем различен етап от живота си, след няколко години пауза от изкуството, когато ми предложиха да развия това пространство за изложби. Мястото е собственост на Католическата църква в България. Кандидатствах с проект и той беше одобрен, като получих възможност да го използвам за изкуство в дългосрочен план. Заедно със съпруга ми направихме цялостната реновация и изграждане на пространството.
В началото преминахме през много труден период. Поддръжката на такова място е изключително скъпа, а липсваше външна подкрепа – от държавата, общината или културни институции. А именно изкуството и художниците в България имат нужда от такава подкрепа.
С времето около пространството се оформи общност от артисти, които имат нужда от представяне и промотиране, защото невинаги получават такава възможност в други институции, особено в сферата на съвременното изкуство.
Благодарение на партньорства с корпоративни компании, които подкрепяха проектите ни през годините, и на екипа от съмишленици успяхме да изградим устойчиво пространство. Разбира се, ключова роля изигра и публиката, която го прие много добре и с интерес.
- Кои са трудностите, през които сте преминали през тези девет години, в които управлявате културното пространство? Какво остава невидимо за посетителите?
- Посетителите не виждат труда, който стои зад всяка изложба. Подготовката за затварянето на галерията започна още през февруари. За няколко месеца преминах през всички възможни емоции – вълнение, страх, притеснение.
Създаването на това място ми отне много години от живота. Днес обаче се чувствам удовлетворена – получи се един много добър проект, който е оценен. Всички, на които съобщих решението си да затворя галерията, бяха в шок и трудно можеха да повярват, че това е възможно. Но това е животът – всичко има начало и край. Надявам се обаче този край да бъде начало на нещо ново, с още по-големи възможности за изкуството.
Благодаря на медиите и на всички партньори, с които съм работила през годините, и се надявам в бъдеще отново да си сътрудничим в подкрепа на културната среда в България.
- Спомняте ли си коя беше първата изложба в галерията преди 9 години?
- Да, много добре си спомням - изложбата на Стивън Уилсън, озаглавена “Пеперудите”. Той беше гост в София. Тогава все още не знаехме какъв ще бъде бизнесмоделът на това ново пространство, защото то не беше класическа галерия. По-скоро беше място за събития с артистична програма, като тази концепция се оформи впоследствие.
- Кои са световните имена, чиито творби сте показвали в галерията?
- Сред световните автори, представяни в пространството, са модернистите на XX век, Деймиън Хърст, Анди Уорхол, Вилем де Кунинг, Кийт Харинг, Джим Дайн и Mr. Brainwash. Част от специалните международни гости бяха The Connor Brothers от Великобритания, които посетиха България по покана на галерията. Представени бяха още автори като Рупърт Смит, Дон Кен, Робърт Марс и други утвърдени имена на международната сцена. Галерията последователно подкрепяше и българското съвременно изкуство чрез изложби на автори като Хубен Черкелов, Греди Асса, Евгени Йонов, Иван Кюранов, Сара Алберт и десетки други художници.
- Какви проекти успяхте да осъществите през последния артсезон?
- Арткалендарът беше много наситен. Още през февруари започнахме процес по обновяване и дигитализация на залата, което ѝ придаде нов облик. Това позволи на всички наши събития да се реализират на по-високо технологично и организационно ниво. Така се получи съчетание между съвременни иновации и историята на пространството.
Впоследствие направихме изложба, свързана с Кристо, подкрепена и от представители на неговото семейство. Реализирахме и експозиции на съвременни автори, сред които и Теодора Николова, която за първи път се представи у нас. Тя се позиционира много добре в Италия, а нейни творби са били показвани в различни международни контексти, включително в пространства като Лувъра, а предстои участие и в програми, свързани с MoMA в Ню Йорк.
На финала осъществихме и конкурса MOST, като творбите на финалистите могат да бъдат разгледани до края на юни.
- А какво ви предстои на вас като куратор?
- Проектите ми в Бургас ще продължат. В момента подготвям нова изложба с британско изкуство - “Пеперуди и диаманти”, която ще се проведе от 1 до 30 август в Бургас. Ще бъде открита на 31 юли от 18,30 ч. в Морско казино.
Догодина DG Art Gallery ще участва в международното събитие за съвременно изкуство “София Арт Феър” с нови произведения на Кристо Явашев.
А в момента съм изцяло фокусирана и върху един много голям проект - преди три години “Виваком Арт хол Оборище 5” беше избрана пред международни галерии да курира нов петзвезден хотел в България. Той ще бъде открит в края на тази или в началото на следващата година и до момента не е представян на българския пазар.
Вече три години подбирам художници и произведения за неговата колекция. В началото предложих и международни имена, но впоследствие концепцията се промени и решението беше да се работи само с български художници. Така се получи една много чиста и силна колекция, изцяло със съвременно българско изкуство.
CV
Името стои зад едно от най-разпознаваемите места за изкуство, култура и събития у нас през последните години - софийската галерия "Виваком Арт Хол Оборище 5". Вече девет години Деница Гергова е артдиректор на културното пространство, освен това е и куратор и колекционер на картини.
Завършила е "Mасови комуникации" в Нов български университет и е специализирала в Sotheby's Institute of Art в Ню Йорк. Преди години създава и води телевизионното предаване "Пътеки" по БНТ1.
Омъжена е за Красимир Гергов, който е президент на рекламна агенция "Крес", председател на Управителния съвет на "Национален борд по туризъм". Родители са на две момичета.
Преди дни обаче Деница Гергова обяви новината, че закрива галерията "Виваком Арт Хол Оборище 5".
