Изследователски център "Тренд" отбелязва 10 години от създаването си.
Той е една от водещите независими социологически агенции в България, член на ESOMAR и Българската социологическа асоциация (БСА).
През тези десет години е реализирал над 550 количествени и качествени проучвания.
Електоралните и социалните проучвания на "Тренд" по поръчка на "24 часа" винаги се следят с особен интерес, както и анализите на Димитър Ганев и Евелина Славкова.
- “Тренд” се роди преди 10 г. не просто като бизнес идея, а от едно приятелство - скочихме малко безразсъдно, но с кауза за почтеност към обществото
- Евелина: Огромно е напрежението в изборния ден - Митко до обяд прави 10 000 крачки само в нашия кабинет
- За близо 9 г. никой никога от "24 часа" не ни се е месил, партньорството ни даде независимост
- Димитър: Нашето ядрено оръжие: питам Ева какво сочи инстинктът ѝ
- Сега регламентът с екзитпола в изборния ден е възможно най-лошият - има забрана, но всеки я заобикаля
- Как се роди Изследователски център “Тренд” преди 10 години? Как увеличавахте рейтинга си през годините?
Евелина Славкова: Преди да се роди Изследователски център “Тренд”, се роди едно силно приятелство между мен, Димитър и нашият непрежалим колега Анастас Стефанов. Това е ключово, защото “Тренд” не беше просто бизнес идея. Той се появи естествено - от доверие, сходен начин на мислене и желание да създадем нещо заедно.
Когато между хората има разбиране, единомислие и взаимно уважение, следващата стъпка е съвсем логична - да превърнат тази енергия в обща професионална посока. Така от едно голямо приятелство се роди “Тренд”.
Но за да бъдеш сред водещите в тази сфера, са нужни няколко неща: професионализъм, отдаденост, коректност към данните и почтеност към обществото. Най-важното е да не „играеш“ с данните, а да ги представяш такива, каквито са. Смятам, че именно това ни помогна да изградим името на “Тренд“”- последователна работа, сериозно отношение към изследователския процес и стремеж към обективност.
В същото време вярвам, че “Тренд” все още не е достигнал пълния си потенциал. Имаме още какво да развиваме, надграждаме и доказваме.
Димитър Ганев: Това беше един опит на трима младежи (тогава и тримата бяхме под 30 години) за нещо наше, ново и различно. От днешна гледна точка, адски наивно. Безразсъдно дори. Имахме си стабилна работа на други места, решихме да напуснем без нито един клиент и с няколко хиляди лева начален капитал (назаем). Но тогава никой от нас нямаше семейство, деца и нямахме какво толкова да рискуваме освен времето си. Ако трябва да направя от опита си днес рационален анализ дали такова нещо тогава може да просъществува, по-скоро бих изразил скептицизъм. Но именно понеже не бяхме толкова опитни и не знаехме какво точно ни очаква, скочихме. Не стана бързо, но не стана и бавно. Много наши познати и приятели ни помогнаха в началото с контакти, клиенти, за което съм им много благодарен. Постепенно си стъпихме на краката и след година-година и половина дойде партньорството ни с “24 часа”, което много ни помогна, а през 2019 г. партньорството ни с Нова телевизия. И двете продължават и до днес.
- Как оценявате партньорството си с “24 часа” през тези години?
Е. С.: “24 часа” е институция в българската медийна среда и партньорството ни през тези години беше изключително важно за развитието на “Тренд”. Взаимодействието между нас не е просто професионално сътрудничество, а отношения, основани на доверие, уважение и общо разбиране за значението на качествената социологическа информация.
Пълното доверие, което “24 часа” има към нас и към нашата работа, ни даде самочувствие, но и сериозна отговорност. За нас бе изключително важно да има партньор, който разбира стойността на данните, уважава методологията и дава пространство резултатите да бъдат представяни коректно и професионално.
Д. Г.: Когато започнахме в края на 2017 г., никога не съм си представял, че това ще устои толкова много време. Ще кажа нещо, което много пъти съм споменавал в личен разговор. За тези близо 9 години, никога никой от “24 часа” не се е месил в нашата работа, не е оказвал натиск в определена посока, дори не е имал претенции за теми, които да изследваме. Даде ни се изключителна изследователска свобода, което ни мотивираше през цялото време и ние да сме коректни (надявам се) към “24 часа”.
Всъщност мисля, че установихме единствения такъв дългосрочен модел между медия и социологическа агенция.
Това партньорство ни даде възможност да не зависим от външни финансирания и друг тип възложители.
- Как се разбирате помежду си? Най-трудният момент?
Д. Г.: Може да звучи пресилено, но аз нямам спомен да е имало момент, в който сме имали истински спор, противоречие или конфликт по даден професионален въпрос; да сме имали казус, на който аз да съм на едно мнение, а Ева на друго. Имали сме много моменти, в които обсъждаме как да постъпим и решаваме. Но в най-трудните ни казуси, след десетки аргументи в едната или другата посока и липса на яснота кое е правилното, тогава опираме до нашето ядрено оръжие – просто питам Ева какво сочи инстинктът ѝ, тя казва и решението е взето. Този женски инстинкт още не ни е подвеждал.
Най-трудният момент, разбира се, беше неочакваната смърт на съдружника ни и голям приятел Анастас Стефанов преди близо 4 г.
Е. С.: Както каза Митко, най-трудният момент за нас е загубата на нашия колега Анастас Стефанов. Ние не загубихме просто колега и съдружник. Ние загубихме истински приятел, подкрепа. В него имаше почтеност и доброта, която в днешно време е дефицит. Той беше забележителен човек, който всеки ден липсва. Никога не сме имали пререкания помежду си, крайно различни позиции или тайни. Като се замисля, това в най-голяма степен прави “Тренд” устойчив, фактът, че ние винаги гледаме в една посока.
- Лесно ли работят социолозите с българските политици? И какво не разбират политиците за електоралните проучвания?
Д. Г.: Не бих си позволил да правя генерални обобщения. Има политици, които работят много професионално със социологията. Всъщност електоралните проучвания са много малка част от това, което социологическите агенции могат да предложат. Не само малка, но бих казал и не толкова значима. В социологическите проучвания много по-важни и съществени са дългосрочните тенденции. Те дават посоката. А електоралните данни са моментна снимка, която може да мърда месец за месец вследствие на някое събитие, но тенденциите предопределят накъде ще завива тази електорална картина в дългосрочен план.
Но да се върна конкретно към въпроса – някои политици в дълбочина, вълнуват се от настроенията по отделни въпроси, вслушват се, има и други, разбира се, които след като чуят личното си одобрение (по-често неодобрение), рязко губят интерес.
Е. С.: Това, което политиците понякога не разбират за електоралните проучвания, е, че те не са инструмент за пожелателно мислене. Едно изследване не трябва да показва това, което някой иска да види, а това, което действително е. Данните не са удобни или неудобни — те са такива, каквито са.
Друг важен момент е, че електоралните проучвания не са присъда и не са окончателна прогноза за бъдещето. Те са снимка на обществените нагласи в даден момент. Политическата среда е динамична, хората променят мнението си, кампанията влияе, събитията влияят. Затова е важно резултатите да се четат внимателно и с разбиране към ограниченията на всяко изследване.
Най-добрите клиенти са тези, които не гледат на социологията като на средство за потвърждение на собствените си очаквания. Тогава няма разочарование.
- Кои бяха най-инфарктните избори, които мерихте през тези 10 г.?
Е. С.: За тези 10 г. “Тренд” премина през изключително много избори - до голяма степен като резултат от продължителната политическа криза в страната. Всеки избор е сериозно предизвикателство за социолозите, защото към нас винаги има очакване не просто да измерим обществените нагласи, а едва ли не да предвидим неща, които понякога са непредвидими.
Особено напрегнати са изследванията в самия изборен ден - т.нар. екзитпол. Това са дни с огромна концентрация, отговорност и напрежение. Всичко се случва в реално време, данните постъпват непрекъснато, а очакванията отвън са много високи.
В такива моменти най-добре се вижда колко интензивна е тази работа. Митко например успява до обяд да направи над 10 000 крачки - не из целия офис, а само в рамките на нашия кабинет. Това е малък, но много показателен детайл за напрежението в изборния ден.
Д. Г.: Няма избори, които да кажем, че са минали спокойно. Дните преди избор и особено изборният ден е зареден с много адреналин. Представете си, конкретно за изборния ден от 7 часа сутринта до 8 часа вечерта 120 екипа, всеки от по двама души, трябва да направят 7-8 хиляди анкети. Нали разбирате това каква организация е и какви проблеми от всякакъв характер се срещат.
- Напрегнати ли сте преди зачестилите в последните години изборни дни, когато сте в центъра на медийното внимание?
Е. С.: Да, напрежение винаги има, особено в изборните дни. То идва в две посоки. От една страна, има чисто професионалното желание да бъдеш максимално точен - да „познаеш“, доколкото това е възможно в една динамична политическа среда. От друга страна, има и огромно обществено и медийно очакване към социолозите да обяснят какво се случва.
Д. Г.: Нормално е да има напрежение, но то не е толкова заради участията и фокуса, колкото заради отговорността от изнесените резултати. От една страна, правиш всичко възможно да имаш перфектен терен, внимаваш за всяка една десета от процента, правиш всички възможни контроли, стараеш се да сведеш всички потенциални грешки и рискове до минимум, а в същия момент си напълно наясно, че това е електорална снимка дни преди изборите. А на всички избори около 15-20% вземат решение за кого да гласуват в последните 2-3 дни. И ако има електорална вълна в определена посока, това може да изкриви картината, от тази, която сме получили няколко дни преди изборите. Това ни се случи и през 2021 г. с “Продължаваме промяната” и през 2026 г. с “Прогресивна България”. Следват критики, обвинения, които ти колкото и да им отговаряш, в публиката остава неприятното усещане за манипулация. Още по-неприятното е, че знаеш, че на следващи избори пак ще има такива ситуации.
- С кои проучвания се гордеете най-много и какви грешки сте допускали?
Д. Г.: Никога не могат да се познаят избори 100%, но е важно да си хванал основните тенденции и структура. Това по-скоро е често срещано при нас. Смятам, че успяхме да наложим един нов тренд в социологическите проучвания, който се дължи изцяло на Ева – да изследваме социални теми, а не да се ограничаваме само с електоралната картина. В тази връзка мисля, че се справихме успешно и имаме теми, които и до днес предизвикват интерес – изследванията за суеверията, за конспирациите, за ценностните нагласи на българите.
Е. С.: Аз лично се гордея особено много с проучванията, които сме правили по социални теми. Те често остават малко встрани от най-шумния публичен разговор, особено когато политиката доминира над дневния ред, но според мен именно тези изследвания имат много дълъг живот и висока стойност.
Има проучвания, които сме направили преди няколко години, а те и до днес продължават да бъдат основа за разговор, да се използват и да се цитират. Това е много важно признание за работата ни. Наши данни са ставали дори основа за докторска дисертация, което показва, че едно добре направено изследване може да надхвърли моментния медиен ефект и да има реален принос към обществото.
- Кауза на “24 часа” е да се премахне забраната за оповестяване на данни от екзитполовете в изборния ден. Какво мислите за това?
Д. Г.: Има две решения на този въпрос – единият е пълна забрана, включително и за информация в социалните мрежи и огромни санкции за нарушителите. Другият е премахване на забраната и всяка агенция да застава с името си зад екзитпола. В момента ситуацията е възможно най-лошата. Има забрана, но всеки я заобикаля елементарно. Какво се получава? Тиражират се всякакви числа в пространството през целия изборен ден, но никой не носи отговорност за тях, защото агенциите нямат право да публикуват. Това води до огромен брой фалшиви данни, които целят само и единствено манипулация – например, че някоя партия влиза твърдо или обратното – изпада от парламента със сигурност. Това положение трябва да се промени. Или пълна забрана, но която да е достатъчно добре направена, за да не допуска заобикаляния или медиите, които имат договор с агенциите, да си пускат данните официално.
Е. С.: Подкрепям такава промяна, но при ясни правила. В сегашната среда забраната все по-често изглежда остаряла - не защото изборният ден не трябва да бъде защитен, а защото информацията така или иначе циркулира през социални мрежи и неофициални канали.
СV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър е по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център "Тренд"
Автор на книгата "Българската политическа почва" (2024)
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня.
Завършва специалностите "Социология" и "Политически мениджмънт" в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Работила е в екипите на големи социологически агенции.
Съосновател е на Изследователски център "Тренд" през 2016 година.
