Д-р Христин Стрижлев, Николай Янчовичин и Атанас Генов разказват историята на радиото, превърнало се в част от културната памет на България
25 години само българска музика - това е БГ Радио, което за четвърт век се превърна в част от културната памет на България. Любимата станция е част от “Радиоплей Медия” - най-голямата радиогрупа у нас, която привлича над 4 милиона слушатели месечно. В групата влизат още Радио 1, Радио 1 Рок, Радио ENERGY, Радио Вероника, Радио Nova, Радио NOVA NEWS, Авторадио и CITY Radio & TV.
Ден след големия концерт пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, с който БГ Радио отпразнува годишнината си, за историята му разказват д-р Христин Стрижлев, Николай Янчовичин и Атанас Генов - собственици и членове на Съвета на директорите на “Радиоплей Медия”.
Николай Янчовичин:
В колата ми Лили Иванова и Васил Найденов решиха да запишат обща песен
- 25 години БГ Радио - доказателство за какво е дълголетието на радиото, което пуска само българска музика, г-н Янчовичин? Показва ли това, че хората обичат да я слушат, или че наистина е толкова качествена, че заслужава “Евровизия”?
- Преди 25 години почти никой не вярваше, че БГ Радио има шанс. Чувахме прогнози, че проектът ще издържи най-много две години. Причината беше проста – никой не вярваше, че радио може да съществува само с българска музика. Днес четвърт век е доказателство, че когато вярваш в една идея и я следваш последователно, публиката го оценява. Българите обичат своята музика и БГ Радио го доказва всеки ден. Успехите на българските артисти през последните години показват, че нашата музика има потенциал да бъде оценявана и далеч извън границите на страната.
- Лили Иванова сякаш е емблемата на БГ Радио, защото винаги е част от най-голямото годишно събитие - наградите на БГ Радио, от празника на радиото. Сега отново беше на сцената пред “Св. Александър Невски”. Защо я каните и тя как приема поканите ви?
- Лили Иванова е символ на българската музика. Именно за това БГ Радио ѝ връчи наградата “Най-големият български поп изпълнител на всички времена”! Малко артисти успяват десетилетия наред да създават вечни песни и да са винаги актуални. За нас е чест, че е част от историята на БГ Радио и от най-важните ни събития. Тя винаги приема поканите ни с уважение и професионализъм, а присъствието ѝ на сцената е празник за публиката.
- Как започна навремето БГ Радио и докъде стигна за тези 25 години?
- Идеята се роди в дома ми по това време на ул. “Шишман”. Бяхме заедно с Христо Грозев, директор на европейския филиал на “Метромедиа Интернешънъл” - компанията, която спомогна за създаването на БГ Радио, и с Атанас Генов, тогава технически директор на европейските радиостанции на компанията. Бяхме слушали всички радиостанции в България до момента, търсехме нещо уникално и тогава достигнахме до идеята за радио, което излъчва само българска музика, радио, където разбираш текстовете на всяка песен.
Още в самото начало до нас застана и Ана-Мария Тонкова, която беше една от ключовите движещи сили при създаването на БГ Радио. Нейният музикален усет и отдаденост помогнаха за изграждането на музикалния облик на радиото. БГ Радио никога не е било проект на един или двама души. То винаги е било резултат от работата на силен екип от хора, които вярват в българската музика.
Днес БГ Радио е част от “Радиоплей медия” - най-голямата радиогрупа в България, и е едно от най-разпознаваемите марки в българските медии.
- Кои са най-забавните ви спомени от историята на БГ Радио?
- Трудно е да избера само един. Имало е безброй забавни ситуации зад кулисите на концертите и наградите на БГ Радио. Един от любимите ми спомени е след церемонията на годишните музикални награди в НДК през 2004 г., когато с колата си возех Лили Иванова и Васил Найденов. По време на разговора се роди идеята двамата за първи път да направят съвместен проект и да представят песен заедно на сцената на годишните награди на БГ Радио. Това е един от онези моменти, в които разбираш, че БГ Радио не просто отразява музикалната история, а често участва в нейното създаване.
- На колко слушатели разчита днес и кога и къде се слуша най-много радио? Това май е единствената медия, за която се пеят песни (и български, и чужди - “Без радио не мога” на Лили Иванова, Radio Ga Ga на “Куин” и т.н.).
- Когато стартирахме БГ Радио, мечтаехме да достигнем до хората, които обичат българската музика. Днес над 800 000 души ни слушат всяка седмица и това е най-голямото признание за идеята, в която повярвахме преди 25 години.
Радиото продължава да бъде част от всекидневието на хората – в автомобила, на работа, у дома и все повече онлайн. През всички тези години чувахме прогнози за края на радиото, но истината е, че то просто се развива заедно със своята аудитория.
Фактът, че за радиото се пишат песни, показва нещо много важно – то не е просто медия, а емоция и спътник в живота на хората. Разбира се, зад тази връзка стоят и професионалистите, които правят радиото всеки ден. Ако има нещо, което съм научил за тези 25 години, то е, че най-силният актив на БГ Радио никога не е била честотата, студиото или техниката. Най-силният ни актив винаги е бил екипът.
Атанас Генов:
Сцената и звукът на концерта ни е като за олимпийските игри или “Евровизия”
- Големият концерт на БГ Радио всяка година вече се превърна в традиция, а интересът към него расте. Какво беше по-различното този път, г-н Генов?
- Тази година отбелязахме 25 години БГ Радио и искахме всичко да бъде на достойното ниво за този юбилей. Не говорим само за концерт, а за продукция със собствена архитектура, специално проектирана за това събитие. Зад реализацията стояха 20 тира техника, 800 квадратни метра персонализирана сцена, 400 високоспециализирани осветителни тела и 400 квадратни метра видеоповърхности. Най-важното обаче не бяха цифрите, а усещането за мащаб и преживяване.
За първи път реализирахме подобен обем влагозащитено сценично осветление на открито, а специалната аудиоархитектура с три линии закъснители осигури еднакво качествен звук за цялото пространство от храм-паметника “Св. Александър Невски” до улица “Г. С. Раковски”. Това са решения, които обикновено се използват при олимпийски игри, световни турнета и продукциите на “Евровизия”.
В крайна сметка най-голямата награда беше реакцията на публиката. Хиляди хора празнуваха заедно 25 години българска музика и показаха защо БГ Радио продължава да има своята специална роля.
- Как подготвяте тези концерти, които на практика са на световно ниво? Споменахме “Евровизия”, но вашият концерт не отстъпва по нищо. Още повече че творческият му директор е Марвин Диетман, работил и за продукциите на “Евровизия”.
- Тайната е в детайла и в хората. Последните шест години работим с Марвин Диетман като креативен директор на “Годишните музикални награди на БГ Радио”. Той е едно от най-разпознаваемите имена в европейския сценичен дизайн и човекът зад някои от най-впечатляващите музикални продукции на континента.
Това партньорство ни научи да мислим за сцената не просто като място за изпълнение, а като цялостно преживяване. Всяка година надграждаме – от сценографията и визуалната концепция до звука, светлината и работата с артистите. Затова и често чуваме сравнения с международни формати. За нас това е комплимент, но и голяма отговорност, защото българската публика заслужава събития от най-висок клас.
- Най-голямото признание за българската музика и за български изпълнител дойде тази година с победата на Дара на “Евровизия”. Какво означава тази победа, какви врати се отварят и пред певицата, и пред музиката ни, и пред страната ни?
- Това е огромно признание за българската музика. Победата показва, че талантът и професионализмът на българските артисти могат да бъдат оценени на най-голямата европейска сцена. Отварят се нови възможности както за самата Дара, така и за останалите български изпълнители, които искат да достигнат до международна публика.
- Време ли беше за такава победа? Вие самият очаквахте ли да спечелим “Евровизия”?
- В “Евровизия” никога няма сигурни фаворити, но тази година България имаше силна песен, силен артист и силна концепция. Разбира се, много се надявахме на добър резултат! Символично е, че победата дойде именно в юбилейното 70-о издание на конкурса, режисирано от Марвин Диeтман – човек, с когото работим и по нашите най-големи музикални събития.
Д-р Христин Стрижлев:
Българската музика има достатъчно сила не просто да подкрепя едно радио, а да го превърне в лидер
- За БГ Радио е ясно каква музика пуска в ефира, но как гледате, г-н Стрижлев, на искането на всички български музиканти, а и на много общественици да е по-висок процентът на българската музика по всички радиа?
- Българската музика трябва да присъства там, където има публика за нея. БГ Радио доказа, че тази публика е огромна. В крайна сметка най-важното са качеството на музиката и връзката с аудиторията. Колкото повече силни български песни се създават, толкова по-естествено ще бъде присъствието им в ефира на различните радиостанции.
Разговорът не е само за присъствието на българската музика в ефира. Много по-важно е да има среда, в която да се появяват нови артисти, нови автори и нови песни. През годините БГ Радио не само е подкрепяло утвърдените имена, а е било една от платформите, които дават първи шанс на млади изпълнители да стигнат до голяма аудитория. Ако искаме повече българска музика в ефира, трябва да инвестираме повече в създаването и развитието на нови таланти. Именно така се изгражда устойчива музикална индустрия.
- Какво представлява съвременното радио, каква е модата, тенденциите - повече говор, повече музика, повече онлайн?
- Днес радиото е едновременно една от най-традиционните и една от най-модерните медии. Преди години хората го слушаха основно през радиоприемник. Днес то достига до аудиторията в движение, през мобилните приложения, стрийминг платформите, смартустройствата и социалните мрежи. Формата се променя, но същността остава същата – хората търсят съдържание, на което се доверяват.
Най-голямата промяна е, че радиото вече не се конкурира само с други радиостанции, а с целия дигитален свят за вниманието на слушателя. Именно затова личността на водещите, качественото съдържание и ясната идентичност на бранда стават все по-важни. В свят с безкраен избор хората продължават да ценят някой, който подбира вместо тях най-доброто и им го поднася по човешки начин.
- Защо новинарските радиа са в пъти по-малко у нас, отколкото музикалните? И по света ли е така?
- Да, това е световна тенденция. Причината е, че новинарското радио е един от най-трудните формати за правене. За да бъдеш актуален, трябва непрекъснато да създаваш ново съдържание, да следиш събитията в реално време и да предлагаш стойност на аудиторията буквално на всеки 15 минути.
Една добра песен може да звучи актуално десетилетия наред. Една новина остарява за часове. Това означава огромни инвестиции в журналистика, репортери, редактори и анализатори. Именно затова музикалните радиостанции са значително повече както в България, така и в повечето държави по света, но когато едно новинарско радио успее да спечели доверие, неговото значение за обществото е огромно.
- Как се издържа радио само с българска музика? Възможно ли е, ако не беше част от голяма радиокомпания?
- Най-интересното е, че преди 25 години почти всички си задавахме точно този въпрос. Малцина вярваха, че радио само с българска музика може да бъде икономически устойчиво. Днес БГ Радио е най-добрият отговор!
То е водещият бранд в радиогрупата. Резултатите показват, че българската музика не е ниша, а силно съдържание с огромна аудитория и реална пазарна стойност. Успехът не идва от това, че БГ Радио е част от голяма група. По-скоро обратното – през годините БГ Радио се превърна в един от двигателите за развитието на цялата група.
Разбира се, мащабът на компанията помага за инвестиции, технологии и развитие, но основната причина за успеха остава една и съща вече четвърт век – доверието на слушателите. И екипът, който всеки ден оправдава това доверие. В крайна сметка именно хората зад микрофона, в редакциите, музикалните редактори, продуцентите, програмният директор и всички, които създават БГ Радио, превръщат една добра идея в устойчива медия, а слушателите доказаха, че българската музика има достатъчно сила не просто да подкрепя едно радио, а да го превърне в лидер.
