Имаме достатъчно голям брой съдии, прокурори, следователи, които са добре финансирани не просто за България, а и за Европа, казва ръководителят на катедра "Международно право и международни отношения" в Юридическия факултет на Софийския университет
И още акценти в интервюто
Не би ли следвало да се помисли за няколко нулеви години за конкурси за първоначално назначаване, за да се разтовари системата
Как хора с посредствени резултати от обучението си в юридическите факултети изведнъж са отлични в изпитите за магистрати?
Решаващо е да не сме пак свидетели на разпределение на "порциите" между парламентарните групи.
Новото управление да направи много внимателна преценка колко харчим за правосъдие и какво получаваме
Изборът на кадровици от съдебната квота да е с бюлетини на хартия при събиране на всички магистрати на едно място. Това е единственият надежден способ, за да не се контролира вотът на отделните магистрати
- Доц. Христев, управляващото мнозинство започна със силна заявка за съдебна реформа, но през последните дни заради други актуални теми тази остана в периферията. Според вас ще успеят ли парламентът и магистратската общност да изберат нов състав на ВСС до началото на есента?
- Без да навлизам в цялата проблематика, в детайлите, защото би бил един много дълъг разговор, ми се струва, че централният въпрос е най-малкото да се формира нов състав на ВСС. От друга страна, да се прецени дали не са необходими определени допълнителни гаранции, че магистратите, които се назначават на ръководни длъжности или които са назначени в системата през последните няколко години, имат необходимите професионални и морални качества, за да изпълняват своята мисия.
Трите законопроекта, които бяха гласувани на първо четене, несъмнено не обхващат цялостно проблема. И едва ли можем да говорим, че в тях има необходимите адекватни отговори на системните слабости при функционирането на съдебната власт. Струва ми се и че не дават надеждни гаранции, че новият състав на ВСС ще е качествено различен от този, който имаме.
Вероятно технологично е възможно да бъде формиран нов състав до началото или средата на есента. Но на практика означава да се прави, без да се промени съществено законодателната рамка както по отношение на избора от квотата на Народното събрание, така и от квотата на съдебната власт. Което пък няма да доведе до състав на ВСС, много по-различен от досегашния.
- Защо?
- Ако говорим за квотата на съдебната власт, сме изправени пред доста болезнен въпрос, който в проектите, гласувани на първо четене, няма достатъчно надежден отговор. А именно как ще се гарантира, че изборът няма да бъде манипулиран. Казвам го и в светлината на това, на което бяхме свидетели преди няколко години, а именно в една сграда влизат 20 съдии, а се оказва, че са гласували почти 200 (през 2022 г. от сградата на ВАС бяха гласували близо 200 съдии - б.р.). Независимо че по реда на съдебния контрол по един много причудлив начин беше решено, че не е съществено нарушение на правилата по провеждане на избора.
- Как да се променят правилата, по които се сформира ВСС?
- За мен по отношение на съдебната квота най-ефикасното и бързо решение е да бъде проведен избор чрез бюлетини на хартия при събиране на всички магистрати на едно място. Това е единственият надежден способ, за да не се контролира вотът на отделните магистрати, да не може да бъдат събирани картончета от административния ръководител на съда, който гласува вместо тях, или от някой от служителите, на когото е възложил тази функция. Или да не може, когато съдебният район е малък, с неголям брой съдии, да се проучи кой как гласува.
Що се отнася до парламентарната квота, за да очакваме качествено различен състав от този, който има до момента, е от решаващо значение да не сме свидетели за пореден път на едно разпределение на “порциите” между парламентарните групи. Трябва да има допълнителни гаранции за това какви кандидати се предлагат и избират от Народното събрание. Че това действително ще бъдат хора, които са авторитети в професията, които имат и достатъчно убедителен професионален път, а не анонимни граждани с юридическа диплома, извадени от задния джоб на някого.
Но говорейки и за едната, и за другата квота и имайки предвид цялостните проблеми на системата, ако търсим качествено нов състав, трябва да мислим и за нови правила. Чрез тях да се гарантира, че членовете на ВСС са хора с необходимия професионален и морален багаж, за да работят по друг начин. Според мен това предполага създаването на нова процедура на проверка на кандидатите, на целия им професионален път. Това с какво са се занимавали, по какви случаи са работили, как са ги решили. Както и действителна задълбочена проверка на имущественото им състояние - тяхното и на определен кръг лица около тях, а не само на съпруга или съпругата, а на много по-широк кръг близки родственици.
- Вие мислите ли, че при такава проверка ще лъснат зависимостите?
- Парите винаги оставят следи. А необяснимото имущество, дори когато са създадени някакви измислени договори и цени, които нагледно създават правна форма, но не съответстват на живата реалност, също оставят следи. За мен категорично задълбочената проверка на имуществото и на професионалния път дотук е необходимо условие, без което не може да има качествено нов състав на ВСС. Като казвам “проверка на имуществото”, нямам предвид само да се попълнят декларации, които се слагат в едни папки и повече никой не се занимава с тях. Говорим за пълна проверка на имущественото състояние, как е формирано, от какви източници, какви са били законните доходи.
- И кой ще я извършва?
- Възможни са различни решения - Сметната палата, Инспекторатът към ВСС или друг специален орган, който може да бъде предвиден за целта. Затова казвам, че за мен ключовият въпрос е не просто дали ще има нов състав на ВСС, а може ли да се гарантира, че като мнозинство ще бъдат избрани друг тип хора. А това няма как да стане по досегашната законодателна рамка и отъпканата пътека на възпроизвеждане на съдебното статукво и съдебното задкулисие.
- Затова ли досега няма състав на ВСС, около който да не е имало поне един скандал?
- Да, това е така, особено при последните два състава, които натрупаха твърде много негативи в обществото и вероятно имат много съществен принос за срива на доверието в съдебната власт. Но има мерки, които може да бъдат взети. Като се започне от една действителна проверка на кандидатите за ВСС, мине се през прозрачност при номинирането и обсъждането на кандидатите под една или друга форма.
- Смятате ли, че академичната общност трябва да номинира кандидати за ВСС?
- Не би било лошо решение съсловни организации, специализирани неправителствени организации, които имат ясно утвърден правозащитен профил, и юридическите факултети да могат да правят предложения. В крайна сметка е ясно, че правомощията за избор са на Народното събрание. Но е хубаво да излезем от това разпределяне на порции между парламентарните групи и да се формира същинска обществена, а не квазиполитическа квота във ВСС. И това е един от способите.
Според мен е добре да има и един друг тип предварителна процедура по изслушване на кандидатите. Не само с участието на народните представители, но и на заинтересовани представители на съсловни и неправителствени организации, на академичната общност. Така че да се гарантира реална предварителна отчетност и повишено внимание на обществото при прегледа на кандидатурите.
Но за мен в крайна сметка проблемите в съдебната система не са толкова персонални, колкото структурни. Особено ако говорим за прокуратурата. Затова и смяната на едно лице като главен прокурор или изпълняващ функциите главен прокурор с друго не решава проблемите. По същия начин, по който просто смяната на състава на ВСС не може с магическа пръчка да реши проблемите на съда.
- Тогава какво може да се направи?
- Всички сме попадали на статистиката, че имаме най-щедро финансираната съдебна система в целия Европейски съюз. Много интересно е да се сравни броят на съдиите и прокурорите спрямо населението на България с други държави в Европа. В действителност имаме достатъчно голям брой магистрати - съдии, прокурори, следователи, които са добре финансирани не просто за контекста на България, а и за Европа. Мисля, че оттам нататък имаме всички основания да очакваме качествено правосъдие и резултати от тяхната работа.
- Но магистратите постоянно твърдят, че са свръхнатоварени, подкрепят го и със статистики.
- Според мен въпросът е дали не се манипулират някои статистики, за да са свръхнатоварени. Първо, със сигурност не всички съдебни райони са свръхнатоварени. Това изобщо не е вярно и който го твърди, злонамерено заблуждава. Има много по-голяма натовареност в София донякъде, но съвсем не е на това ниво в Пловдивския съдебен район, във Варненския, може би донякъде в Бургаския. Положението в цялата останала част от страната е коренно различно. Да не кажа, че част от съдилищата са почивни станции. Прокуратурите също. Така че единият от въпросите, който стои, особено предвид доста притеснителното финансово положение, в което се намираме в момента, високия дефицит, спорните икономически перспективи, е: след като плащаме толкова много за правосъдие, какво получаваме?
Как се разпределят делата между отделните части на съдебната система и дали всъщност не трябва да се мисли за някакъв друг модел, при който част от делата да се насочват към съдилища извън София, които в момента не са натоварени. Но категорично твърдението, че са много натоварени и магистратите са недостатъчни, е абсолютно несъстоятелно. Бих апелирал новото управление изобщо да не наддава ухо на тази песен, а напротив, да направи много внимателна преценка колко харчим за правосъдие и какво получаваме. Всъщност не би ли следвало дори да се помисли за няколко нулеви години за конкурси за първоначално назначаване, за да се поразтовари малко системата?
- Имате предвид да не постъпват нови магистрати?
- Точно така. В момента сме в хипотеза, при която при един достатъчен брой съдии отново се говори за назначаване на нови. Правят се предложения за нови щатове, нови колегии във ВАС, който постоянно нараства. Когато погледнете в дълбочина и в мащаб съдебната карта, виждате, че това не почива на обективна нужда. И в рамките на сегашния си числен състав съдебната система просто трябва да бъде реорганизирана, за да е по-ефективна.
От друга страна, наблюдават се проблеми при конкурсите за първоначално назначаване, а и за повишаване. Трупат се все повече факти, които поставят под въпрос обективността на тези конкурси. Затова и трябва много внимателно да бъде помислено дали редът на тяхното провеждане да не бъде променен, за да не се оказва системно, че хора с посредствени резултати от обучението си в юридическите факултети изведнъж са отлични в изпитите за магистрати.
Без да абсолютизирам значението на високите оценки в университета, все пак протоколите от тези конкурси са публични, може да бъдат отворени и разгледани. Има интересни факти в тях. А също и в конкурсите за израстване в системата. В самата система също има много критики по отношение на тяхната обективност.
Това е ключов проблем, защото е едно от условията за независимост. В системата трябва обективно да може да се постъпва и кариерно да се израства на базата на качества, а не на близките връзки с този или онзи, на роднински връзки или на други връзки от емоционално-романтично естество.
Всъщност без да се гарантира назначаването и израстването на базата на обективни конкурси, не можем да имаме нито независимо, нито качествено правосъдие. Но да се върнем на слона в стаята - прокуратурата. И как гарантираме, че ще преодолеем това, което наблюдаваме вече толкова години? От една страна, неефективност на прилагане на наказателното законодателство, в частност, да речем, по отношение на противодействието на корупцията и други тежки престъпления. От друга страна, за съжаление, случаи на произволно прилагане на наказателния закон. И при това положение да се твърди, че сме правова държава. Това са две несъвместими категории.
Според мен всеки, който наблюдава от години тази проблематика, няма как да не се съгласи, че проблемът не е персонален. Той не може да бъде решен със смяната на Иван Гешев с Борислав Сарафов или на Борислав Сарафов с г-жа Ваня Стефанова. Проблемът е структурен.
Проблемът е в начина, по който е уредена прокуратурата като част от съдебната система, при участието на нейни представители във Висшия съдебен съвет и оттам, макар и разделен на две колегии, влияние върху редица ключови въпроси по функционирането на съдебната система. И колкото и промени да се правят, тя остава свръхцентрализирана и йерархична структура, с единоначалие и абсолютно подчинение по вертикала.
Тази особена форма на уредба и работа на прокуратурата и Венецианската комисия, и Европейският съд по правата на човека наричат “сталински тип прокуратура” или “прокуратура от съветски тип”. Така че вероятно най-разумно е да се ограничат правомощията на сегашния ВСС да взема кадрови решения, да се прецени какви други ключови мерки са необходими в спешен план. Оттам нататък на основните проблеми, които очертах, да се реагира след внимателен анализ и в дълбочина. Включително да се гарантира избор на качествено нов състав на ВСС чрез нова законодателна рамка на избора и едва след това да се върви към неговото провеждане.
Който смята и твърди, че с излъчването на нов ВСС по досегашния ред ще се решат с магическа пръчка проблемите и няма да бъдем свидетели на същото, или нищо не разбира от случващото се в системата, или не е добронамерен в своите публични позиции.
