И докога ще поскъпва бензинът?
Тези дни САЩ и Иран аха-аха да подпишат мирен договор, Ормузкият пролив да се отпуши, цените на горивата да паднат, и... бум! Нетаняху пак удари в Ливан, Иран пак удари Израел, САЩ пак удариха Иран и бензинът пак скочи.
Между другото, обичайните проирански блогъри съобщиха, че Техеран вече имал ядрена бомба. Честито, сега чакаме демонстративна подземна експлозия, която може да се окаже миротворец.
Приблизително същото иди ми – дойди ми наблюдаваме и в Украинската война – все аха-аха да изгрее мир и изведнъж пак „бум!" – ще се бием до последна капка кръв, а после идват роботите. И всеки път тръгват намеците кой кого пръв ще удари с ядрен заряд.
Не ви ли се струва, че нещо ви будалкат?
Или може би се будалкаме сами? Напоследък в България господстват две геополитически школи. Едната ни будалка с руски опорки, а другата – с брюкселски, тъй като американските вече не са препоръчителни, Тръмп бил хулиган. Но тъкмо те според мен заслужават малко повече деконструкция.
И двете теории допускат, че мирът може да изгрее още другата седмица. Според първата Украйна вече агонизира и вижда тунела от светлина, според втората другия петък Зеленски ще си напои коня в Москва река. Аз лично съм съгласен и с двете, но все пак
да погледнем по-нагоре, където е световното началство –
от неговата гледна точка тези два конфликта са помощни инструменти в спора между САЩ и Китай. Следователно те не може да приключат по-рано от него. Първо големите да си стиснат ръцете и после на малките ще бъде разрешено да мирясат.
Ето една илюстрация. Заради две пристанища на Панамския канал, американската инвестиционна компания Blackrock, която контролира около 14 трилиона капитали, почти сключи договор да купи 80 процента от хонконгската фирма Hutchison ports, която освен тези двете държи още 41 пристанища по света. Пекин естествено блокира сделката, тъй като това би поставило цялата китайска търговия в американски ръце. Самата Hutchison ports също се отказа - пристанищата били кокошката, която снасяла златни яйца, защо да я прави на супа?
Но ето, че
войната в Иран силно намали цената на кокошката
Тя пък блокира част от китайската търговия в Индийския океан и най-вече петролните продукти от Персийския залив, без които Пекин трябва да пуска кепенците на половината си заводи. Китай е мъдър и е натрупал огромни запаси, но дали ще му стигнат до есента, когато е втората среща на Тръмп със Си Дзинпин?
Войната в Украйна пък дава възможност на американския флот да спира избирателно който си пожелае търговски кораб по света – руски, китайски, панамски, „сенчест" – санкциите са толкова много, че повод винаги се намира. Вече няма начин да имаш кораби без да нарушаваш някаква санкция. Тогава за какво са ти пристанища?
През май Лари Финк, шефът на Blackrock, посети Пекин заедно с президента Тръмп и си представи исканията. Пекин се съгласи да пусне за продажба 2-те панамски пристанища, но не и останалите.
Затова войните в Иран и Украйна ще си продължават,
блокадата на моретата ще се затяга, та дано при следващата среща между Си Дзинпин и Доналд Тръмп се постигне съгласие. Но не само по този казус, а по още поне 100.
Както вече писах, в Китай правят бизнес около 80 хиляди американски компании и общите им приходи са около 1.1 трилиона долара. Естествено, че Китай не им е враг – те вече са едно семейство. А спорът помежду им е семеен спор – чупят чинии, но не биха подпалили общия дом. Иран и Украйна са чиниите. А Европата, нали й е възложено да държи на крака Украйна? Няма проблем, нали канцлерът Мерц е човек на Blackrock.
Да вземем пак бизнеса на Blackrock, който пръв успя да пробие на китайския инвестиционен пазар – Пекин му разреши да оперира самостоятелно в индустрията за взаимните фондове, да отпуска частни заеми, да урежда процедури по събиране на дългове и да насочва американски инвестиции към най-големите китайски компании, като например Tencent, Alibaba и BYD.
Твърди се, че при последното посещение заедно с Тръмп, Лари Финк е поискал да бъде допуснат и на пазара на китайските пенсионни фондове, но му е било отказано. Кой знае, наесен, след още 3-4 месеца блокиране на пролива Ормуз, ще му се разреши?
Подобни искания в Китай имат и Илон Мъск, и Джеф Безос, и всички други мултимилиардери, които през май дойдоха в Китай заедно с Тръмп – хем китайският пазар е манна небесна, хем ги карат да я чоплят с китайски пръчици. Дайте ни лъжици, настояват те.
Пречи им това, че китайският юан не е конвертируем и печалбите не могат пряко да се изнасят, че местните закони изискват „трансфер на технологии", както и дялове за местните компании, и още много други социалистически номера, които изправят на нокти генералите на чистия капитализъм.
И тъй като напоследък американските компании нахлуват в Китай неудържимо, Пекин издигна
още една, допълнителна правна барикада
– от модел на „отворен свободен пазар" премина на модел „Икономическа крепост". Един от примерите е т. нар. „Негативен списък" – сектори от икономиката, в които на чужденците им е забранено да припарват. Например в сфери като изкуствен интелект, генна терапия, картографиране – това последното пречи на Илон Мъск да въведе в Китай своята система за сателитно шофиране. Освен това, всички данни, които се събират от колите на "Тесла", от айфоните и от финансовите трансакции на Blackrock, трябва да се съхраняват на сървъри, физически разположени в Китай.
Много от тези мерки са отговор на реципрочни забрани за Китай в САЩ, но това е дълъг разказ. За пречките пред американския бизнес четете специализираните издания – тук целта е да се изтъкне, че войните в Украйна и Близкия изток обслужват една по-висока идея и че Тръмп не е чак толкова хахо, колкото го изкарват.
Иронията е, че Тръмп май обещаваше да върне заводите в САЩ. На практика обаче
той воюва, за да изнесе още повече заводи в Китай
Затова и цялата му мирна дипломация вече е в ръцете на бизнесмени и тук-там по някой генерал. Челният дипломатически екип на Тръмп в момента се състои от Джаред Къшнър, зет на Тръмп и виден инвеститор в недвижими имоти, както и от Стив Уиткоф, милиардер от същия бранш
Следователно САЩ и Китай вървят към едно огромно корпоративно сливане с елементи на враждебно придобиване (hostile takeover). Но като казвам САЩ, какво имам предвид? Държавата или десетина суперкомпании?
Ако са компаниите, то с кого да преговарят те? С китайските милиардери или с Комунистическата партия, в която членуват около 100 милиона радетели за светлото бъдеще на човечеството? Както е известно, от време на време тя хваща някой китайски милиардер за ухото го скрива в затвора, понякога даже го разстрелва. В САЩ милиардерите си имат държава, в Китай държавата си има милиардери. Излиза, че
пак заради старата битка между капитализма и комунизма,
бензинът ще поскъпва през цялото лято. Но няма проблем, американските нефтени компании изкарват нечувани печалби от новите цени на петрола. Военно-промишленият комплекс също постигна някои върхове - например акциите на Локхийд Мартин се търгуваха около 496 долара едната, но изведнъж скочиха на 692 долара. Нортроп Грънман се търгуваше по 585 долара за акция, а стигна до 764 долара.
А у нас и двете геополитически школи ми обясняват, че Тръмп бил откачалка.
