Тя трябва да гарантира поне 70% заместващ доход и да се актуализира периодично, казва председателят на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд
Още акценти от интервюто с Ивайло Калфин:
- Демонизирането на администрацията е вредно. ПП-ДБ предлагат да се намалят заплатите и осигуровките да се плащат от сегашните - ами да дадат пример, като накарат депутатите да работят доброволно
- Лидерството означава да обединяваш, да чуваш, да имаш емпатия, а не да парадираш с властта си
- Правителството е призвано да ни върне към бюджетната стабилност след нанесените вреди в последните 5 г.
- За страна, която е преживяла кризата през 1996-1997 г., хиперинфлацията и масовото обедняване, за нас заплаха трябва да са не потенциални санкции,
- а споменът от недалечното минало. Така че не процедурата на ЕС, а собственият ни разум трябва да ни накара да сме отговорни към публичните финанси
- Г-н Калфин, управляващите махнаха ковид добавката за новите пенсии от 1 юли, а за старите искаха тя вече да не се актуализира с швейцарското правило. В крайна сметка пада за новите и остава за старите, това добро решение ли е?
- Всяко решение е несправедливо. Това е един от примерите как поради некомпетентност или безотговорност сами си създаваме проблеми и после се борим с тях. Ако поне за известно време спрем да го правим, българите ще заживеят много по-добре.
Проблемът идва, откакто управляващите решиха да включат в пенсиите подпомагането на възрастните хора за поскъпването около ковид с по 60 лв. Оттам нататък няма добро решение. Нито тази добавка има място при формиране на новите пенсии, нито има управляващи, които ще се наемат да намалят пенсиите на над 2 милиона души.
Какво трябваше да се направи? Много просто - тези 60 лв. да се отпуснат като временно социално подпомагане на хората с ниски доходи. Да, но ние сме по сложните неща - и забъркаха каша, която е очевидно неприемлива за данъкоплатците, но - някой друг да я решава. Ако питате мен, избирателите не трябва да допускат подобни хора до властта.
- Още в края на декември трябваше да има пътна карта за промени в пенсионната система, но такава няма и днес и очевидно пак вървим към реформи на парче. Какво трябва да се промени?
- Поне от няколко години се говори за тази пътна карта. Експертите знаят какво трябва да се направи. Политиците не смеят, а всички ние плащаме за тази нерешителност. Пенсиите за прослужено време и възраст трябва да са предвидими и привлекателни. Това означава да гарантират поне 70% заместващ доход при пенсиониране и да се актуализират периодично. Това, което не е присъщо за пенсии, формирани от трудова дейност, трябва да се отдели като социални плащания. Максималният осигурителен доход - да расте заедно с ръста на доходите. Таванът - да се вдигне значително или да се премахне. Изключенията за ранно пенсиониране - да се ограничат до минимум.
Много промени трябва да се направят и в другите видове пенсии, изплащани от НОИ - инвалидни, наследствени, социални и т.н. Пенсиите трябва максимално да се свържат с размера и продължителността на осигуровките. Другото са социални плащания, които са необходими, но не са пенсии.
Ако тези неща не се направят, и то прозрачно и в диалог със заинтересованите групи - след няколко години пак ще заговорят за увеличаване на пенсионната възраст. Няма безплатен обяд. Но има начин да имаме по-справедлива, предвидима и автономна пенсионна система.
- Досега чухме, че само възрастта за пенсиониране няма да се пипа, но в Европа все повече държави я вдигат. Възрастта за мъжете и жените ще се изравни през 2037 г. според вашата реформа, в която е разписано после да се движи спрямо продължителността на живота. Как трябва да се определя това според вас?
- През 2016 г. беше прието увеличаването на възрастта за пенсиониране да е плавно и предвидимо и това беше една от пакет свързани промени в пенсионната система. Не бих препоръчал нито промяна на приетия график и увеличаване на възрастта, нито продължаване на практиката да се променя пенсионната система “на парче”. Това създава несигурност, липса на доверие и в крайна сметка излиза на всички, включително на пенсионерите, по-скъпо.
- За кратко “прелетя” и идея за намаляване на майчинството. Ние сме с най-дългото в ЕС, но и едно от най-ниско платените през втората му година. Трябва ли да има промяна, защото видяхме, че само стимули за връщане на работа не дават резултат?
- Да се каже, че родителите живеят в охолство по време на отпуск по майчинство, ще е много нереално. Младите семейства с деца са сред най-рисковата група за изпадане в бедност. И това няма да се реши само с инструменти на социалната политика. Социалните помощи имат за цел да извадят хората от бедност, а не да осигурят добър живот. Следователно целта трябва да бъде младите хора да се връщат на пазара на труда.
Аз бих насочил парите на данъкоплатците към създаване на качествени и достъпни публични услуги, които да поемат голяма част от тежестите за отглеждане на деца на родителите, които да се върнат към производителна дейност и осигуряване на просперитет на семейството. Разговорът за майчинството не трябва да започва от съкращаването на бюджетни разходи.
- Вицепремиерът Гълъб Донев анонсира, че без мерки дефицитът в бюджет 2026 г. ще стигне почти 9 млрд. евро. Обяви, че трябват мерки - замразяване на доходи, съкращаване на администрация и развързване на автоматичните механизми при бюджетните заплати, но и за минималната заплата. Какво е вашето мнение?
- Дойде време да си плащаме сметките за късогледото управление през последните 5 г. Поредицата от краткотрайни и служебни правителства и парламенти в постоянна предизборна кампания, които се опитваха да съблазнят една или друга група избиратели и злоупотребяваха с бюджета, без да се интересуват от дългосрочните ефекти, нанесоха много вреди. Те изоставиха предпазливата политика на нисък дефицит и дълг, по които имаше консенсус след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Сега правителството, което има хоризонт за управление от поне 4 г., е призвано да ни върне към бюджетната стабилност, а балансирането налага политическа отговорност.
Съобразяването на разходите с бюджетните приходи предполага политически избор на мерки, които са непопулярни. В обществото ни има разбиране, че е необходима промяна, но правителството ще избере как да разпредели тежестта. И ако тя се насочи изключително към хората с ниски доходи, това ще има своите политически последствия.
За числата би трябвало да вярваме на министъра на финансите. Същевременно Гълъб Донев сам си вдигна много високо летвата. Ако без допълнителни мерки дефицитът би бил 9 милиарда евро, то мерките, които да бъдат предложени, трябва да “спестят” близо 5 милиарда, за да влезем в рамките на 3%. За оставащата половин година това е невъзможно.
- Факт е, че съкращаването на администрацията няма да доведе до ефект за намаляване на дефицита още тази година, но трябва ли да започнат чиновниците да си плащат осигуровките?
- Демонизирането на администрацията е вредно. От години насам политиците първо обвиняват администрацията, а после не се свенят да въртят политически метли и да назначават поредните “калинки”, с което не я правят по-добра. Аз чух премиерът да казва нещо важно. Той увери, че критерият за промени в администрацията е подобряването на публичните услуги. Това е правилната посока. Не съкращаването на разходи. Остава да чуем по кои критерии ще следим за подобряване на работата и защо цели сектори са изключени от тази полезна иначе цел.
Работещите в публичния сектор са служители на държавата. Не е проблем тя, от една страна, да увеличи фонд “Работна заплата”, а от друга - да започне да удържа осигуровките и да намали субсидията за НОИ. Това няма да донесе нови приходи. Всъщност от ПП-ДБ предлагат да се намалят заплатите на администрацията и осигуровките да се плащат от сегашните заплати. Ами да си го кажат направо. И да обяснят как да се случи това в общини и централни ведомства, където средната заплата не е много по-висока от минималната за страната. Няма как да имаш добри публични услуги и ефективна администрация, ако подбираш тези, които са принудени да работят за ниски доходи. Или може би, да дадат пример като накарат депутатите да работят на доброволни начала.
- Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, чийто изпълнителен директор сте, прави сравнителен анализ на мерките във всички европейски страни за компенсации за най-уязвимите от кризата с петрола. В България компенсацията е 20 евро, и то само за най-бедните. Правилно ли е това?
- Правилно е подпомагането при външни шокове да бъде насочено към тези, които най-много се нуждаят. През последните години това се наложи при ковид, руската война в Украйна, бомбардировките на САЩ и Израел в Иран. Това са решения, за които плаща целият свят.
Държавите имат избор - да компенсират всички или да насочат публичните си средства към тези, които са най-застрашени. Много изследвания показват, че вторият вариант е по-ефективен. Затова се подпомагат хората с най-ниски доходи, отраслите, които са най-засегнати и групите хора, които са в риск да останат без работа и без доходи например. Както в семейството, така и в обществото разходите се разпределят не поравно, а така, че да се подпомогнат най-уязвимите.
- ЕК предложи да се стартира процедура по прекомерен дефицит - какво ще означава това за нас?
- Означава, че ако не вземем мерки да съобразим разходите с това, което събира бюджетът, ще последват финансови санкции. Само че за страна, която е преживяла кризата през 1996-1997 г., хиперинфлацията и масовото обедняване, за нас заплаха трябва да са не потенциалните санкции, а споменът от недалечното минало. Така че не процедурата на ЕС, а собственият ни разум трябва да ни накара да сме отговорни към публичните финанси.
Тук най-важното е правителството да убеди хората, че действа отговорно и с грижа за обществото и не позволява на едни хора да забогатяват за сметка на публичните разходи, докато другите плащат цената.
- Влезем ли в процедура на свръхдефицит - значи ли това край на компенсациите?
- Докато правителството показва, че владее положението, от него зависи дали публичният ресурс ще се харчи за компенсации, или за нещо друго. Ако загубим тази възможност, тук ще се настанят кредиторите (помним МВФ), които ще изземат суверенните решения и ще определят за какво се харчи. Дано не стигнем дотам.
- Как в Брюксел приемат новото правителство? Как се тълкува фактът, че Румен Радев е първият от много години български премиер, който не стартира международните си визити с Брюксел, а избра Берлин и Париж?
- За никого не е проблем, че премиерът Радев започна посещенията си от Берлин и Париж. Европейските институции очакват не показни жестове, а увереност, че българското правителство ще е стабилно, ще носи отговорност и ще допринася за общите европейски решения. ЕС ни предоставя огромни възможности, които не бихме имали извън него. От нас зависи доколко искаме да се възползваме от тях.
- За първи път от времето на Костов имаме правителство с пълно мнозинство в парламента. Какви са вашите очаквания? А и Гълъб Донев например беше ваш заместник в социалното министерство...
- В сегашната ситуация имаме нужда от ясно и уверено лидерство. В този смисъл избирателят отново прояви разум и даде път на мнозинство, и то не от познатите партии. В правителството и мнозинството има хора, които познавам и имам високо мнение за тях. Включително за Гълъб Донев, който е диалогичен и професионален. Но нямам представа как ще се държат като мнозинство.
Може би съм по-чувствителен на тази тема, но с тревога долавям нотки на прекалена самоувереност и пренебрежително отношение към опонентите. Това ще е огромна грешка. Лидерството означава да обединяваш, да чуваш, да имаш емпатия, а не да парадираш с властта си. Тя не измерва интелектуалната сила. Неслучайно партиите, които имаха мнозинство, не само не повториха мандата си, а и се стопиха политически. Надявам се това да е урок.
- ЕП прие доклада на ЕК за РСМ, като бе изрично уточнено, че приемането на договорените през 2022 г. промени в конституцията остава единственият начин за формално започване на преговорите за присъединяване, но Скопие отказва. Трябва ли България да предприема някакви действия и какви?
- Имам чувството, че управляващите Скопие нямат интерес страната им да възприеме ценностите и правилата на ЕС. Затова си търсят благовидно оправдание с България. Не са първите, които помпат вътрешната си подкрепа с търсене на врагове отвън. Впрочем такъв беше и безславният край на федеративна Югославия.
Никой в България не застрашава суверенитета на нашите съседи. Но техният поглед, фиксиран в миналото не им помага. Кражбата на история и помпозната претенция за център на света не помага на сегашните поколения. Гражданите на РСМ безспорно ще са много по-свободни и проспериращи като граждани на ЕС, отколкото в рамките на собствените си ограничения. Ако един ден управляващите в Скопие осъзнаят и че техните съграждани, които имат и българско самосъзнание са ценност, а не пречка, те ще дадат по-добра перспектива на народа си. Ако не се самоунижават, като казват, че стотици хиляди подписват декларации и доказват с документи българския си произход само за да получат европейски паспорт, а вместо това го използват като аргумент за принадлежност към общата ни европейска идентичност, тогава няма да има нужда да прибягват до подобни „хитрини" в бъдеще.
България има ясна позиция и тя е основана на защитата на правата на нейните граждани и на споделянето на общите европейски ценности. Партньорите ни стоят зад нас и това не е двустранен въпрос, а израз именно на тези ценности, с които някои управляващи в Скопие имат проблем.
- Предстоят президентски избори - какви са очакванията ви, ще има ли изненади?
- Изненадите в България не са изненада. Българският избирател има колективен разум - особено когато участието е високо. Този път според мен зависи от правителството. Ако то през следващите месеци не убеди, че е компетентно и знае как да осъществи това, за което го избраха - свиване на корупцията и на задкулисното олигархично управление, избирателите ще му търсят алтернатива. Ако пък е обратното - то това е добият вариант и фигурата на президента ще бъде на обединител и морален лидер, а не на партиен опонент. Има достойни българки и българи, които могат да поемат тази задача.
- Ще претопи ли Румен Радев окончателно БСП и левицата?
- Тук въпросът е по-скоро има ли България нужда от левица.
Румен Радев не се е обявил идейно. При него има смесица най-малко от леви, националисти и либерали. Така че, вместо да чака какво ще направи Радев, левицата в България трябва да се замисли каква алтернатива предлага, за да я припознае избирателят.
Доста години БСП, а и другите партии в ляво се състезаваха с националисти, либерали и дори консерватори на техния терен. И логично загубиха. Политическото поведение на емблематични фигури беше конюнктурно и се вписваше в пазене на статуквото. Идеологията остана куха фраза.
Така че не Радев е проблем на левицата, а собственото й непоследователно поведение. И ако някой там си мисли, че неизбежното разочарование от "Прогресивна България" автоматично ще надуе платната на БСП - много се лъже. Като човек с леви убеждения, бих искал да бъда представляван от партия, която вярва в силата на солидарността и социалната справедливост, в ефективна държава, която работи за повишаване на благосъстоянието и качеството на живот на всички свои граждани и се грижи за най-уязвимите. Държава, в която демокрацията, ефективното правосъдие и защитата на човешките права са ежедневие, а не предизборни лозунги.
ВИЗИТКА:
- Роден е през 1964 г. в София
- Завършил е МИО в УНСС в София и магистърска степен по международно банкиране от Великобритания
- От 2002 до 2005 г. е секретар по външната политика на президента Георги Първанов
- Вицепремиер и външен министър в кабинета "Станишев"
- Евродепутат от 2009 до 2014 г.
- Специален съветник на еврокомисаря по бюджет в периода 2017-2019 г.
- Вицепремиер и социален министър в кабинета "Борисов 2"
- Шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд
