Повече от половината европейци се тревожат за ежедневното си финансово състояние, а растящите цени на енергията и геополитическото напрежение засилват песимизма сред потребителите в Европа. Това показва най-новото проучване на „Бостън Кънсълтинг Груп" (Boston Consulting Group - BCG).
Според анализа делът на европейците с негативни очаквания за икономиката е нараснал до 56 на сто през 2026 г. спрямо 54 на сто през 2025 г. и 49 на сто през 2024 г.
53 на сто от анкетираните посочват, че се тревожат за личните си финанси, докато преди две години този дял е бил 40 на сто. Шестима от всеки десет европейци се притесняват дали ще разполагат с достатъчно средства след пенсиониране.
На този фон потребителите ограничават разходите си и стават по-чувствителни към цените. 63 на сто от анкетираните заявяват, че купуват основно стоки на промоция или активно търсят по-изгодни оферти, а 62 на сто сменят предпочитаните марки с по-евтини алтернативи.
Според проучването отслабва и лоялността към марките. 44 на сто от потребителите казват, че последната им покупка е била от нова или непозната марка.
Проучването е проведено между 2 и 22 април сред малко над 20 000 потребители в 11 европейски държави - Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Полша, Румъния, Испания, Швеция и Великобритания. Изследването е реализирано съвместно с „НейтивРисърч" (NativeResearch) и обхваща 12 потребителски категории.
„За трета поредна година европейските потребители остават песимистично настроени към икономиката и това все по-ясно се отразява върху поведението им", казва Андреас Малби, ръководител на потребителската практика на „Бостън Кънсълтинг Груп" за Европа, Близкия изток, Африка и Южна Америка.
Според данните от проучването потребителите намаляват разходите си в почти всички категории, като най-силен спад се наблюдава при модата, алкохола и пакетираните закуски.
Хранителните стоки и продуктите за домашни любимци са сред малкото категории, при които се отчита ръст на разходите. Според консултантската компания обаче това се дължи основно на по-високите цени, а не на увеличено потребление.
Проучването отчита и ясно поколенческо разделение. Потребителите от поколението Зет (родени между 1997 и 2012 г.) и милениалите (родени в периода 1980 – 1995 г.) ограничават разходите си значително по-малко от поколението Екс (хора, родени от 1965 до 1980 г.) и т. нар. бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 г.). При по-младите нетното очаквано изменение на разходите през следващите шест месеца е минус 2 пункта, докато при по-възрастните достига минус 13 пункта.
Младите потребители са и значително по-малко лоялни към марките. Само 28 на сто от тях посочват, че обикновено купуват една и съща марка, при 44 на сто от по-възрастните потребители.
Проучването показва още, че дори при подобрение на икономическата ситуация много потребители биха предпочели да спестяват, вместо да харчат. Почти половината от анкетираните посочват, че биха заделили настрана евентуален допълнителен доход.
Финансовият натиск води и до по-силен интерес към стоките втора употреба. 47 на сто от европейците купуват такива продукти, като основният мотив за 46 на сто от тях е спестяването на пари.
В същото време разходите за здраве и благосъстояние остават устойчиви. Две трети от потребителите определят здравето като много важно, а 29 на сто казват, че са увеличили разходите си за хранителни добавки през последната година.
46 на сто от европейците посочват, че вече консумират по-малко алкохол или обмислят да го направят.
Докладът отчита и засилен интерес към лекарствата за потискане на апетита от типа глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1). Близо три четвърти от европейците вече са запознати с тях, а всеки четвърти заявява, че ги използва или обмисля да започне.
Според „Бостън Кънсълтинг Груп" използването на инструменти с генеративен изкуствен интелект при избора на продукти също расте бързо. Делът на потребителите, които редовно използват такива инструменти при проучване на покупки, е достигнал 8 на сто, което е три пъти повече спрямо 2024 г.
Социалните мрежи се утвърждават като водещ канал за откриване на продукти сред младите потребители. 32 на сто от поколението Зет и милениалите използват „Инстаграм" (Instagram), а 27 на сто – „ТикТок" (TikTok), за да търсят и проучват модни продукти.
