- Партийните квоти са неизбежни в ЦИК, доколкото партиите не си вярват и подозират другите в това, което те сами са склонни да сторят, смята експертът по избори
Още акценти в интервюто:
- До местния вот е добре да се намали броят на общините - повече от 80 не ни трябват, а сега са 265
- Нека да се свика професионална среща тип "кръгла маса" за задачата с квотите в ЦИК - а тя се разпростира и до ниво РИК и СИК
- Започнаха консултациите за избор на нов състав на Централната избирателна комисия. Как оценявате работата на досегашния екип - какви са успехите и слабостите, проф. Константинов?
- Това беше най-натоварената ЦИК в историята на Република България. Като цяло колегите се справиха добре. Както винаги е било (поне по мое време беше), половината от членовете работеха интензивно и се раздаваха, а другата половина повече се бяха отдали на почивка. Нашата ЦИК вече е полупрофесионална. Остава да я направим изцяло професионална. Желая успех и на цялата нова/стара изборна администрация!
- Доколко честността на изборите зависи от ЦИК и доколко - от МВР?
- Както гласи съвременната парадигма, изборите в една демократична държава трябва да бъдат “свободни и честни” (на английски е free and fair). Напоследък масово се говореше, че трябвало също да бъдат “прозрачни и демократични”.
Тези последните две изисквания аз не ги разбирам. Ако “прозрачни” значи да се знае кой как е гласувал, това не е добре. Тайната на вота е именно, за да може избирателят свободно да упражни волята си. Доколкото изборите са основен механизъм за функциониране на демократичната държава, изискването те да бъдат “демократични” звучи глупаво и тавтологично. Изборите у нас категорично са свободни, т.е. хората не са насилвани или препятствани да гласуват по един или друг начин.
Иначе честността на изборите се състои в това коректно да бъдат отчетени подадените гласове. Това зависи от всички членове на изборната администрация (СИК, РИК и ЦИК), които в изборния ден са общо над 100 хиляди души. Специално място тук заема т.нар. повлиян вот (купен и корпоративен), който се оценява на около 150 хиляди гласа. Този вот е обявен за престъпление и за двете страни: купувач и продавач.
Мястото на МВР тук е да редуцира главно купения вот, защото корпоративният се доказва трудно. Например директорът на мината казва на работниците, че шефът ще бъде много огорчен, ако дадена партия не спечели в района. Това няма как да доведе до повдигане на обвинение. Защото не е точно купуване и продаване на гласове (пари не се разменят), а споделяне на мнението на шефа. А иначе работниците отлично знаят какво значи това.
- Кое е най-важното при формирането на новия състав на ЦИК?
- Правилата за формиране на състава ЦИК са зле формулирани още през 2021 г., когато група “разбирачи” нанесе поредния погром върху изборните правила. Не е съвсем просто за обяснение, но ще опитам.
След съответните избори тогава президентът публикува правила за определяне на състава на ЦИК въз основа на резултатите от избори, които вече бяха произведени. Това стана с един много странен вариант на метода на най-големия остатък, който в случая облагодетелства една малка партия за сметка на ГЕРБ. Така тя получи един мандат, а ГЕРБ загуби един. Това все пак би могло да се приеме, ако правилата бяха публикувани преди, а не след като изборните резултати станаха известни.
Обясних тази малка измама на колегите от ГЕРБ, но те или сметнаха това за маловажно, или просто не ме разбраха. Така ГЕРБ изкара една петгодишна ЦИК с 4-има, вместо с 5-има членове.
Известно е, че бой и други неща не се връщат. Както с управлението на Кирил Петков.
Хем беше незаконен като министър и премиер, хем резултатите от управлението му си останаха без да бъдат анулирани, защото няма как да стане тази работа. Както стана с построените хотели на три метра от морето, които са хем абсолютно незаконни, хем още си стоят.
Както и много други от строежите тип “Баба Алино”. Да видим, прочее, с “Бабата” какво ще стане. Ако дочакаме, де. Защото това си зависи от войната в Украйна и от пачките.
И от продажните родни управници на всички нива също.
- А според вас оптимален ли е изобщо политическият елемент в ЦИК? Често се говори, че при формирането ѝ твърде много се залага на политическите личности и партийните квоти, вместо на експертния капацитет и професионалния опит.
- “Оптимален” значи “най-добър”, така че не знам дали този термин е релевантен към ситуацията в ЦИК.
Доколкото партиите не си вярват и подозират другите в това, което те сами са склонни да сторят, партийните квоти са неизбежни. Което не означава, че хората от квотите не трябва да бъдат добри професионалисти. По отношение до новия състав на ЦИК, добре е някои от старите членове да останат, защото цикаджийският занаят не е сложен, но си има някои особености и трябва време да се усвоят. Бил съм там 20 години и знам, че старите колеги могат много да помогнат на новите.
- Какви са най-спешните административни и технически задачи, които новата ЦИК трябва да реши предвид предстоящия президентски вот?
- Добре е веднъж завинаги да се уточнят правилата за партийните квоти в ЦИК въз основа на изборните резултати, но това не е проблем на самата ЦИК. Сега пак има проблеми със състава на ЦИК и с изборите от 19 април тази година. Проф. Красимир Калинов вече обърна внимание на някои от тях. Правилата в момента са нееднозначни, което е глупост.
Има и прецедент, при който една коалиция се цепна на две след изборите и това също допуска не единствено решение за квотите в ЦИК.
Този въпрос е важен, доколкото се разпростира и до ниво РИК и СИК, където засяга няколко хиляди членове на изборната администрация.
Докато този въпрос не се реши (има няколко възможни решения, впрочем), ще има недоволни и съответно оплаквания до Върховния административен съд, а защо не и до Конституционния съд.
Предлагам спешно да се свика една професионална среща тип “кръгла маса”, която да оправи простотиите от 2021 година и да даде коректно решение на задачата за квотите въз основа на резултатите от изборите като брой гласове.
Трябва също за пълнота минималният състав на една парламентарна група да се определи на 9, а не на 10 души, защото и такъв брой е възможен при нашата изборна система.
- Ако препоръката е да не се пипа Изборният кодекс поне шест месеца преди вот, то само след година и малко идват местни избори - най-трудните за провеждане. Трябва ли да има промяна в изборното законодателство преди тях?
- Изборите и референдумите са административно производство и затова те се “произвеждат”, дори ако това звучи странно за масовата публика.
За президентските избори през ноември тази година промени в Изборния кодекс не са необходими. Що се отнася до местните избори през октомври догодина, може да се помисли за промени в рамките на едно преформатиране на 265-те общини в България, доколкото там има несъответствия от хиляди пъти в размера на две общини. Едва ли на България ѝ трябват повече от 80 общини. Това обаче е дебела задача, за която в момента май никой не мисли много.
- Георги Кандев неочаквано напусна поста си на главен секретар на МВР месец и малко след уж най-честните избори. Мотивът му бе, че не могъл да избира между поста и принципите си. Как тълкувате действието му?
- От думите на вътрешния министър следва, че досегашният главен секретар на МВР има намерение да прави политическа кариера, което е негово право. Говори се за дует с бившия служебен премиер Андрей Гюров на президентските избори.
А иначе не е добре да се говори с недомлъвки. Хората обичат честността, особено когато тя е дефицитна.
- За половин година той стана изключително разпознаваемо лице. Ако се впусне в политиката, какви са шансовете му?
- Шансове имат всички, но на някои са им по-големи. Ако трябва в момента да се обзаложа, не бих се спрял на тази двойка. Кандидат на опозицията би имал шанс само, ако тази опозиция е обединена. Няма шанс за подобно действие до месец октомври тази година, когато ще знаем всички кандидати.
Най-успешният бивш главен секретар на МВР, скочил успешно в политиката, безспорно е Бойко Борисов, който стана първо кмет на София, а после три пъти премиер на страната и има стаж като такъв от 3606 дни. Това е само с 26 дни по-малко от Станко Тодоров. Последният обаче не беше избиран на честни, а на комунистически избори, и затова жълтата фланелка за най-дълъг премиерски стаж в България според мен се пада на Борисов.
След него от демократично избраните премиери е Стефан Стамболов с доста по-скромните 2464 дни на поста. За съжаление, Стамболов не завърши добре живота си. Дано никога не видим подобно нещо в българската действителност.
- Очаквате ли изненади на президентските избори?
- Засега не знаем официално нито едно име на кандидат, но сегашният президент г-жа Йотова несъмнено ще бъде един от кандидатите. Аз бих се обзаложил, че тя ще достигне до балотаж.
За да спечели на първи тур, са необходими две условия според конституцията и Изборния кодекс. Първо, да гласуват повече от 3,3 милиона избиратели (защото по списък те са 6,6 милиона в момента), и второ - кандидатът да получи повече от половината от гласовете, т.е. поне 1,65 милиона гласа. Първото нещо е съмнително да се случи. Ще припомня, че през 2006 г. тогавашният президент спечели на първи тур повече от половината от гласовете, но тогава гласуваха по-малко от половината избиратели и се отиде на втори тур. На втория тур президентът вече спечели с резултат 3 към 1, което е най-голямата победа в историята на президентските избори у нас досега. За това много помогна неубедителното представяне на кандидата на СДС, който не достигна до втори тур. Няма да се изненадам, ако това се повтори и през 2026 г. с кандидата на градската десница ПП и ДБ, която според някои би трябвало да се нарича селска левица. Иначе за изненади в момента не може да се говори, най-малкото защото ние не знаем кои са участниците в състезанието.
CV
- Проф. Михаил Константинов е роден през 1948 г. в София.
- Доктор по математика в Института по математика и механика на БАН (1986). Заместник ректор на УАСГ (1999-2003).
- Член на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (1991-2011).
- Заместник-председател на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (2003-2011).
- Бивш председател на борда на директорите на "Информационно обслужване" АД.
