В опасно развитие, което заплашва с пълен срив крехкото примирие между Иран, от една страна, и Израел и САЩ, от друга, Техеран и Тел Авив отново започнаха да си разменят ракетни удари.
Опитът на американския президент Доналд Тръмп да овладее ескалацията се провали, тъй като израелският премиер Бенямин Нетаняху не откликна на призива му да не отговаря на иранска балистична ракетна атака в неделя вечерта, за която Революционната гвардия заяви, че е насочена срещу военновъздушната база Рамат Давид в северната част на Израел. В ранните часове на понеделник Тел Авив нанесе удари по „военни цели" в западната и централната част на Иран, на фона на разговори за широкомащабна конфронтация, която ще продължи няколко дни, въпреки изявленията на Тръмп за близкото постигане на споразумение с Техеран и необходимостта да се даде шанс на дипломацията и да не се подкопават усилията за прекратяване на войната.
Наблюдатели смятат, че Нетаняху е заложил на война и не се е подчинил на призива на Тръмп, защото е видял в пряката иранска атака възможност да подпали отново обстановката и да наложи визията на своя екстремистки лагер, основана на необходимостта от военно поражение на Иран и пълно унищожаване на „заплахите" му, на фона на оценки, че иранският режим все още разполага с не по-малко от хиляда балистични ракети, способни да достигнат Израел, според израелската телевизия.
Израелската армия заяви, че няма да позволи на Иран да създаде „нова уравнение" спрямо Ливан, като намекна, че отказва да свързва ударите на Техеран срещу Израел с нанасянето на удари от Тел Авив срещу южните квартали на Бейрут.
Бързите събития настъпиха въпреки изразеното от Тръмп недоволство от атаката на израелската армия срещу ливанската столица, въпреки предупрежденията и телефонния разговор, който той проведе с Нетаняху преди няколко дни. Американският президент побърза да призове Техеран да се върне незабавно на масата за преговори и да сключи споразумение, което според него е било на хоризонта в рамките на часове.
„Нещата вървят добре"!!!
Призивът на Тръмп изглеждаше като разбиране за ограничен ирански отговор на удара на Израел срещу южните квартали на Бейрут. Пред вестник „Ню Йорк Пост" той заяви, че „нещата вървят добре" в преговорите, и това след бомбардировките на Израел от Иран, и посъветва Нетаняху да не отговаря, като счете, че всяко допълнително ескалиране ще доведе само до препятстване на преговорите за прекратяване на огъня.
Анализатори твърдят, че американският президент, който помоли Нетаняху да изчака няколко дни, преди да отговори на Иран, се е опитал да спечели още време, тъй като разчита на продължаващата морска блокада на иранските пристанища, която, според него, е нанесла щети на иранската икономика, зависима от петрола.
От друга страна, иранските власти изглеждаха решени да разширят конфронтацията с Израел и САЩ, и този път не се задоволяват само с нанасянето на удари, както през последните няколко дни, по цели, за които твърдяха, че са американски интереси в страните от Персийския залив, а предприеха ракетни удари срещу Израел – развитие, което вероятно отразява чувство за сила у Иран и че страната е в по-добра позиция, позволяваща ѝ да наложи собствените си условия.
Това се потвърждава и от изявлението на иранските въоръжени сили, публикувано в неделя от медии, подкрепящи режима, в което се казва: „нашето съгласие за примирие на 8 април беше обвързано с прекратяване на огъня по всички фронтове, но САЩ и Израел, както обикновено, не спазиха обещанията си, като продължиха нападенията и престъпленията в Ливан и атакуваха ирански кораби".
Мохсен Резаи, съветник на иранския върховен лидер, приветства отговора, който получиха „чуждестранните нападатели" и обеща, че Израел ще се сблъска с „по-суров отговор и по-големи разходи", ако реши да отвърне.
Хутите отново ударят Израел от Йемен
Израел обаче показа, че засега не възнамерява да отстъпи. Еви Дефрин, военен говорители, заяви, че армията е одобрила планове за нови операции в Ливан, и определи действията на Иран като „тежка грешка".
С размяната на удари между Иран и Израел и нажежаването на обстановката между Израел и „Хизбула", хутите възобновиха ударите си срещу Израел от Йемен, сякаш изпращат предупредително послание, че са готови да се върнат отново към състоянието, което е било преди споразумението за прекратяване на огъня преди два месеца.
Вероятно израелският отговор е отговор и изявленията на Тръмп, който след иранската ракетна атака срещу Израел каза, че „Нетаняху няма да има друг избор, освен да приеме всяко споразумение, което САЩ договори с Иран".
Вестник „Файненшъл таймс" цитира Тръмп: „Аз вземам всички решения, а Нетаняху не взема решения. ... Иранските удари няма да имат никакво влияние върху сделката".
Експлозиите и сирените за тревога заглушиха изявленията на американския президент и носят предупреждение, че следващите часове може би ще бъдем свидетели на събития, напълно противоположни на представата на Тръмп за способността му да контролира и управлява конфликта според собствените си планове, особено ако се вземат предвид предупрежденията на Иран преди ударите, насочени срещу Бейрут, че всяка атака ще доведе до избухването на всеобща война в Близкия изток.
Стратегията за „взаимосвързани фронтове" е ключ към разбирането на иранското поведение
Много от действията на Иран в Близкия изток са трудни за разбиране, ако се разглеждат като отделни кризи или въпроси, независими един от друг. От Ливан до Ирак и от Персийския залив до Червено море събитията на пръв поглед изглеждат географски отдалечени и политически различни, но в иранската визия те съставляват части от една обща картина - непрекъсната линия на конфронтация.
„Стратегия на взаимосвързаните фронтове" – така може да бъде наречен подходът, възприет от Техеран през последните десетилетия за разширяване на регионалното му влияние и укрепване на способността му за възпиране и маневриране срещу противниците му.
Това понятие отново излезе на преден план с ескалацията на регионалните напрежения през последните месеци. Докато Иран водеше непряко преговори със САЩ за евентуално споразумение, което да смекчи конфронтацията между двете страни, регионът преживя поредица от събития в областта на сигурността и военните действия, простиращи се от Кувейт през иракския Кюрдистан до пролива Баб ал-Мандеб.
За много наблюдатели тези събития не са просто изолирани развития, а израз на иранската визия, според която националната ѝ сигурност не започва от географските ѝ граници, а се простира чрез мрежа от съюзници и сили, свързани с нея в региона.
Тази стратегия се основава на проста, но изключително ефективна идея: вместо да се изправи срещу противниците си на един фронт, Техеран работи за изграждането на мрежа от центрове на влияние и натиск, разпръснати в много държави, включително САЩ и Европа.
По този начин всяко противопоставяне придобива регионални и световни измерения, които надхвърлят границите на самата иранска държава. Когато е подложена на политически или военен натиск, тя може да разгърне различни ходове на повече от едно поле, което й дава по-голяма свобода на действие и затруднява противниците й да ограничат конфликта в определена географска област.
Ливан в сърцето на бурята
Ливан е един от най-ярко изразените примери за този подход. От десетилетия насам „Хизбула" представлява основен стълб в иранската регионална стратегия.
Техеран не разглежда партията просто като политически или военен съюзник, а като част от по-широка система за възпиране, пряко свързана с иранските национални интереси в областта на сигурността.
Поради това всякакви събития, свързани с партията или нейното военно положение, често се отразяват върху цялостната иранска политика в региона, а Техеран постоянно се стреми да обвърже съдбата на договореностите за сигурността в Ливан с по-широките регионални баланси.
Картината в Ирак е по сложна
В Ирак картината изглежда по-сложна. През последните години Иран успя да изгради широка мрежа от връзки с различни въоръжени групировки, което му осигури значително влияние на иракската политическа сцена.
Въпреки усилията на иракското правителство да реорганизира силите за сигурност и да укрепи държавната власт над всички въоръжени формирования, Ирак продължава да бъде една от най-важните арени на иранското влияние.
Значението на тази арена се състои в това, че тя представлява географски и политически мост, свързващ Иран с Близкия Изток, както и предоставя на Техеран допълнителни инструменти за влияние върху регионалния баланс на силите.
Що се отнася до Персийския залив, стратегията на взаимосвързаните фронтове придобива различен характер, свързан с енергийната сигурност и морските коридори. Проливът Ормуз не е просто морски коридор за Иран, а стратегически коз, който ѝ дава възможност да оказва влияние върху световната икономика.
Иран и многото инструменти за влияние
Последните събития показаха, че Техеран не се колебае да използва тази карта, когато усети, че жизненоважните му интереси са застрашени. Насочването на удари срещу държавите от Персийския залив или заплахите срещу морското корабоплаване се вписват в по-широка концепция, основана на прехвърлянето на натиска към различни среди, вместо да се ограничава само в рамките на иранската територия.
Тази логика се простира и до Червено море и пролива Баб ал-Мандеб, където хутите в Йемен са един от най-важните елементи на иранската мрежа за регионално влияние. Географското положение на Йемен дава на Техеран възможност да оказва влияние върху един от най-важните международни морски коридори, което добавя ново измерение към иранската стратегия за възпиране.
Чрез това географско разширение Иран придобива способността да влияе върху световната търговия и енергийния обмен чрез повече от една стратегическа точка.
Силата на тази стратегия се състои в това, че тя превръща конфликта с Иран в многоизмерен. Вместо конфликтът да бъде ограничен между две държави, той се превръща в мрежа от взаимосвързани взаимодействия, включващи множество страни и различни арени. Това до голяма степен обяснява трудността да се ограничи или да се справи с иранското влияние чрез подход, фокусиран само върху един въпрос, било то ядреният въпрос, икономическите санкции или дори преките военни заплахи.
От друга страна, тази стратегия се сблъсква с все по-големи предизвикателства. Последната война и съпътстващите я военни и икономически натиск разкриха мащаба на тежестта, която представлява управлението на широка мрежа от съюзници и фронтове. Освен това някои от арените, на които Иран разчиташе в продължение на години, започват да претърпяват политически и промени в ситуацията на сигурност, които могат да повлияят на степента на влияние, с която Техеран разполага в тях.
Иранската доктрина за сигурност
В Ирак се засилват призивите за укрепване на държавния суверенитет и подчиняване на всички въоръжени сили на централната власт. В Ливан „Хизбула" е подложена на нарастващ натиск в резултат на продължаващото противостояние с Израел и вътрешните икономически и политически промени. Международният натиск върху хутитите в Йемен също прави управлението на този фронт по-сложно от преди.
Въпреки това не изглежда, че Техеран е готов да се откаже от стратегията на взаимосвързаните фронтове. Този подход не е просто временна външнополитическа тактика, а се е превърнал в част от иранската доктрина за сигурност. От гледна точка на иранските политици мрежата от регионално влияние представлява първата линия на отбрана на страната и й осигурява стратегическа дълбочина, която е трудно да бъде компенсирана с други средства.
Поради тази причина всеки опит да се разбере иранското поведение в следващия етап трябва да се основава на осъзнаването, че Техеран не разглежда Ливан, Ирак, Йемен и Персийския залив като отделни въпроси, а като части от една взаимосвързана система. Освен това всяко споразумение или конфликт в една от тези области неизбежно ще се отрази и на останалите.
В тази светлина регионът изглежда е пред етап, в който все по-голямо значение придобиват всеобхватните регионални подходи. Справянето с иранското влияние или ограничаването на последиците от него не може да се ограничава до разрешаването на конкретна криза, тъй като същността на иранската стратегия се основава предимно на свързването на кризите и различните фронтове. Ето защо разбирането на „взаимосвързаните фронтове" не само помага за обяснението на иранското поведение, но и предоставя ключ към разбирането на много от промените, които Близкият изток преживява днес, в контекста на открит конфликт, в който се преплитат сигурност, политически и икономически съображения на разстояние от хиляди километри.
