Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №2 с близо 60 хил. прочитания.
Ще построи ли Радев атомната централа?
Кога един народ дава пълната власт на военен генерал? Когато трябва да се спасява нацията. Това значи, че от него не се очаква да управлява боязливо като цивилен, а да удари решително по масата.
Например през 1958 г. Франция е в хаос и гражданска война, правителствата падат като круши, оставките хвърчат на парцали, политиците са в безпътица - и срам не срам, вкупом се обръщат към
прокудения си спасител - генерал Дьо Гол
И той за втори път ги спасява - с решителни генералски действия побеждава хаоса, обединява нацията и слага началото на Петата френска република – най-демократичната, най-успешната и най-дълго оцелялата. Затова сега светът го признава за най-великия французин на ХХ век, ако не и на хилядолетието.
Дьо Гол завещава на Франция т.нар. полупрезидентски режим, който нашите малоумници тук наричат “президентска република”, но този режим е шит по мярка за народен вожд, а не за този, дето го бие съпругата му пред хората. Тези дни научавам как журналистка набедила жена му, че е мъж, жена му я дала под съд за клевета и взела, че загубила делото! Ами сега? Какво става с бойния дух на нацията?
Но да не се отклоняваме. От генералски режим може и трябва да се очаква да наложи на народа някои лишения в името на високата цел. Аз не виждам защо говорещите глави се вайкат, че “Прогресивна България” нямало да вдигне пенсиите колкото на пенсионерите им се ще, че намирала заплатите за твърде високи или че се канела да съкрати отпуска по майчинство. Ако искате гулаш социализъм - да бяхте избрали Корнелия Нинова!
Генералската партия е дясна партия, то си върви с пагона и е вписано във военния устав. Така че
първата проверка на генерал Радев няма да е приласкаването на пенсионерите,
а незаконното украинско нахлуване в местността Баба Алино до Златни пясъци. Цивилните общинари гледат на този плацдарм през пръсти, какво толкова, навсякъде се сече и строи без документи, но военната логика е друга. Тя се фиксира върху отнетата територия и нейното обратно завладяване. Защото висшият дълг на пълководеца е да защити поверения му периметър, иначе позор. А при Сталин – съд и разстрел. Няма прошка за загубена територия.
Генерал Дьо Гол например не допуска инвазията на алжирските бунтовници. Нито пък генерал Джордж Вашингтон, който отвоюва територията на 13 щата от англичаните и не им дава нито педя земя. Генерал Ицхак Рабин през 1967 г. утрои територията на Израел. Или да вземем генерал Кемал Ататюрк, което ще рече “баща на турците”. Ако не бе той, днес кюрдите щяха да имат държава на Черно море, Измир щеше да е гръцки, Истанбул щеше да се казва Константинопол, а Турция щеше да е нещо като Дубай.
Напоследък и българинът взе да става докачливо патриотичен - може и да е от ковид ваксините. Но вече го няма пиянското безразличие на ранния преход, когато завладяването на Камчийски пясъци от Москва мина някак си по терлици, незабелязано. А става дума за 3 пъти повече територия, която завардва цялото устие на река Камчия и следователно е 10 пъти по-стратегическа. Оттам Путин може да нахлуе със скутери и морски джетове направо в недрата на Балкана и после пешком през гората до Петрохан!
Сега обаче хората чакат Радев да върне държавния суверенитет в Баба Алино, ако ще да е с танкове.
Но подвизите на генералите не се измерват само с километрите. Един пълководец не струва и пет стотинки, ако в армията му няма боен дух, който идва от усещането за обща съдба и обща висша цел. Затова историческата задача пред Радев е да спре генераторите на омразата, които насъскват българите един срещу друг вече 100 години и най-вече през последните 36, които не спират да разделят и изпокарват приятели, братя, семейства и партии.
Разделяй и владей – това e методът на колонизатора.
100 години България е скарана и кой ли не я овладя
Аз бих казал, че националният дух умря още с Деветоюнския преврат през 1923 г., след който тръгна стогодишна поредица от бунтове, преврати, атентати, окупации, отмъщения, репресии, чистки, лустрации и насъскване, насъскване, насъскване на брат срещу брата и мъж срещу приятеля на жената. Ако Радев сложи край на този век на насъскването, ще заслужи място в пантеона между Ботев и Левски.
Как ще го направи е дълъг разговор, но през 1958 г. пак генерал - Дьо Гол, започва с това, че въвежда мажоритарна избирателна система в 2 тура. Така той спира действието на центробежните сили, които раздират френската политика на парцали и правителствата падат като круши, по едно на всеки 6 месеца. Аналогичен случай.
При партийнолистовия вот си посочваш конкурента и започваш да виеш към Луната: “Путинист! Путинист! Путинист, путинист!” – и така барем прекрачиш 4-те процента. А ако после вземеш министерство в коалиция от кръпки, за 6 месеца да напълниш гушата.
При мажоритарния вот е обратното, трябва да повтаряш “Всички сме братя, не ви деля на сини и червени” - само така минаваш 50-те процента, друг начин няма. И я си напълнил гушата, я повече няма да видиш парламент. Просто е. Чиста механика.
Аз, разбира се, не очаквам генерал Радев да направи чак такъв дързък ход - за разлика от Дьо Гол той все пак не е воювал в 2 световни войни, не е бягал 5 пъти от вражески плен и не е освобождавал триумфално Париж, та да се реши да пипне Избирателния кодекс. Но все пак съм длъжен да напомня това, което нашепващите му премълчават.
Един генерал знае, че
шубето не печели
сраженията, а
пълни гащите
Скоро идат местни избори, подобно на онези, които спукаха балона на Симеон Сакскобургготски – много симпатичен и добър човек, но все чакаше "да му дойде времето". Работата на генерала е да изпревари времето, а не да го чака.
Да вземем например тези два ядрени реактора, които все чакат да им дойде времето. Преди тях имаше един друг реактор, пак за там, но насраната цивилна власт го хариза на Путин и сега той си работи чудесно край Калининград, вместо да прави ток за пенсионерите. Помните ли? 36 години ту ще ги строим, ту няма да ги строим, ту пак да, ту пак не, да, не, да, не - цивилна им работа. Както е тръгнало, скоро токът така ще поскъпне, че ще минем на свещи и газени лампи.
Изглежда, само боен генерал има дупе да спаси родната енергетика. На това заложи народът, като му даде цели 131 мандата. Какво толкова пречи? В момента в Унгария се довършва точно същият тип енергиен блок, и то от прокажената компания "Росатом". Същата компания в момента строи две атомни централи в Китай пак със същите реактори. Украинският президент Зеленски искаше да ги купи и да ги монтира към Хмелницката АЕЦ. Как така всички други могат, само българските политици не? Айде, махайте се, да дойде генералът!
Тук пак ще дам за пример Дьо Гол. Още през 1945 г. великият французин създава Френската комисия за атомна енергетика със задачата да проучва, разработва и строи атомни електроцентрали – а тогава светът още няма представа какво е това чудо. Когато през 1958 г. отново се връща на власт, той вписва атомната енергетика в националната доктрина на Франция. В резултат днес Франция има 18 атомни централи с 57 реактора и те произвеждат 70% от нейното електричество на цената на спанака.
В резултат средният французин пуска в атмосферата едва 4 тона въглеродни емисии на година, докато паникьосаният на тема глобално затопляне германец бълва цели 7 тона. Така дьо Гол, без изобщо да е чувал за Зелена сделка, се оказва най-големият еколог на Европа.
Ето такива дела се очакват от генералите. Уви, аз съм скептик, което все пак допуска приятни изненади.
