- Ако в Нидерландия и Германия мнозина са на непълно работно време, у нас, обратно, трудят се на две места
- Отсъствията заради болнични и отпуски в България са под средните за ЕС
В България е втората най-дълга работна седмица в Европейския съюз, отчете европейската статистическа служба Евростат. Данните за 2025 г. показват, че заетите работят най-дълго в Гърция (39,6 часа седмично), следват България и Полша (и двете с 38,7 часа).
Обратно, най-малко часове седмично се отработват в Нидерландия (едва 31,9 часа), следват Дания и Германия (33,9 часа седмично) и Австрия (34 часа). Средно в Европейския съюз отработените часове са 35,9.
Ако погледнем цялата карта на Европа, виждаме доста отличителни географски различия.
Най-дълги часове работят страните от Източна Европа
и особено на Балканският полуостров, като страните от Западните Балкани работят дори повече от нас – включително Босна, Сърбия и Северна Македония. Най-краткото работно време е в северозападната част на континента, като се започне от Австрия на север към Германия, Белгия, Нидерландия, Дания и Норвегия. Останалите страни са около средното ниво за ЕС с едно изключение – Португалия е с по-висока продължителност на работното време, близка до тази в Източна Европа.
Тази география на работната седмица показва, че в голяма степен работните часове са обусловени от икономическото състояние – или накратко,
в по-бедните страни се работи повече
Показателно е, че в тях има дълга продължителност на работната седмица – започвайки от най-бедните Босна, Сърбия и Северна Македония, които са извън Европейския съюз, продължавайки с Източна Европа и стигайки до Гърция и Португалия. Съответно в най-богатите страни работната седмица е най-кратка, включително Нидерландия, Дания, Белгия, Германия.
Основният механизъм е прост – в по-бедните страни нивата на заплатите са доста по-ниски и работещите предпочитат да работят на пълен работен ден, за да изкарат някакъв сносен доход. Нещо повече, в Източна Европа се отчита най-дълго работно време и на втора работа – например в Германия на втора работа се работи под 8 часа седмично, докато
в Гърция и България часовете са над 17 седмично
Обратно, в най-богатите страни заплатите са високи и понякога човек може да изкара добър доход и без да работи на пълно работно време.
В Нидерландия близо 43% от заетите работят на непълно работно време, в Австрия и Германия процентът е 30, а в Дания и Белгия- около 26%. В Източна Европа като цяло работата на непълно работно време е изключение, а не правило. Ние сме
шампиони по най-малък дял непълно работно време
- под 2% в България, около 2% е в Румъния, а в Хърватия е около 3% от работещите. В целия регион само Естония има двуцифрен дял на непълното работно време, но и те са далеч зад Северозападна Европа.
Още по-интересно е, че дори тези 2% от хората на непълно работно време в Румъния и България – дори и те! - всъщност не искат да работят на непълно работно време! Според данните на Евростат близо две трети от тях в Румъния и над 37% в България всъщност не са избрали доброволно непълно работно време. Те искат да работят на пълно работно време, но не са успели да си намерят такава работа.
По отношение на обичайната работна седмица за пълно работно време не се забелязват големи различия – почти в цяла Европа тя е около 40 работни часа седмично. Малко по-ниска е в Дания, Нидерландия и Финландия, където е около 39 работни часа. По-висока е в Гърция, Сърбия и Австрия – около 42 часа.
Само в Турция е драстично по-висока
и доближава 48 работни часа седмично. Това показва, че все още няма значим ефект от експериментите с по-кратка работна седмица и те не са се разпространили достатъчно, за да окажат влияние на обичайната работна седмица. При непълно работно време обичайно се работи малко над 20 часа седмично, толкова е и в България – изключения правят Румъния и Швеция, където часовете достигат 26 седмично.
Интересно е сравнението между обичайната работна седмица и реално отработените часове – средно между двете има разлика от около 1 час седмично, което се дължи на неща като отпуски, болнични, стачки. По този индикатор изпъква Швеция, където реалната работна седмица е с 3 часа по-къса от обичайната работна седмица, следвана от Люксембург, Португалия, Унгария, Норвегия, Австрия, Белгия и Малта с около 2 часа седмично. Тук се вижда доста пъстра географска картина на отсъствията от работа, като България е под средното ниво с 0,9 часа седмично.
Допълнително влияние оказва структурата на икономиката. Като цяло в ЕС
най-дълги часове труд се отчитат в земеделието,
добивната промишленост, строителството, транспорта и индустрията. Обратно, най-малко часове се отработват в образование, изкуство и забавления, социални дейности, недвижими имоти и въобще услугите. В по-богатите икономики като цяло има по-голям дял на секторите на услугите.
Накратко, изводът е, че ниските почасови заплати принуждават хората в по-бедните европейски страни да работят максимално дълги часове, за да си осигурят някакъв приемлив доход. В най-богатите страни имат реален избор за непълно работно време и по-кратка работна седмица, но при ниски номинални заплати този избор практически го няма в нашия регион.
