Държавната подкрепа трябва да се насочва към образование, наука, енергийна ефективност, инфраструктура, иновации и дигитализация, а не да се мисли за финансиране с нови заеми на заплати и социални плащания, категоричен е експертът към Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на годишния доклад за 2026 г.
- Поскъпването при храните и безалкохолните напитки през 2025 г. е 6,1%, при ресторантите и хотелите е 8,4%
- Важно е да се прави разлика между общата инфлация и усещането за инфлация при всекидневните разходи. Въпросът не е само дали има спекула, а дали конкретното поскъпване е обяснимо с нарастващите разходи за труд, енергия, транспорти суровини
- Влизането на еврото не доведе до вещания апокалипсис, запазва се растежът на икономиката ни
- Трайното решение на проблема със завишените цени не е в тавани, а в повече конкуренция БНБ трябва да остане с максимална професионална дистанция от текущата политика
- Г-н Златинов, скептиците чертаеха истински апокалипсис с приемането на еврото - срив в икономиката, свръхспекула… Като преподавател каква оценка бихте написали на властта за влизането в еврозоната и последващите стъпки?
- Апокалиптичните прогнози не се потвърдиха. България влезе в еврозоната без макроикономически срив, а в доклада на Института за икономически изследвания при БАН се показва, че икономиката е запазила положителен растеж - реалният БВП се увеличава с 3,1% при темп над средния за ЕС и еврозоната. Това обаче не означава, че членството в еврозоната само по себе си решава натрупаните проблеми. Еврото намалява трансакционните разходи и повишава икономическата предвидимост, но не замества нуждата от увеличаване на производителността на труда, инвестициите и дисциплинирана фискална политика.
Ако трябва да дам оценка, бих я разделил на много добра за институционалното и техническото приключване на процеса, но все още условна за следващите политики.
- Не са малко хората, които сигнализират, че цените на много от стоките не просто са повишени, а дори удвоени, какво показва годишният ви доклад?
- Сигналите на гражданите не бива да се омаловажават, защото домакинствата усещат най-силно поскъпването при стоките и услугите с голям дял в ежедневния бюджет. Според доклада при средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) от 3,5% през 2025 г. поскъпването е значително по-високо при храните и безалкохолните напитки - 6,1%, жилищата, водата, електроенергията, газа и другите горива - 7,1%, както и при ресторантите и хотелите - 8,4%.
Затова е важно да се прави разлика между общата инфлация и усещането за инфлация при всекидневните разходи. Въпросът не е само дали има спекула, а дали конкретното поскъпване е обяснимо с нарастващите разходи за труд, енергия, транспорт и суровини, или се усилва от недостатъчна конкуренция и пазарно поведение - именно там трябва да бъде фокусът на институциите.
- Правителството обяви поредица от мерки за борба със спекулата и нелоялните търговски практики, какви са вашите препоръки?
- Мерките срещу нелоялни практики трябва да бъдат насочени към увеличаване на конкуренцията и прозрачността, а не към административно управление на цените.
Данните показват, че при част от стоките се отваря разлика между разходите “на входа” и цените “на изхода”, както и между вътрешния и външния пазар. Това изисква по-бързи и по-добре аргументирани проверки по веригата на себестойността - внос, производство, цени на едро и цени на дребно. Ако се правят законодателни промени, те трябва да улеснят достъпа на контролните органи до данни, да съкратят сроковете при съмнения за картелно поведение и да санкционират подвеждащо етикетиране, необосновано закръгляване и координирани ценови действия. Трайното решение обаче е повече конкуренция, а не административни ценови тавани.
- Каква точно е инфлацията в страната и къде има най-високо поскъпване, на какво се дължи то?
- Инфлацията през 2025 г. не е исторически драматична, но е достатъчно висока, за да влияе върху покупателната способност и обществените очаквания.
През 2025 г. по националния индекс цените нарастват с 5% в края на годината, средногодишният ИПЦ е 4,6%, а хармонизираният европейски индекс е 3,5%. Най-голям принос имат хранителните продукти и безалкохолните напитки, жилищата, водата, електроенергията, газът и другите горива, както и ресторантьорството и хотелиерството. Причините са комплексни: връщане на стандартната ставка на ДДС за някои стоки и услуги, по-високи акцизи, по-слаба селскостопанска реколта, нарастване на разходите за труд и силно вътрешно търсене. Налице е преобладаващо вътрешен ценови натиск, а не само пренесена отвън инфлация и това следва да се отчита при провеждането на икономическа политика в страната.
- Властта говори за теглене на нов дълг, орязване на административни разходи - страшна ли е фискалната картина? Какви са стъпките към стабилизация, още повече че отчитате икономически растеж и подобряване на БВП?
- Фискалната картина не е кризисна, но е тревожна. България остава с относително нисък дълг - 29,9% от БВП през 2025 г., но увеличението му с 6,1 процентни пункта за една година е достатъчно основание за по-сериозна фискална консолидация. Проблемът не е в самото емитиране на дълг, а за какво се използва той. Не е устойчиво постоянни бюджетни разходи като заплати, издръжка и социални плащания да се финансират чрез нови заеми.
Стабилизацията трябва да мине през преглед на бюджетните разходи, по-добра събираемост, ограничаване на сивата икономика и ускорена дигитализация на администрацията. Държавната подкрепа трябва да се насочва към образование, наука, енергийна ефективност, инфраструктура, дигитализация и иновации, т.е. към разходи, които повишават бъдещия растеж, а не удовлетворяват единствено текущото потребление.
- Международните конфликти оказаха голямо влияние на световния пазар, най-видимо е при горивата, има ли и други ефекти, които влияят на България?
- Ефектите от международните конфликти далеч не се изчерпват с нарастването на цените на горивата. България е малка отворена икономика и международното напрежение се пренася през няколко канала - по-слабо външно търсене, по-несигурни доставки, по-високи логистични разходи, по-силна ценова конкуренция от пренасочен азиатски внос и по-предпазливо инвестиционно поведение.
Слабият индустриален цикъл в еврозоната, особено при ключови пазари като Германия, влияе пряко върху българския износ. Допълнителни рискове идват от търговската фрагментация и противопоставяне от евентуални енергийни и транспортни смущения. Отговорът не може да бъде само компенсации при скъпи горива. Нужна е диверсификация на пазарите и доставките, енергийна ефективност и по-голям дял на износа с висока добавена стойност, което пряко зависи от стабилността на вътрешната икономическа среда и привличането на чуждестранни инвестиции.
- Кои са секторите, които задържат икономиката ни над водата, или тласкат растежа?
- През 2025 г. растежът се поддържа преди всичко от вътрешното потребление, публичните услуги, строителството, търговията, транспорта, туризма, недвижимите имоти и информационно-комуникационните дейности. Налице са и структурни промени: строителството увеличава тежестта си в рамките на индустрията, публичните и социалните услуги при услугите, докато индустрията без строителството остава слабата зона и отчита спад на добавената стойност за трета поредна година. Това означава, че икономиката расте, но не достатъчно чрез производствено и експортно разширяване, което е по-важният въпрос за устойчивостта на този растеж.
- Продължава дебатът за промяна на данъци и осигуровки, време ли е за такива?
- Време е за сериозен разговор за данъчната система, но не за прибързани и силно политически мотивирани промени. Българският модел вече не може да се описва просто като ниско данъчно облагане, защото осигурителните вноски и косвените данъци формират значителна част от реалната тежест за домакинствата и бизнеса. Промени са необходими, но те трябва да бъдат подготвени професионално и с оценка на ефекта върху труда, инвестициите, неравенствата и фискалната устойчивост.
По-важно от промяната на данъчните ставки е да се разшири събираемостта на приходите, да се ограничат неефективните облекчения и да се изгради по-справедлива структура на приходите, която не наказва производителността и формалната заетост.
- Отбелязвате, че има по-слаба връзка между образователната структура и професионалната реализация. Как може да се коригира това? Необходими ли са нововъведения, или връщане към нещо изоставено?
- Проблемът не е само в учебните програми, а в слабата връзка между конкретната специалност и реалното работно място. Сред младите заети едва 58,5% работят на позиции, които в голяма степен съответстват на тяхната специалност, при 27% съответствието е частично, а при 10% липсва. Това означава, че системата произвежда специалисти с квалификация, която често се използва непълно. Корекцията изисква едновременно връщане към добри практики и въвеждане на нови инструменти - дуално обучение, задълбочени производствени стажове, професионално ориентиране, проследяване на реализацията на завършилите, повече съвместни програми между университети, училища и работодатели, вкл. с чужбина.
Не по-малко съществено е икономиката да бъде ориентирана към създаване на работни места, изискващи специализирани дигитални умения, чрез насърчаване на технологичното обновление, иновационната активност и развитието на сектори с висока добавена стойност. В противен случай образователната система ще бъде поставена в позицията да компенсира структурни дефицити на пазара на труда, вместо да отговаря на реално формирано търсене на квалифицирани кадри.
- Констатирате, че разпространението на изкуствен интелект в България е над 2 пъти по-ниско спрямо средноевропейското, защо е така?
- По-скоро става дума за ограничен инвестиционен, организационен и човешки капацитет. Данните са показателни. През 2025 г. 8,6% от предприятията с 10 и повече заети у нас използват поне една технология с изкуствен интелект при 20% средно за ЕС. Още по-важно е, че едва 2% от предприятията използват решения, базирани на изкуствен интелект и разработени от собствени служители. Това означава, че фирмите по-често купуват готови решения, но по-трудно изграждат вътрешна способност да ги адаптират и управляват. Затова трябва да се насърчава не само покупката на софтуер, а обучение, управленска готовност, облачни услуги, данни, киберсигурност и внедряване на изкуствен интелект в конкретни бизнес процеси.
- През 2023 г. ръководството на БНБ бе включено в т.нар. “домова книга” за служебни премиери и наскоро един от подуправителите ѝ реализира мандата. По принцип във функциите на централната банка подобна политическа функция нямаше, създава ли това прецедент и опасности пред обичайната работа на банката?
- Докладът не разглежда пряко този конституционен казус, но от гледна точка на банковата и макроикономическата стабилност въпросът е съществен. БНБ трябва да остане институция с максимална професионална дистанция от текущата политика, защото доверието в централната банка е част от самата финансова стабилност. След присъединяването към еврозоната това е още по-важно, тъй като националната гъвкавост при управлението на ликвидността намалява, а ролята на надзора и макропруденциалните инструменти нараства. Рискът не е толкова в ежедневната оперативна работа на банката, колкото в създаването на впечатление за политизация. Затова са нужни ясни гаранции - временно оттегляне от банкови решения при политически мандат, прозрачност, приемственост и недвусмислено разграничаване между институционална и политическа функция.
CV
- Роден е през 1987 г. в Пловдив
- Доктор по икономика от СУ "Св. Кл. Охридски" в областта на макроикономическата политика. Има специализации в Международния валутен фонд и Европейската сметна палата
- Изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на годишния доклад за 2026 г.
- Зам.-декан на Стопанския факултет на СУ и ръководител на катедра "Икономика"
- Ръководител и участник в повече от 20 международни и национални научноизследователски и приложни проекта, автор на над 70 публикации в страната и чужбина
