5 години некадърност и мързел с бюджета

Новата процедура за свръхдефицит е само последната капка. Това нито е изненада, нито е началото на бюджетните катастрофи от последните 5 години. Опасявам се, че няма да е и краят. Кабинетът Радев е единадесетият в това блато. Финансовите министри Росица Велкова и Людмила Петкова критикуваха Асен Василев, той пък тях. Теменужка Петкова – Асен, а Георги Клисурски – нея. Сега Гълъб Донев – последните двама.

Ако ме попитате кой треньор е най-виновен за дереджето на родния ни футбол след епохата Стоичков, бих отговорил, че нито помня кои са, нито ме интересува. Знам обаче, че отдавна сме гола вода – така че всичките. За мен няма разлика между последните 10 кабинета по отношение на бюджетния хаос.

Всички гореспоменати са частично прави в критиките, но истината е по-грозна и по-глобална:

Бюджетната политика на 10 кабинета от пролетта на 2021 г. досега е пълен провал и резултат на популизъм, страх и мързел.

Думите на Румен Радев са: „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“. Много точни и даже прекалено възпитани думи. Определям финансовите министри за некадърници, а премиерите им – за безхаберници. Любомир Дацов – член на Фискалния съвет – каза в ефир, че виновниците за фискалните погроми заслужават няколко публични шамара.

Кратка хронология на лавината

1. Епохата Асен Василев с 3 мандата

Асен завари излишък, но е левичар-популист и иска дългове и дефицити. Той стартира лавината и досега никой не иска и не може да я спре. За него всякакъв дефицит под –3% означава пропуснати възможности за още прахосническо раздаване. Както пиещият шофьор с 0,3 промила смята, че се е минал, защото е можел да удари още едно шотче – уж до 0,5 промила. Асен обаче забравя, че още през 2021 г. беше министър – два пъти – и завърши годината с –4,0%! Поради 9-те милиарда за 9 работни дни през декември, за които и до днес не сме получили разумна информация. С тези –4,0% той прецака Еврозоната за 3 години напред. Но зомбираните от него политици и фенове от всички цветове гласуваха към 7 негови дефицитни бюджета и актуализации и не искат да повярват на нито една моя дума от този параграф.

Асен въведе много „иновации“, които от екзотика станаха норма за епохата на блатото:

Най-лошото – зомбира всички политици, че новото нормално не е балансиран бюджет, а –3% дефицит. И така най-уж-десните в парламента вече 5 г. се стремят към загуба от 0:3, която обявяват за голяма победа. А Стоичков и компания разбиха Франция, Аржентина, Германия – държави с общо 9 световни титли. За тях удържане на 0:3 не беше никаква цел.
Продължи тенденцията за картечно харчене всеки декември, докато свършат патроните.
Замрази цените на енергията и водата – уж временно, до извършване на анализ. Временното – постоянно.
Завъртя машината за милиарди за ток за бизнеса. И това ли временно, или до 2100 г. с парите на данъкоплатците?
Източва 100% от кръвта (т.е. печалбата) на всички държавни дружества.
Периодично и още милиарди от енергетиката.
Щеше да накара държавно дружество с 8 души персонал от… град Кнежа да закупи… 1,5 милиона тона зърно.

А. Василев многократно се хвали с две псевдо-постижения и не знам защо не се намира икономист, който да му опонира – в парламента или не.

Първо псевдо-постижение на Асен: Заварил дълг от 24%, а оставил 22% от БВП

Полуистина. Той увеличи номинално дълга с около 16 милиарда лева, а можеше да го запази на старото ниско ниво. Но поради огромната инфлация от общо тридесет и няколко процента по негово време номиналният БВП (в знаменателя) нарасна силно. Затова съотношението не се увеличи. Ако беше запазил балансирани бюджети, то можеше шампионски да падне под 15% и да получим 2 повишения на кредитния рейтинг. Но Асен не постигна нито едно.

За същия период задлъжнялата Гърция намали съотношението дълг/БВП от над 200% до 150%. А по друга методика от 250% до 150% – чак не е за вярване! Това се дължи на комбинацията от излишъци + инфлация. Сравнете това с нашите мижави уж два процентни пункта.

Освен това служебното правителство след него трябваше незабавно да изтегли 9 милиарда (!) лева нов дълг заради натрупани спешни задължения. С този нов заем дългът към БВП веднага надмина 26%, така че аритметиката на Асен е била само временна и заблуждаваща.

Второ псевдо-постижение на Асен: Благодарение на взетите от него заеми БВП се увеличил с 4 пъти по-висока сума

По същия начин можем да кажем, че рекордните гласове за Бангаранга са довели до големи наводнения през май. И двата факта са верни, но логиката е скалъпена.

Тук е грешна и математиката, и причинно-следствената връзка. Базова макроикономика се учи в първи курс. Първо, заради високата инфлация трябва да се гледа реалният ръст на БВП, а не номиналният. Реалният ръст е слаб по много причини, една от които е провалената бюджетна политика. По-коректна математика би било да се каже, че вземахме дългове от 3–4% от БВП и постигахме реален растеж от само 2%. Глупава политика с лоши резултати, нали? Хем задлъжняваме излишно, хем не растем. Виж, ако растежът се беше засилил над 10%, щеше да има смисъл да поспорим дали това е било благодарение на дефицитите или въпреки тях. Но тук няма какво да спорим – слаба политика и слаби резултати.

В златните години на България (да кажем 1997 – 2009 г.) имахме големи излишъци дори от над 3% и реален ръст на БВП над 6% през много от годините. Как обясняваме тези резултати с логиката на Асен, че „висок дефицит = висок растеж“? Никак. Икономическата политика, в която вярвам, е реформаторска и много различна: бюджетни излишъци, нисък дълг, ниски данъци, по-малка роля на държавата в икономиката, огромни инвестиции, стимулиране на износа и входящия туризъм, либерализация, приватизации и концесии, борси и капиталови пазари, облекчаване на регулаторни режими… – непознати термини за сегашното поколение управляващи.

2. Росица Велкова и Людмила Петкова

По време на техните мандати подкрепях справедливите им критики към наследството на Асен. Но от друга страна и те бяха статисти от поредицата на нищо не правещите министри на финансите.

3. Теменужка Петкова

Чух от нея думите „строга финансова дисциплина“, а от Росен Желязков „финансова консолидация“. Празни думи, много далеч от действителността. А всъщност и 2025 г. беше изпълнена с „иновации“, които можем да наречем счетоводни шмекерии:

Заложен ръст от над 30% на приходите от ДДС. Такива измишльотини едва ли е имало преди.
Непропорционални увеличения на заплатите само в силовите сектори, все едно сме в тоталитарна държава.
Авансово източване на данъка на банките за бъдещи периоди. Ами да бяхме събрали данъците до 2040 г. и щяхме да постигнем излишък.
Грозно: към 7 милиарда увеличение на капитала на ББР и други държавни дружества, което не се брои за бюджетен разход и не вдига дефицита, но увеличава дълга. После парите отиват за общински и други проекти – и това пак не било дефицит. Това завинаги опорочи идеята, че има полза от държавна банка за развитие.
В резултат – действителни бюджетни разходи вече не под 40%, а растящи в посока 50% от БВП. Безумно.

Т.е. хората, които като мен критикуваха дълговете на Асен, направиха същото, само че с тройно по-луда скорост. За да не си помислим, че золумите в Бюджет-2025 са щели да бъдат еднократни и са се дължали на миналото, двата варианта на провалените бюджети за 2026 г. бяха с логиката на 2025 г., но още по-зле. Извън границата на своето възпитание ги нарекох „маймунски“, а после дойдоха протестите. Ето защо:

Дефицитът официално –3%, но реално щеше да бъде много повече
Изкуствено надценени приходи, особено по ДДС, които пак нямаше да бъдат изпълнени с грешка от милиарди
Повишаване на социални осигуровки
Нови огромни дългове, 2–3 пъти над нуждата от рефинансиране на падежиращите кредити
Нови капитализации на ББР и държавни дружества…

Урок за популисти

Помните ли как мнозинството се отказа от всякакви наченки на реформи, защото искали да бъдат „готини“ като предните. Точно затова кабинетът си отиде моментално след монументални протести, вместо да изкара 4 години. Защото прахосва пари, а не защото някоя социална група иска още повече.

Запомнете – управляващи не са преизбирани заради щедрост (Виденов, А. Василев, Желязков), но са били преизбирани заради фискална отговорност (Борисов – 1 и 2).

4. Георги Клисурски

Един от малкото хора на света с три дипломи от универитети в Бръшляновата лига. От него се очакват постижения на авангарден астронавт. Но го запомних с думите, че бюджетът му е на автопилот. Космическият кораб се е засилил към сблъсък с Юпитер, а той го оставя на автопилот. Удължителният бюджет по идеология би трябвало да е балансиран – държавата да харчи, колкото събира, а служебните министри да не се правят на политици и да раздават пари, на когото им падне. Резултатът – най-големият дефицит до април за целия преход! Не трябва ли да умрем от срам?

Липсващи идеи и воля за каквато и да е мъничка реформа

Оценката ми е, че всичките гореспоменати герои накуп са некадърни и страхливи еднакво. Нито един от тях не изпълни и милиметър от следните мерки:

Усилия за намаляване на дефицита и постигане на излишък
Съкращения в администрацията от 20–30 хил. души, започвайки от 9 хил. незаети щатни бройки
Административни промени – по-малко агенции и министерства. Общините могат да се намалят с 2/3. Точно обратното: Гюров предложи кабинет с 24 членове. При Иван Костов при по-голямо население бяха към 17
Оптимизации в публичния сектор – болници, държавни университети, силови структури, съдебна система…
Да се спрат милиардите за ток
Концесии на публична инфраструктура – всички магистрали и ВиК, летища, пристанища, железници, мостове и тунели, изграждане на стотици подземни и други паркинги…
Приватизации
Нещичко в пенсионната лавина. Не, там се държахме като на селска сватба
Спиране на другата лавина в ТЕЛК
Премахване на всички автоматични формули за увеличения на заплати, вкл. минималната

Нищичко. „Готини.“

Да не пропусна капиталовите пазари и липсващите 19 министри

Отдавна казвам, че от 2005 г. няма нито един финансов министър, който:

Да знае, че в България има финансови пазари и да е посетил борсата или депозитаря
Да му пука за тях и да е направил каквото и да е за финансовия сектор
Да е ударил камбанката на някое българско IPO в София, камо ли при листването на 1 фонд в Лондон, 11 фонда и 2 компании във Франкфурт. Каква Бръшлянова лига, какви 5 евро или паунда?

Ролята на Радев

От една страна, сегашният кабинет изобщо не е виновен за предишните провали. И напълно подкрепям тежките констатации, които премиерът изрече на 29 май. Но имам 4 коментара към него:

Като президент, Радев пригласяше на Асен и компания и подстрекаваше към актуализация на бюджета – от каквато през лятото на 2021 г. според мен нямаше никаква нужда.
Не си спомням Президентът Радев да е налагал вето на който и да е популистки закон от последните 5 години или да е призовавал към бюджетна дисциплина.
Не споделям, че свръхдефицитите трябва да бъдат в едно изречение с Еврозоната. За еврото ще си останем на обратни мнения – от 2005 г. досега съм за, Радев е против. Но това е друга и вече приключила тема. Според мен България технически отговори на критериите за приемане до пролетта на 2025 г., но продължихме с големите глупости след това.
Премиерът изглежда убеди Урсула да отпусне част от средствата по ПВУ срещу нови обещания за скорошни реформи. Отлично. Но не направи същото с процедурата за свръхдефицит. Ако беше казал на ЕК – „Изчакайте, веднага започвам реформи и постигам излишък“ – можеше да заб(р)авят наказанията. Но те не виждат нищо.

А сега какво?

По-важното е какво следва оттук нататък. Премиерът се опасява, че през 2026 г. дефицитът може да е още по-висок. Друг управляващ каза, че нямало проблем да има „мек свръхдефицит“ – това –3,1% или –8% означава? Сега топката е при Гълъб Донев и чакаме неговите ходове. Ако има смелостта да промени бюджетната политика, ще го подкрепям ежедневно. Ако не – тогава защо изобщо имаше протести и избори?

* Николай Василев е бивш вицепремиер и министър на икономиката