Призивът на вицепремиера Пеканов да ограничим потреблението чука на отворена врата - анкета на “24 часа” показа, че хората вече оптимизират разходите си
Призивът на вицепремиера Атанас Пеканов да ограничим потреблението, ако виждаме, че предишната цена в левове вече ни я искат в евро, е като да чукаш на отворена врата. През последните три десетилетия българският потребител извървя доста дълъг път от пълна безпомощност и недоимък по време на Жан-Виденовата зима през крайното затягане на коланите и усилено спестяване в периода 2009-2010 г. До днес, когато доста умело балансира разходите си, за да запази колкото се може предишния си стандарт на живот.
Доказва го и последната анкета на “24 часа”. Ръстът на цените не е заварил българина неподготвен, още по-малко пък паникьосан. На въпроса “От какво се лишавате заради високите цени?” хората масово демонстрират оптимизиране на разходите, като свиват тези, които не са от първа необходимост или просто до голяма степен се дължат на цени, които са неоправдано високи.
В българските условия такъв разход е ходенето на заведение. 18,01%, или почти всеки пети, ограничава посещението на ресторант, а всеки десети – пътуванията и почивките. Анкетата е достатъчно представителна, защото в нея са участвали близо 4500 читатели, като всеки е имал възможност да посочи повече от един отговор.
Независимо че настоящата криза бе породена от цените на петрола след началото на войната в Иран, разходите за гориво и ползването на личната кола съвсем не са на първо място сред отрязаните, а даже на последно - те са посочени от едва 4,25% от анкетираните. Приблизително толкова са отговорили, че се лишават от някои храни, което означава, че потреблението се свива, но то очевидно не засяга основните продукти, а по-скоро скъпи и деликатесни неща за трапезата.
Естествено, покупката на нови дрехи и правенето на ремонти вкъщи се отлагат във времето и с почти два процентни пункта повече са хората, които признават, че режат такива харчове. Тези отговори са посочили над 7% от анкетираните.
Необичайно малко хора споделят, че се лишават от култура – книги, кино, посещение на театър - само 5,41 процента.
Това обаче има своето обяснение: няма как да режеш разходи, които по принцип не правиш. Според изследванията на домакинските бюджети на НСИ разходите за култура на средния българин са на последно място в списъка му с приоритети и при тях възможностите за допълнително намаление не са особено големи.
През последните три десетилетия българите преживяхме няколко икономически сътресения, като социологическите и макроикономическите проучвания очертават ясна еволюция в реакциите на хората.
Когато едновремешният премиер Димитър Попов призова “За Бога, братя, не купувайте!”, буквално трябваха няколко седмици, за да може току-що либерализираните цени да се върнат ако не до предишните им равнища, то поне малко да се уравновесят с доходите на хората.
По време на хиперинфлацията през 1996-1997 г. реакцията на българите беше продиктувана от паника и стремеж за спасяване на базовите жизнени функции. Поради бързото обезценяване на парите хората веднага обръщаха левовете в дълготрайни хранителни продукти - брашно, олио, захар, или в чужда валута. Потреблението извън прехраната и битовите сметки напълно спря. Появи се феноменът на самозадоволяването - масово завръщане към домашното производство на зимнина и пазаруване единствено на стоки от първа необходимост.
Според изследване на Института за пазарна икономика основната потребителска реакция по време на световната финансова криза през 2009 г. се изразява в “Парадокса на спестяването”. Тогава българите масово започнаха да трупат средства в банкови депозити, вместо да харчат. Свиването на търсенето бе толкова голямо, че това на практика удължи икономическата рецесия в страната до много по-късно, отколкото в Западна Европа. У нас потреблението се възстанови до равнището от 2008 г. едва през 2014-2015 г., а имотният пазар излезе от кризата година-две по-късно.
Всъщност точно след 2010 г. в България започна експанзията на големите търговски вериги, чиито многобройни промоции и евтини собствени търговски марки бяха добре дошли за оптимизиране на ежедневните разходи на хората.
След пандемията от COVID-19 и последвалия скок на инфлацията всички изследвания – на БАН, на НСИ, на потребителски организации, показаха една качествено нова реакция. Реалното потребление в България остана изненадващо силно. Благодарение на изпреварващия ръст на заплатите спрямо инфлацията българите не свиха бюджетите си така, както през 2009 година.
Днес българинът е много по-интелигентен купувач: използва приложения за отстъпки, следи за промоции, засилва купуването на вещи втора употреба, но без това да е за сметка на качеството или здравето.
Реакциите на хората всъщност зависят от техния разполагаем доход, възраст, семейно положение и финансова грамотност.
Например изследванията на пазара на бързооборотни стоки показват, че възрастните хора притежават феноменален “ценови радар”. Те пазаруват почти изцяло на базата на промоционални брошури, като са готови да посетят няколко различни обекта, за да купят най-евтиното олио, хляб или мляко. Способни са, когато се налага, първи да преминат към стоки с най-ниско качество, имитиращи продукти или най-евтините собствени марки на веригите.
При това поведението им е силно дисциплинирано: първо се отделят пари за битови сметки и за лекарства, остатъкът се разпределя за храна, а разходите за дрехи, обувки и култура се свиват до нула.
Най-слабо и дори почти никак на кризата противодействат най-младите – хората между 18 и 29 години. Каквото и да стане, те отказват да се лишат от социален живот и дори при висока инфлация разходите им за заведения, нощен живот, концерти, маркови дрехи и нови технологии остават високи. Голяма част от хората в тази възрастова група все още нямат семейства, деца или ипотеки, да не говорим, че много от тях живеят с родителите си или споделят наеми, което им позволява да харчат почти целия си доход за текущо потребление.
Основният двигател на потреблението е възрастовата група между 29 и 45 години и от нейното поведение зависи дали икономиката ще изпадне в рецесия, защото няма търсене, или не.
По време на световната финансова криза точно те се оказаха най-притиснати от изтеглените ипотечни и потребителски кредити и се наложи да режат излишните разходи.
Но хората в тази възрастова група за разлика от пенсионерите не купуват най-евтините и нискокачествени стоки. Изследванията сочат, че те оптимизират бюджетите си чрез купони, дигитални приложения за лоялност, пазаруване в аутлети или преминават към собствените марки на веригите.
Но в очакване да се стабилизира положението замразяват големите покупки – жилище, подмяна на семейния автомобил. А по отношение на почивката се ориентират към по-евтини варианти.
За съжаление обаче, най-младите сред тях отлагат второто дете или изобщо раждането на дете.
И така е не само в България, а по целия свят. Една от двете големи разлики между Европа и САЩ е в това, че европейците сме по-зависими от вноса на енергийни суровини, поради което, щом се зададе криза, свиваме разходите за отопление и охлаждане. Това важи още по-силно за България, където енергийната бедност е най-голямата в Евросъюза.
Другата разлика е, че американската икономика се движи много по-силно от кредитирането и при криза американците бързо ограничават разходите, засягащи кредитния им рейтинг. Те са и много по-склонни да посягат на спестяванията си, преди напълно да спрат да харчат.
