Днес Станислава Армутлиева, която всички наричат просто Саня, навършва 55 години. Родена в София на 30 май 1971 г., тя завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска. Още преди дипломирането си става съосновател на музикалната компания “Вирджиния Рекърдс” заедно с Майкъл Кунсман. През годините компанията се утвърждава като една от най-значимите на българския музикален пазар, а от 2010 г. е лицензиант на “Сони Мюзик Ентъртейнмънт” за България. Армутлиева е продуцент на едни от най-популярните български изпълнители, сред които Дара, Дара Екимова, Ева Пармакова, Михаела Маринова, Вениамин, както и дъщеря ѝ Алма, чиито песни влизат в ротацията на MTV. Освен с музика Армутлиева се занимава и с кино. Участвала е във филмите “Софийска история”, “Хълмът на боровинките” и “Лошо момиче” на Мариан Вълев.
- На 22 години, още студентка във ВИТИЗ, влизате в свят, в който по онова време почти няма правила. Какво помните най-ярко от онзи период?
- Помня всичко. Нямаше законодателство, нямаше големи музикални компании, 100% пиратски пазар, офиса на “Полиграм” в Хамбург, първия каталог на компанията, в който открих, че Стинг, “Бон Джоуви”, “Металика” и Ян Гарбарек са част от него, малкия офис в “Драгалевци”, където имаше само стационарен телефон и факс, Майкъл Кунсман, който беше необикновен човек и който стана мой учител и ментор и бутна живота ми в посоката, в която се разгръща и до днес, десетките срещи в парламента, за да убедим тогавашните управляващи да одобрят ратифицирането на Римската и Женевската конвенция и да криминализират пиратството, едно леко прогнило ауди, с което ходех да освобождавам касети и дискове от митницата на летището, мога да разказвам до утре…
- В началото на 90-те в България е хаос. Как се прави музикална компания в държава, в която почти няма музикален пазар?
- С щипка лудост. Един, както вече го нарекох, необикновен германец, реши да направи музикална компания в тази враждебна среда и успя да убеди най-голямата звукозаписна фирма в света да стъпи в България. Първоначалната енергия беше негова, а аз случайно попаднах в епицентъра на този процес, пуснаха ме в студената вода и бързо трябваше да се науча да плувам в нея.
- По-трудно ли е да създаваш звезди, отколкото самият ти да бъдеш една от тях?
- Аз не създавам звезди, а помагам на суперталантливи хора да реализират потенциала си по възможно най-добрия начин. Мисля, че професията на артиста е една от най-трудните. Тези, които стоят зад него, трябва да разбират това.
- Как разбирате, че един млад човек има не просто талант, а характер за този бизнес?
- С времето, няма друга проверка.
- България сякаш обича успеха едва след като вече се е случил. Уморихте ли се да убеждавате хората, че българските артисти могат да бъдат големи звезди?
- Все още не съм се уморила и добре, че е така.
- След успеха на Дара на “Евровизия” дали ще се промени начинът, по който тук гледаме на българските артисти?
- Сигурна съм, че ще има промяна на много нива не само тук, но и извън България. Това е най-сладкото на тази победа.
- Кое е най-тежкото нещо, през което един артист и екипът му минават по пътя към такъв успех, а публиката никога не вижда?
- Има най-различни неща, които могат да се класират в серията “тежки”, но усилието да поддържаш ината си да продължаваш дори когато имаш съмнения или когато нещата не се случват както ги искаш, като че ли е най-важно.
- В кой момент най-много се притеснихте за Дара?
- След като спечели селекцията на БНТ и я заля мощна вълна от злост.
- Кое ще бъде най-голямото предизвикателство пред България като домакин на “Евровизия” през 2027 година?
- Много ще са предизвикателствата - и технически, и креативни, и организационни, и финансови, и стратегически. Но ще си струва и се надявам да се справим блестящо.
- Какво научихте за себе си, след като през 2006 г. поехте сама “Вирджиния Рекърдс”?
- Че съм много по-издръжлива, отколкото си мислех.
- Силните жени често плащат висока цена. Каква беше вашата?
- Нарекохте ме силна жена, благодаря. Повечето жени са силни според мен и не е задължително да плащат висока цена за това. Не съм се отказала да имам семейство, и то вече близо 30 години, не съм направила никога компромис с интегритета си, щастлива съм от това, което правя. Научих се да понасям атаки, да не им позволявам да ме нараняват дълбоко, да имам около себе си обични и добри хора.
- Трудно ли е да бъдете едновременно чувствителен човек и безкомпромисен продуцент?
- Всеки от нас е възел от противоречиви черти, носи в себе си различни възможности в различни ситуации. Когато работиш с хора, трябва да си пластичен. Чувствителността е прекрасна, ако си в творческа индустрия, а и не само, стабилитетът пък те държи изправен.
- Кое ви е наранявало повече - предателството или разочарованието?
- Неблагодарността и лошото възпитание май са най-трудни за понасяне.
- Какво разбира човек за себе си на 55 години?
- Че нямаме много време, че любовта е единственото, което остава, и че животът трябва да се живее с радост и обич всеки ден.
- Какво най-много ви харесва в поколението на вашите дъщери Маргарита и Алма?
- Има едно дълбокомислие в тях по отношение на себе си и на другите. Могат да разкадроват всеки проблем, всяка своя слабост и бързичко да възпроизведат стратегия за справяне.
- Ако Алма и Маргарита трябва да ви опишат с една песен, коя според вас би била тя?
- Soldier of Love на SADE.
- Ако днес онази 22-годишна студентка от ВИТИЗ седне срещу вас, какво бихте ѝ казали?
- Милото ми момиче, нямаш идея какъв късмет ще имаш и какво те очаква - страхотен живот!
