Най-сигурната защита на един независим орган е да спазва закона и ние се придържаме точно към този принцип, казва зам.-председателят на Комисията за защита на конкуренцията
Още акценти:
- По-добре е да се регулира превантивно, отколкото после да се налагат санкции
- При горивата няма прекомерно високи цени
- Често сме възприемали европейски закони на парче и сме пропускали детайли, с което сами сме вързали ръцете на редица органи
- Г-н Чолаков, в сряда бе представен отчетът на КЗК за една година работа на новия състав на комисията. От него стана ясно, че има значителен ръст на сигналите, наложени са глоби за милиони. Може ли да се каже, че вече се гледа с доверие на регулатора?
- Ръстът на сигналите е един от ясните индикатори, че доверието се повишава. За една година направихме стъпки, които може да не са толкова видими за обществото, но са изключително значими. Например наложихме условия при две концентрации между компании - нещо, което не се беше случвало от 2005 г. Когато една фирма придобива друга и това създава риск за пазара, комисията има право да поставя условия, за да бъдат ограничени тези рискове, и ние възнамеряваме да използваме този инструмент активно. В момента водим осем производства за картели, като по две от тях вече сме на етап повдигане на обвинения.
Българското общество има достатъчно лош опит с институции, които създават големи очаквания, а после няма резултат. Ние предпочитаме да говорим с действия. Когато има резултати, ще бъдат видими и това е по-въздействащо от всяка шумна кампания.
- Обвиняват ви, че може да се превърнете в бухалка с новите правомощия, които ви се гласуват. Има ли такъв риск?
- КЗК не получава никакви нови правомощия, а само няколко дефиниции. Изказванията, че КЗК ще се превърне в бухалка, които се повтарят натрапчиво, имат много ясна цел. Това е превантивна психологическа атака, за да бъде органът парализиран, а говорителите на тази теза издават гузната си съвест. Като в приказката “Гузен негонен бяга”. Всеки, който твърди това, предполага, че КЗК ще нарушава закона, както, изглежда, той би го нарушавал, ако беше на наше място. Това в този състав на КЗК няма да се случи. Най-сигурната защита на един независим орган е да спазва закона и ние се придържаме точно към този принцип.
- Има сериозна дискусия за новите промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), предложени от “Прогресивна България”. Смятате ли, че с тях пазарът ще стане твърде контролиран?
- Последните промени на ЗЗК бяха направени през ноември миналата година, за да бъдат изпълнени определени препоръки на ОИСР. На практика с тях затворихме главата “Конкуренция” в преговорния процес за присъединяване на България към тази организация. Не сме очаквали и не сме настоявали законът да се променя отново, но е факт, че общественото напрежение, което се породи в резултат на очевидното повишаване на някои цени, налагаше да се вземат мерки.
Една от тях е да бъдат направени такива допълнения на закона, които да позволят на комисията по-ефективно да изпълнява някои правомощия, които до момента ги има на хартия, но не бяха подкрепени с необходимите дефиниции. Такъв пример е определението, което предизвиква голяма дискусия, а именно що е то съвместно господстващо положение. В закона понятието го има, но то не е определено. Текстът никога не е бил прилаган. Това, което прави в момента внесеният законопроект, е да даде дефиниция на понятието. Тя ще ни позволи да се занимаем с това дали в определени сектори е налице съвместно господстващо положение, с което би могло да се злоупотребява. По това откъде идват критиките срещу тази разпоредба, можете да се ориентирате кой се притеснява от нея.
- Какво е господстващо положение? Големите вериги у нас имат ли основания да се притесняват?
- Господстващо положение е при предприятие, което е толкова силно в сферата, в която работи, че на практика може да елиминира всяка своя конкуренция. Включително може да намалява цени до степен на дъмпинг, за да елиминира конкурентите си. След това може и да завиши произволно цените. Такива предприятия могат да злоупотребят с пазарната си мощ и поради това по принцип подлежат на регулации.
В момента сме установили частично господстващо положение на едно предприятие в даден сегмент и това ще бъде регулирано така, че то да не може да злоупотребява с това си положение. По-добре е да се регулира превантивно, отколкото после да се налагат санкции. За момента това не се отнася до веригите. Никоя не е с толкова голям пазарен дял, че да има господстващо положение. Освен това е видно, че между тях има конкуренция. В национален мащаб те са концентрирани в големите градове, докато в по-малките е традиционната търговия.
- Премиерът Румен Радев се срещна с търговските вериги и им каза, че у нас трябва да е като в Германия. Какви са законодателството и практиката там?
- В Германия съвместно господстващо положение може да се установява, откакто съществува конкурентно право. От тази година в германското антикартелно законодателство беше въведена дефиниция и за това, което ние наричаме прекомерно висока цена. Това дава право на германската комисия да контролира в частност пазара на горива за такива отклонения. Важно е да се разбере, че този контрол не се прилага по принцип към всички бизнеси.
За да се говори за прекомерно висока цена, първо трябва по безспорен начин да се установи, че дадено предприятие има господстващо или група предприятия имат съвместно господстващо положение. Едва след това може да се преценява дали се злоупотребява с ценообразуването. Да дадем пример - ако имате усещането, че в ресторант или фризьорски салон цените са прекомерно високи, решението е лесно - сменяте ресторанта или фризьора. Тези обекти не са в господстващо положение, защото има хиляди и новите законови разпоредби по никакъв начин не ги засягат.
Идеята за централен регистър за проследимост по веригата на доставки, ако не се лъжа, е френска. Имайте предвид, че в миналото ние често сме възприемали европейски закони на парче и сме пропускали детайли, с което сами сме вързали ръцете на редица органи. Предлаганите сега промени запълват такива празноти, за да могат законите ни да заработят, както в Европа.
- В новите законодателни изменения има и понятието “справедлива цена”. Не се ли получава объркване?
- Справедлива цена е понятие в Закона за защита на потребителите и няма отношение към работата на КЗК. Но нека ви дам още един пример с нашия закон - пет кашкавала от един вид биха могли да имат прекомерно висока цена само ако петте им производителя имат съвместно господстващо положение.
Ако има свободна конкуренция на пазара на кашкавал, ние няма да се занимаваме, защото пазарът сам регулира цената. Възможно е обаче стойността, която изглежда прекомерна, да е оправдана от обективни причини. Гарантираме, че този състав на КЗК ще борави много внимателно с думите и никога няма да се изказваме, преди да сме премерили седем пъти.
- Част от законодателните промени включват и разширяването на списъка с нелоялни търговски практики. Това добре ли е?
- Законът забранява по принцип нелоялните практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти, като изброява 12 конкретни хипотези.
Проблемът е, че в реалния бизнес постоянно се появяват нови подходи, които здравият разум и икономическата логика определят като нелоялни, но те не попадат в тези 12 точки. Тъй като нашата съдебна система е изключително формалистична, ако открием 13-а нелоялна практика, която не е записана буквално в закона, е много вероятно съдът да отмени нашето решение.
Германските органи, за които постоянно говорим, имат много по-голяма гъвкавост и право на много широка преценка, за да санкционират вредно поведение на пазара, дори то да не е описано в детайлен списък. При нас поради хроничното ни взаимно недоверие и недопускането, че може да съществува такова нещо като здрав разум, се налага да се разширява списъкът на нелоялните практики с десетки и десетки нови хипотези. В нашите условия този формализъм е необходим и неизбежен, ако искаме да си вършим ефективно работата.
- Говорейки за нелоялни търговски практики, КЗК започна производства за такива срещу две от големите вериги у нас. Но хората се оплакват от високи цени и в малките магазинчета. Какъв контрол налагате при тях?
- Разликата е в преговорната сила. Голямата верига има възможност да въздейства върху доставчиците си в много по-голяма степен, отколкото малкото магазинче. При по-малките на пазара доставчикът може да каже на каква цена да продават неговата стока, иначе няма да я достави. Докато при голямата верига е обратното. Важно е да се уточни, че КЗК се занимава с взаимоотношенията между самите търговци, а не директно с регулиране на крайната цена за потребителите.
Бяхме залети от десетки сигнали, в които доставчици и производители се оплакват, че им биват извивани ръцете. Те твърдят, че са принуждавани да предоставят продукцията си на цени, близки до себестойността или даже под нея. Започнахме производствата, за да проверим дали се използват такива нелоялни практики, които поставят производителите в безизходица. Ако един доставчик е принуден да работи без печалба, той губи способност да произвежда, което води до фалити. Нашата задача е да пресечем този процес, преди да е станало твърде късно за българското производство.
КЗК проверява и малките квартални магазини след сигнали за рязко поскъпване. Изпратени бяха писма до 150 обекта, като проверката разкри този път некоректно поведение на доставчици спрямо търговците. Събраната информация е предадена на НАП. Най-важната предпоставка за общия успех е доброто взаимодействие между регулатора и контролните органи като КЗП, НАП и останалите, каквото в момента е налице.
- Това, което започвате, и тези производства война ли са срещу търговските вериги?
- Никой не воюва с търговските вериги - нито ние, нито правителството. Просто големите компании неизбежно привличат повече внимание и носят по-голяма отговорност. Колкото по-силен е един стопански субект, толкова по-внимателен трябва да бъде да не злоупотребява с позицията си и да не мачка по-малките. Пазарната икономика не означава големите да унищожат малките. За да има реална конкуренция, малките и средните предприятия също трябва да могат да съществуват и да се развиват.
- Секторният анализ за храните, който представихте, показа стряскащи факти. Губим ли хранителния си суверенитет?
- Анализът показа деформации, започнали още от предприсъединителния период за членството ни в ЕС. Режимът на субсидии е довел до свръхпроизводство на зърно, но огромен дефицит на мляко, месо, плодове и зеленчуци. Други политики са изравнили изискванията към малките ферми с тези към големите, което ликвидира малките производители, отново създава дефицит и отваря вратата за внос. Мисля, че новото правителство има ясно съзнание за необходимостта от промени в политиките, измененията в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите са само началото. Оттук нататък трябва да бъдат променяни редица закони, както и множество подзаконови нормативни актове. Ние в КЗК бихме помогнали за това на драго сърце, защото в крайна сметка сме граждани на тази страна и имаме интерес нещата да се поправят.
- Преди дни публикувахте и анализ за пазара на горива. Какви са заключенията на комисията?
- Приватизацията на “Нефтохим” превърна държавния монопол в частно господстващо положение по дефиниция. Към момента обаче цените на колонките в България са най-ниските в ЕС, което показва, че няма злоупотреба с прекомерно високи цени. Рискът е по-скоро в изкуствено задържане на ниски цени, което може да фалира малките бензиностанции. Все пак по отношение на такова стратегическо предприятие призовавам за максимална сдържаност и тишина. “Лукойл” е тема, по която на мен ми се струва, че всички трябва много да внимават дали и какво говорят, защото за България е шанс, че имаме такова предприятие.
- Поръчката за Национална детска болница беше блокирана с жалба до КЗК. Може ли да очакваме бърза реакция от комисията?
- Държа да подчертая, че всички обществени поръчки и процедури се проверяват при стриктно спазване на нормативната уредба - прилагаме точно това, което пише в закона. Ще се постараем специално тази проверка да приключи максимално бързо заради голямата обществена значимост на случая. Ако процедурата е организирана законосъобразно и коректно, не би следвало да има проблем. Отговорността за това е на възложителя.
CV
- Магистър по право на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Виенския университет, с обширен опит в медиите и в медийното право
- Бил е изпълнителен директор на Съюза на издателите в България
- Народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото народно събрание
- Председател на Комисията по правни въпроси на 48-ото народно събрание и председател на Комисията по конституционни въпроси на 49-ото народно събрание
- На 23 май 2025 г. е избран за зам.- председател на Комисията за защита на конкуренцията
