- Властта балансира непопулярни мерки с харесвани, каза още в интервю за "24 часа" съоснователят на изследователския център "Тренд"
Още акценти от интервюто:
- Сега е моментът за орязване на разходи, в първите 6 месеца на управлението
- Големият проблем на опозицията за президентските избори е чий играч ще отиде на балотаж срещу кандидата на "Прогресивна България"
- Малко повече от месец след изборите, на които “Прогресивна България” получи голям вот, какво показват данните за подкрепата към управлението?
- Ако проследите “дългите” данни назад в годините, ще видите че след такива големи електорални вълни в последните 26 години, откакто свърши двуполюсният модел, само три пъти има толкова високи нива на подкрепа, в които доверието в правителството надвишава недоверието - през 2001 г. след изборите, спечелени от НДСВ, и през 2009 г. след победата на ГЕРБ.
Единственият случай след тези два вота, но на изравнени стойности на доверие и недоверие, беше през 2021 година при старта на правителството на Кирил Петков.
Каква е причината за тези пикове? Когато нова партия, която е извън познатото статукво, спечели изборите и формира мнозинство и кабинет, винаги очакванията и надеждите са големи. Съответно и дяловете на доверие са по-високи от тези на недоверие. Напротив, когато имаме ново правителство, но съставено от партии на статуквото, без нещо ново и със сложни коалиционни формули, каквито бяха например при тройната коалиция на Сергей Станишев, вторият и третият кабинет на Борисов, сглобката, или последният кабинет – този на Желязков, няма такъв ентусиазъм и такава подкрепа.
Сега съответно виждаме повишение в подкрепата и към Народното събрание - ръст с 20 пункта, и към президента Илияна Йотова, понеже тя също се припознава като част от този отбор.
- Как коментирате първите ходове на новото мнозинство и на новото правителство?
- Общата картина е, че се наблюдава един различен стил на поведение. В последните 15 години бяхме свикнали със стила на Бойко Борисов - бързи действия, които целят силен комуникационен ефект и много интензивна наситеност като присъствие, съответно силна персонализация на властта в един човек, фокусирайки всяка по-сериозна инициатива във фигурата на Бойко Борисов. Това беше негов запазен стил.
Това, което виждаме от Радев сега, е доста по-обрано поведение. Комуникационно той изглежда по-близо до ролята си на президент. Няма да комуникира толкова интензивно, както беше Борисов, а ще налага по-институционален подход, залагайки не толкова на комуникационния ефект, колкото на правила, процедури и прочее. Казано по военному – ще се действа по устав. Ето пример. Представете си как щеше да изглежда например евентуално махане на охраната на Станишев и на Доган през 2009 г. - излиза Бойко Борисов и казва: “Махам им охраната”. Сега имаме различен подход - има си институционален път, има комисия и тя решава.
- Ако новата власт дойде на вълната на свръхочаквания във всички посоки, правилни ли са първите ходове с фокус върху цените и проблемите с бюджета?
- Първото най-голямо предизвикателство е свързано с цените, защото това е най-големият проблем пред българите. Аз съм скептичен, че могат да се постигнат някакви кой знае колко сериозни бързи резултати тук, но самото адресиране на проблема означава, че си адекватен на средата. Колкото до бюджета - има криза на публичните финанси в страната и в това няма никакво съмнение - бюджетният дефицит е по-висок от допустимия. И тук трябва да се покажат първите реформаторски действия, защото, за да вкараш публичните финанси в ред, трябват непопулярни действия.
Без съмнение, ако се правят съкращения, орязване на разходи, моментът е сега, в първите 6 месеца на управлението, когато съпротивата ще бъде много по-малка, а обществената подкрепа - много висока. Това, което забелязвам, е, че управлението успява да покрива някои непопулярни мерки с популярни. Казват: замразяване на заплатите на министри, зам.-министри, началници на кабинети, това е популярно действие, защото на българина като му кажеш, че наказваш политическия елит, винаги следват ръкопляскания. В същото време се обявяват и непопулярни мерки - отпадане на автоматизма на заплатите за определени групи, вдигане на максималния осигурителен праг.
И вече въпросът е дали тези мерки ще бъдат достатъчни, за да се овладее кризата в публичните финанси, защото, както казах, ако отсега не се заложат колкото може повече мерки, след година ще бъде много по-трудно. Просто защото съпротивата вече ще бъде по-голяма и подкрепата няма да бъде толкова мощна.
- Как виждате изявите на опозицията, която е твърде разнородна - от една страна, ГЕРБ и ДПС, от друга - ПП и ДБ, от трета “Възраждане”.
- Големият проблем на опозицията е, че е силно фрагментирана. Какъв диалог може да протече между ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ. А между “Възраждане” и ПП и ДБ? Освен това вътре в ПП-ДБ е огромно напрежението. По друг начин казано – засега управлението е застраховано от най-тежкото – общ опозиционен фронт срещу властта.
Големият въпрос, който стои пред опозицията, са следващите президентски избори. На тях по презумпция ще има балотаж. За да има избран от първи тур президент, трябва две условия да се покрият. Първо, кандидатът да има над 50% от гласовете, второ, активността да е над 50%. Заради наличието на тези две условия винаги в България президентът е бил избиран на втори тур. Големият въпрос е, понеже ГЕРБ и ПП-ДБ имаха близки резултати на парламентарните избори, как ще действат в следващите месеци.
- Ще тръгне ли някакво възстановяване на избирателите? И ще успеят ли да излъчат достатъчно добри кандидати, които да консолидират електората и да вкарат периферия?
- Ключово е кой ще отиде на балотаж на президентските избори срещу кандидата на “Прогресивна България”. Защото той ще бъде легитимиран като най-силна опозиция и кандидат за алтернатива. Това е най-големият въпрос за опозицията в следващите четири месеца. За ГЕРБ е много важно, за да остане със статута на най-голяма опозиционна политическа сила. А за ПП и ДБ е важно да кажат: “Всъщност не ГЕРБ, а ние сме опозицията на Радев”.
CV
- Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
- Магистър е по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- Доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там
- Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
- Съосновател на Изследователски център "Тренд"
- Автор на книгата "Българската политическа почва" (2024)
