- Ако Борисов работи като политическо успокоително, Радев превръща тревожността в енергия, каза още в интервю за "24 часа" консултантът по стратегическа комуникация
Още акценти от интервюто:
- Когато започнем да казваме "да" и "не" на правилните места, ще получим друг тип лидери
- ПП и ДБ имаха добра кауза, но нямат лице и история, които да заключат посланието в стомаха на избирателя
Българинът иска някой да му каже: "Прав си да си обиден! Ето кой ти причини това"
- Споделихте интересен извод в телевизионното студио на “24 часа” по време на изборите, че не политики, а архетипи - силно разпознаваеми събирателни образи, тласкат хората към урните. Защо, г-н Лазаров?
- Защото на тези избори българинът гласува не с главата си, а буквално с корема си. По цял свят повечето хора не вземат рационални решения, а емоционални - доказано е от социални психолози.
Нещата у нас се задълбочават от ситуацията, в която българинът гласува на 19 април. Несигурността, свързана с цени, с войни, с напрежение, с неяснота, още повече изостря емоциите. В такава ситуация хората изпитват гняв, унижение, страх, при това ги усещат тъкмо с корема си. Казваме: “Свива ми се стомахът”, “Свива ми се под лъжичката”. И когато влезеш зад паравана да гласуваш, искаш да се освободиш от тези емоции и тялото подсъзнателно реагира. Стомахът ти се отпуска, като гледаш името на една партия, и се свива, когато видиш името на друга партия.
Всъщност архетипите, за които ме питате, стоят дълбоко в нашето съзнание, част от което е общественото несъзнавано, както казва Юнг. Те са много силно разпознаваеми събирателни образи, на които ние реагираме автоматично, без да мислим. Част от тях предизвикват силни позитивни емоции, други - негативни.
- Видяхме силна вълна за Румен Радев. Какво я предизвика, след като никога не е управлявал държавата?
- Точно това я предизвика. Той продава мит, а не управленски опит. А митът побеждава всеки път, когато хората са уморени от биографиите.
Митът има три елемента - мрак, саможертва и освобождаване. Радев ги има и трите. Единият е мракът от олигархията, персонализирана с конкретно лице, а човекът, който прави саможертва, е самият той. Прекъсна мандата си, слезе от сигурна позиция, излезе на терен, на който може да загуби, с посланието “Аз съм тук не заради кариерата, а заради вас!”.
А освобождението е в езика му - чупи оковите на страха, демонстрира достойнство и жажда за справедливост. Това не са политически термини, а думи от речника на човек, който дълго е бил унижаван и иска да изправи гърба си. Радев не обещаваше по-добри данъци или такава икономическа политика. Обещаваше да спреш да се чувстваш унизен, което е несравнимо по-силно от която и да е икономическа програма.
Ако прагматикът ти казва как ще ти е по-добре, митологът ти казва защо изобщо в момента е лошо и кой е виновен. Това дава яснота.
- Борисов управлява държавата над десетилетие. В него вие привидяхте друг архетип - на Управителя, който предлага стабилност и сигурност за уморения електорат, но не и вдъхновение. Какво още му се изплъзна, за да остане втори?
- Изплъзна му се нещо много просто - ако Борисов успокоява тревожността и работи като политическо успокоително, Радев превръща тази тревожност в енергия.
Борисов приспива, Радев събужда. А умореният електорат не иска да бъде приспиван. И Радев пренасочва, измества енергията му в бунт. Докато механизмът на ГЕРБ е регресия към нещо по-скоро познато, предишно, което звучи като обещание за тишина - проблемът изчезва, няма го, всичко ще бъде наред и постарому.
Тишината обаче не беше достатъчна на хората, защото българинът не е просто уморен. Той е обиден. А обиденият човек иска някой да му каже: “Прав си да си обиден! Ето кой ти причини това.”
Борисов няма този език - той е Управител, а не Спасител, нито Освободител. Може да обещае много, но не може да обещае възмездие. Ето затова натрупалите тиха агресия искат да я освободят, като я пренасочат към виновните.
Преди около 20 години буквално се възхищавах от това как бързо учи Борисов. Помня го с наклонената на една страна глава, за мен това беше демонстрация на силен разпознаваем образ на Кръстника. Но изключително бързо се научи да говори по съвсем друг начин, стойката му също се промени. И до днес Борисов продължава да бъде много убедителен и силен като харизма. Проблемът обаче е, че вече 13 години управлява. И хората всъщност започват да свързват това с несигурността и хаоса, които са изпитали през тези години въпреки посланието. Борисов може много пъти да е бил убедителен, но когато хората свързват неговото управление с несигурност, с напрежение, с провали, губи доверие. Така че е нормално след над десетилетие управление да не бъде предпочетен. Още повече, ако не предложи нищо ново.
- Кое изтласка ПП-ДБ на толкова близка дистанция до ГЕРБ?
- Не знам. Май по-скоро ГЕРБ отиде надолу в сравнение с предишните избори.
Впрочем кампанията на ПП-ДБ беше най-рационалната на този вот. Но и най-трудната за усещане, за осмисляне. Казваха: “Не чакай спасителя, от теб зависи! Изисквай, натискай, участвай!”. Това е езикът на хора, спрели да чакат великия избавител. Хора, за които смисълът на властта е, че държавата се поддържа от граждани, а не от герои. Дефицитът там обаче е, че липсва емоционален център. Те нямат лице и история, които да заключат посланието в стомаха на масовия избирател. Имат добра кауза, но без архетип - това е проблемът при тях. А каузата без архетип трудно прелива над собственото си ядро. И ето - разделиха се. Получи се разминаване в посланието - хем сме едно, хем не сме. А хората са много чувствителни към такива послания.
- Защо само 13% от гласуващите са джензи? Чуваме твърдения, че в изборите доминирали бейбибумърски послания, които младите не припознавали, че политиката им била чужда. Вие сам казахте, че протестът привлича младите и защото на площада било купон, нали?
- Джензи с право на глас (18-29 г.) са приблизително около 13% от възрастното население в България. Т.е. джензитата гласуват точно толкова, колкото гласува средно цяла България - нито повече, нито по-малко. И това всъщност е интересното. От едно поколение на протести, площади, ТикТок активизъм и усещане, че те са различни, очакваш или много по-висока активност, или много по-ниска. А получаваме средно българско. Това означава, че при влизане в изборната кабина младите се държат като всички останали - не като отделна политическа генерация. Поколенческата идентичност, която виждаме в социалните мрежи, не се превежда в отделна политическа активност. Поне засега.
- Интересното е, че повечето сред гласувалите от генерацията Z са пуснали бюлетината на “Прогресивна България”. Коя тяхна струнка е дръпнал Радев?
- Струнката на собствената значимост. Защото те не търсят голяма кауза, а лична съвместимост. Не питат това важно ли е, а това мое ли е? Мога ли да бъда себе си тук? И Радев им дава нещо много специфично - враг и освобождение в един и същ образ. Когато 22-годишен го слуша и чупи оковите на страха, той не чува политическа риторика, а лично послание, защото точно това търси в личния си живот - да счупи окови, които е наследил, без да си ги е избрал.
Освен това джензи за първи път усетиха, че гласът им се брои. Нека си представим какво се случва с тия хора - те са в началото на активния си живот и с гласа си усещат, че оказват някакво влияние.
Част от тях до голяма степен са зависими от родителите си - тези бейби бумъри, които държат 70% от богатството, наследството им в ръцете си, както твърдеше един от гостите в тв студиото на “24 часа”.
Ако обаче си спомним какви сме били ние в тези години, тук не намирам никаква драма. Просто днешните млади Z са първите, които усещат собствените си граници и се опитват да ги отстояват. Това показа и изследването ни за разпространение на тихата агресия. Другото по-различно при тях е, че са израснали в интернет среда и им е много важно бързо да получават това, което искат, още повече че всичко зависи от един клик.
- Според проучване младите искат 4-дневна работна седмица, 5 бона стартова заплата и повече свободно време. Изглежда, биха осигурили мнозинство на всеки, които им ги даде, не мислите ли?
- Не знаех как е правено това изследване. Първата ми реакция беше да кажа, че това са глупости. Все едно да питаш хората “Искате ли да ви дадем хероин, който е безвреден?”.
Но като се замислих, разбрах, че това е грешен прочит на правилни данни. Защото изводът не е, че младите искат тези неща буквално. Всъщност те искат това, което тези неща символизират.
Зад желанието за 5 бона заплата не стои алчност, а усещането “Искам да не съм длъжник на родителите си на 30 години”. А зад желанието за 4-дневната работна седмица не стои мързел, а бунт срещу абсурда - баща ти да работи цял живот за нещо, което инфлацията изяжда.
Зад искането за повече свободно време не стои хедонизъм, а протест срещу модела “Живей, за да работиш!”. Модел, който те са гледали при родителите си и не го искат.
Това са символи, а не оферти. И всеки политик, който ги приема буквално и ги обещава, ще загуби младия избирател за два дни. Защото той веднага ще усети, че му продават популизъм.
Печелившият ще бъде именно този, който разбере джензи. А джензи искат да бъдат уважени. Искат среда, в която не се чувстват изолирани, манипулирани и да им се говори отвисоко.
- Кои са най-успешните архетипи за управленци, които биха им помогнали да прокарват смислени политики за всички - от бейби бумъри, през милениали до джензи и нагоре?
- Най-успешен би бил Преводачът. Защото епохата на Спасителя ще свърши. И тогава - за пореден път може би, дано не съм прав - хората ще получат това, което се случи с царя, с Бойко Борисов, който също беше герой и спасител в началото на политическата си кариера и обикаляше навсякъде, когато беше главен секретар на МВР. Днес виждаме, че в някакъв смисъл ролята на Управителя също върви към привършване, защото хората вече не искат само ред. А епохата на Разобличителя в лицето на лидера на “Величие” Ивелин Михайлов няма да започне, защото гневът му мобилизира за избори, но не управлява държава. Той и затова слезе от политическата сцена.
Трябва да дойде времето на Преводача - лидер, който умее да преведе тревогата на бейби бумъра на джензи, да преведе прагматизма на милениала към митологията на по-възрастните. Да преведе посланията на всички тях на поколението Х - най-циничното, най-недоверчивото.
Който го направи, ще има нещо, което никой няма в момента - широка лоялност, а не само ядро.
Но за да се появи такъв лидер, трябва да приключим с тихата агресия - с навика да говорим неясно, уклончиво, със скрит натиск. Защото, докато в англосаксонската култура, ако някой нарушава закона или поиска подкуп, веднага се вдига шум и се звъни на полицията, у нас, ако съседът ти вдига шум, ще си кажеш: “Абе, съсед ми е”, и ще търпиш. Когато ни писне, по-скоро ще му се скараме, отколкото да предприемем нещо ясно. А под напрежение ставаме още по-склонни да размиваме отговорности.
Това може да се промени. Ясната комуникация се учи и в семейството, и в работата, и в политиката. Когато започнем да казваме “да” и “не” на правилните места, ще получим друг тип лидери. Защото лидерите не падат от небето - те са огледало на културата, която ги е отгледала. Променим ли културата на общуване, ще получим Преводача. Може би по-скоро, отколкото си мислим.
CV
- Ангел Лазаров е роден през 1963 г. в Ямбол
- Завършил е математическа гимназия в Монтана, а висшето си образование - инженерство, в Тула (Русия)
- Предприемач и визионер, с над 30 години опит в бизнеса и личностното развитие
- Консултант по стратегическа комуникация
- През 2006 г. създава Институт по невролингвистично програмиране, където организира обучения за бизнеса и личностно развитие и до днес
