Правата и справедливостта са болните места на младите. Политиците да внимават как ги докосват, призова психоложката
След локдауна сме като Спящата красавица, когато я събуждат
Изолацията катализира крайни реакции. В кризи винаги е така
Хората са уморени, искат преки резултати, а не дълги “лечения”
- Изтрива ли лятото психологическите травми от блокадата на живота ни заради коронавируса, г-жо Владимирова?
- Често сравнявам локдауна с приказката за Спящата красавица. Животът внезапно спира (така три пъти дотук) и човек се хибернира. После (за щастие, не след сто години) ни събуждат. В приказката не се казва как е продължил животът на царството, но нашите “герои” между стените на домовете си трупат ментална умора, от която сетивата са все по-чувствителни, а телата все по-малко адаптивни към промените. Често чувам и от млади хора как тежко им влияе всяка промяна - студено, топло, светлина, облаци... Психологическите травми не могат да бъдат изтрити - те трябва да се преработят. Неслучайно тези дни много известни хора говорят за своите травми - принц Хари, Лейди Гага, Глен Клоуз... Вниманието е насочено към психичното здраве. Това лято сме по-подготвени от преди година - много хора са ваксинирани и планират пътувания, но твърде често имат нагласата за прекалени трудности или очакване в последния момент да възникне “нещо”. Това е предвидимото ехо от травматичното битие на всички ни.
Никаква
предвидимост
и плановост
Времето е само тук и сега. Инстинктът за оцеляване е свръхобострен.
- Появи се разделителна линия - ваксинирани и преболедували ковид срещу недокоснати от заразата и предубедени към ваксинирането. До момента сме в челото на вярващите в конспирации и сред първите по смъртност от ковид в ЕС. Как може да бъде преодоляно у нас това неравенство?
- Все пак до голяма степен хората се успокоиха. Който искаше да се ваксинира, получи възможност, а другите са в изчакване, за да се ориентират. Измориха се и да вярват в конспирации.
Все повече
споделят, че
не гледат новини
и актуални
предавания,
а научнопопулярни програми, избягват да четат по темата и умишлено не се включват в коментари за пандемията. Това е опит да се “спасиш” от токсичността на информацията, която се вихри в пространството. А тук всички са единодушни (независимо от пол, възраст, образование, различна социална среда), че няма информация, която да им се струва валидна, ясна, последователна! Многопосочни и взаимно изключващи се данни, насоки и напътствия. Следствието е дезинформация. На нейния фон тръгват слухове, теории, догадки, спекулации и манипулации. В съвременното общество обаче манипулация на големи маси, както в началото на ХХ век, не е възможна (поне не и в свят с интернет). Сега групите са много. Затова
е важно да няма
ожесточение,
дискриминация, които да ни върнат в едни по-тъмни времена от историята. Това е фундаменталната и трудна задача в настоящето!
- Вие и ваши колеги по време на пандемията споделяхте тревогата си от зачестилите в пъти семейни кризи, невротизъм, панически състояния, депресии. Не е ли твърде кратко времето до есента, за да бъдат превъзмогнати?
- Обичам да давам пример с най-старата, регистрирана сравнително точно благодарение на оцелелите хроники пандемия - Юстиниановата чума от 540 г. Тя се разпространява от Египет през Константинопол до цяла Европа и Южна Азия. Ужасът от тази септична чума идва и от факта, че видимо здрави хора умират в същия ден на инфектирането, без проява на клинични признаци.
Резултатът: 66 млн. загинали на Изток, 25 млн. в Европа, 66% от населението на Константинопол... Дали са имали време за бърнаут?
Повсеместната нестабилност, липсата на ясен алгоритъм за справяне - от самото лечение на вируса до икономическото оцеляване, депривацията във всички посоки - от сетивността, защото работя, ям и спя в една стая до невъзможността да съм свободен във всяко обичайно събитие от живота ми, са факторите, които за първи път в съвременната ни история толкова бързо катализираха мощни патологични процеси за човешката психика.
Тепърва ще виждаме дълготрайни последствия на ниво личност, семейства и обществени групи. Навсякъде властва недоверието и съмнението. Затова едно кратко лято може да не е достатъчно, но пък е много важно, за да се опитаме всички да се върнем към създаването на доверие в себе си и средата, в която функционираме.
- Каква роля играят маските, които ни пазят, но и задушават в междуцарствието на коронавируса?
- За едни хора маските са защита в пряк и преносен смисъл, за други са скривалище, за трети са ограбена свобода, а четвърти оцениха възможността да се погледнем в очите. Те станаха източник на разделение между хората. Разделение, в което двустранно се прехвърлят квалификации от типа “глупав, недисциплиниран, манипулируем...”
Но също
дисциплинираха
българина,
защото се научихме да спазваме правила и да имаме донякъде гражданска позиция. Но аз мисля за психологическите параметри на това явление при децата! При малките в един много дълъг период от време за развитието им те виждат почти беземоционални лица, което ще окаже огромно влияние върху изграждането на емпатия и емоционална интелигентност. А както една тийнейджърка каза през сълзи: “Когато трябваше да кажа на майка ми, че имам двойка, си сложих маската!”
Маската стана символ или на сигурност, или на манипулативност, който каквото избере, но никога в модерния свят след 90-те години на ХХ век не е имало такава сепарация на ниво отделен индивид.
- След 4 април се озовахме в нова политическа ситуация - служебен кабинет, който извършва фундаментална кадрова промяна във всички институции на властта и ще проведе новите избори изцяло с машини. Как влияе това на масовите настроения - позитивно или негативно?
- Преди да говорим за полюсите на влияние, е много важно да отчетем, че хората правят избори на базата на своята информираност. Колкото по-малко информация - толкова по-първични са решенията и в посока защита. Колкото по-информирани и ориентирани са - толкова повече изборите им са осъзнати и в посока ползи. В нашето общество, особено когато става въпрос за избори, е водеща нагласата “доколко ще има лъжи, манипулации и платеност”. Това са казуси по справедливостта! Затова в информационния хаос много от хората могат да действат емоционално и хаотично.
- Предизборната кампания на предходния вот беше онлайн и мина почти незабележимо, сега обаче няма пречка за жив контакт (живи срещи, дебати, представяне на политики). Какъв ще е ефектът върху избирателя?
- Естествено, че максимата “Око да види - ръка, да пипне” работи много добре, особено след пандемия, когато почти всички са жадни за събитийност. Независимо от това хората са все по-объркани, все по-нетърпеливи, все по-склонни да оказват натиск, да искат решения. Изолацията катализира и активността на гражданското общество. Затова можем да видим крайни прояви и в посока приемане, и в посока отхвърляне и заклеймяване. В кризи (а ние сме в такава и здравна, и политическа, и икономическа) както личността, така и обществата имат склонност да генерират крайни реакции.
- Смятате ли, че срещата с машината в тъмната стаичка ще изплаши по-възрастните избиратели колкото и коронавирусът на предния вот?
- Разбира се, че машинното гласуване е фрустриращо за възрастните хора, които така или иначе бавно приемат промените. За младите това ще е обичаен процес като вземането на нов телефонен апарат, но за голяма част от възрастните хора пандемичната ситуация не се е променила значително от предния вот, независимо от затихващите опасности около вируса. Те още не смеят да посетят лекар, още се притесняват от места с много хора. Изтормозени дали от болести, дали от сглобяване на финанси плюс страха от смъртта по принцип е много по-вероятно да застинат в презастраховки. За възрастните хора, които поддържат активност и контакти с млади хора, машините ще са преживяване, което ще им даде положителна емоция и самочувствие за справяне.
- Младият вот е характерен с това, че обикновено решението за него се взема в последния момент. Протестите допълнително дадоха енергия за подкрепа на нови партии и това се видя на 4 април. Дали мълчанието на втория в изборите - “Има такъв народ”, сега ще даде същия резултат?
- Тъй като младите хора са открити да споделят предпочитанията си и не са обвързани в някакви тайни и подмолност, много от тях с гордост споделяха за кого са гласували. “Има такъв народ” за тях беше възможност да се идентифицират с познат “продукт”. Опция за доверие предвид усещането, че могат да го разберат. Голям процент от младите хора са бурно патриотично настроени и това е тенденция, която набира сили през последните години. Новата ситуация около ИТН няма да откаже вероятно младите хора,
но те бързо
съдят, бързо
отхвърлят и
заклеймяват,
ако се усетят предадени и излъгани. Справедливостта и съзнанието за права са най-болните места на младото, политически активно поколение. Затова политиците трябва много да внимават как докосват тези места!
- Доколко отричането на направеното досега от доскорошните управляващи, негативизмът и реваншизмът са лостове за съществена промяна в живота ни?
- Ще тръгна от един много по-дребен пример, който често се споделя в кабинета: Човек отива на поредния лекар, специалист или авторитет в търсене на мнение или решение на проблем. Там чува негативна оценка и отхвърляне на предходното мнение, лечение или компетентност на предния специалист. Това не води автоматично до доверие и упование, а напротив - произвежда объркване, несигурност, та дори и негативизъм към новия съдник. Уморените хора искат преки резултати, а не дълги “лечения”.
- Българите сме известни като мърморковци, вечно недоволни от всичко. Кое в живота на българина е гаранция за неговия психологически комфорт и психично здраве?
- Третото изследване на Индекса на щастието показа, че най-висок е ръстът му в семействата с над 4 членове, а “най-нещастни” след ромите са самотните и едночленните семейства. Очевидно психологически комфорт българинът има, когато се чувства свързан. Да обсъждаме и споделяме, което е част от народопсихологията ни, е естествен детоксикиращ от стрес механизъм. Връзката с природата и земята, традициите съживиха хората. Не на последно място възможността да се даде бъдеще на децата чрез образование, възможности и добра среда. В тази пандемия за първи път българите се обърнаха толкова интензивно към спорт, здравословно хранене и всякакъв вид иновативни практики за преработка на стреса.
- В едно от предишните ни интервюта с вас казвате, че са ни нужни каузи, за да държим глава над водата като държава и народ. Кои са?
- Каузите трябва да отговарят на народопсихологията ни - неслучайно през последната година много хора създадоха каузи, свързани с традициите, с възрастните, с възраждане на обичаи... (това са нашите изконни котви). Друга кауза, която обаче ми се струва много значима за бъдещето ни, е влагане на усилия и ресурси в емоционално и социално образование на децата. Всички развиваме интелекта им, но на този фон виждаме все повече жестокост и садизъм, които са неосъзнати! Бъдещето ни не бива да се гради от психопатна доминация...
CV
Родена е в Плевен
Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
Има дългогодишен опит в областта на практическата психология
Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия
Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”
Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.
