Жан е моралният кредит на нашата коалиция, а има и поговорка “Един бит за двама небити заменям”, казва човекът, върнал Виденов в политиката
- Г-н Атанасов, вие сте успешен бизнесмен. Защо решихте да влезете в политиката, и то с нова формация, чието лице е бившият премиер Жан Виденов?
- Личните ми мотиви са свързани с положението в България, което стана нетърпимо. Трябва да върнем цивилизоваността в индустриалните отношения - между работниците и бизнеса, както и на бизнеса с държавата.
Корупционната среда ни убива. Не можем да се развиваме и защото ресурсите на тези, които произвеждат и създават принадена стойност, се изсмукват чрез корупция, чрез толикономиката и от държавната система, която е овладяна от олигархичния елит.
- Какво е това “толикономика”?
- Икономика, създадена със закон като феодална собственост, като бариера накрая на владението. Ако искаш да преминеш, плащаш определена феодална такса. Най-пресният пример е с паспортизацията на сградите. Има ли нужда от паспорт, когато всички сгради имат акт 16?
Това означава “да нахраниш” фирмите, които ще го правят, и задължаваш гражданите да им платят. Тук можем да причислим и фирмите за топлинно счетоводство. Трябва да се преборим с паралелната икономика, която се храни с поръчки и субсидии от държавата по нечестен начин - с връзки и корупционни механизми. Целта е и да спре рекетът на паразитната чиновническа прослойка, която унижава гражданите и фирмите и вижда у всеки един предприемач престъпник. Огромното неравенство безкрайно ме натъжава. Ужасно е и няма как да бъдеш щастлив, когато виждаш бедни, които не могат да си купят лекарства и да водят нормален живот.
Как се отрази COVID кризата на тези, които получават по 400, 500, 600 лв., като PCR тест е 120 лв., а скенер е от 150 до 200 лв.? Някои не оцеляха - нямаха пари за тестове и лекарства, чакаха 2-3 седмици, за да се изследват и да бъдат приети в болница.
Притеснява ме неграмотността сред хората и особено младото поколение. Това е огромен проблем за бизнеса, с което се сблъсквам всеки ден. Този модел вече 30 г. ни тормози.
И последният ми мотив е личен - загубих съпругата си през декември от COVID-19. Аз също бях болен, изкарах го тежко, дъщерите ми - също. Изведнъж всичко загуби смисъл за мен - бизнесът, работата. Връщането към политиката дава нов смисъл в живота ми и цел – да работя за възраждане на левицата и страната си.
- А обществените мотиви?
- Първият е, че левицата е разгромена, огромен брой хора с ляво мислене не гласуват. Преди 25 г. БСП бе подкрепяна от над 2,3 млн. избиратели. Преди 4 г. бяха 900 хил., сега са 485 хил. Поставяме си задачата да представляваме хората с ляво и патриотично мислене, които останаха без представителство в последния парламент.
Важен мотив е, че сега има шанс да разбием този олигархичен модел и паразитното чиновничество, което изпълнява политически поръчки и вредни корупционни практики. Това е битка, която започнахме през 1995-1996 г. Тогава я загубихме, но сега в обществото има подкрепа.
Друг мотив е, че са заплашени националната сигурност и териториалната цялост на България от процесите около нас и в глобален план. Провокациите срещу Русия, към които ни тласкат.
Ние сме българи и патриоти преди всичко. Искаме да имаме добри отношения с всички наши съседи, в това число и с Русия, която ни е съсед през Черно море.
Проблем е и Северна Македония. Ако България се поддаде на нейния натиск и предадем нашата история, национални герои и идентичност, след 30 г. Македония ще доминира над България.
Цели наши райони са под влияние на Турция. Разделението между Запада, от една страна, и Русия, Китай и Иран, от друга, ще създаде нова идеологическа бариера и ще издигне нови стени. Има опасност да се окажем в ничия зона, където никой не гарантира националната ни сигурност. Това е огромна заплаха за България.
- НАТО и ЕС не са ли достатъчни гаранти?
- Имам огромни съмнения, че НАТО ще гарантира нашата сигурност.
- Трябва ли да излезем от НАТО?
- Призивите за излизане от НАТО не са актуални. ЕС трябва да създаде общоевропейска армия, която да замени НАТО и в която Българската армия да стане интегрална част. Пледираме за ЕС като съюз на отечествата, съюз на суверенните национални държави и ЕС да се върне към своите принципи на свободно движение на хора и идеи, на справедливост и солидарност.
България от 15 г. е член на ЕС, но равни ли сме? Не сме в Шенген, не сме в еврозоната, нашите земеделски производители не получават равни на европейските субсидии. Има Европа на 2, на 3 скорости - ние сме някаква периферия.
Ние сме против Зелената сделка, която ще съсипе нашата индустрия.
Трябва да запазим тежката си индустрия и атомната енергетика. Нека си спомним как затворихме четирите блока на АЕЦ “Козлодуй”. Ако продължим да изпълняваме всички нареждания от Брюксел, ще съсипем икономиката и младите ще продължат да напускат страната.
- Спонтанно ли решихте да създадете вашата коалиция, или го обмисляхте по-дълго време?
- Решихме го в края на март. Последните седмици преди изборите на 4 април беше ясно, че БСП ще загуби изборите, но не си представяхме такъв разгром. Някои ни упрекват, че пречим на БСП и отнемаме гласове. Не е вярно.
Смятахме, че ще имаме време да градим новата формация най-малко 8-9 месеца и при избори след президентските да участваме в тях с нова партия. Оказа се, че нямаме такова политическо време. Успяхме да създадем новата патриотична лява коалиция от социалисти, социалдемократи , комунисти и партията, която се асоциира с движението на русофилите.
Съзнателно с Жан Виденов търсихме този модел от партии, за да осъществим ново обединение в лявото и патриотично пространство.
- Има ли личности от БСП, които ще дойдат при вас? Таско Ерменков беше вписан, но се отказа.
- Той имаше колебания, но остана в БСП. Има огромен натиск върху хора и някои се разколебаха. Разбирам ги - трудно е.
- Каква е ролята на Виденов в коалицията?
- Огромна! Ако той не беше приел моето предложение да стартираме този проект, нямаше да имам смелост да го направя.
Жан Виденов е моралният кредит на нашата коалиция - със своята честност, експертиза, като познавач на българо-руските отношения и с много контакти там. Няколко президенти на съседни на Русия страни са му състуденти. Неговият опит в управление на проекти е сериозен, а с името си е позитивен ресурс. Хората свързват с него своята надежда за промяна. Освен това има поговорка “Един бит, за двама небити заменям”.
- Не се ли опасявате от негативизма срещу него?
- Ни най-малко. Събитията през 1996 г. бяха организиран преврат. Правителството на Виденов направи съществени неща тогава. Освен че подаде молбата за членство в ЕС, за 2 г. изплати $ 2,8 млрд. външен дълг без външно финансиране. Подготви Закона за валутния борд.
Разпадна се обаче парламентарното ни мнозинство и не ни разрешиха да приемем закона и да въведем борда още през 1996 г. Левът щеше да бъде фиксиран на 2 пъти по-ниска цена, от тази през 1997-а. Предложихме курс 500 лв. (50 ст. по новия курс ) за марка, а по-късно курсът беше фиксиран на 1000 лв. за германска марка.
Имахме и сериозни външни противници. Първо Русия - защото Виденов отказа да предостави на “Газпром” собственост върху газопреносната мрежа на България. Второ - НАТО, Западна Европа за това, че поддържахме добри отношения със Сърбия, помагахме им с гориво и храни в условия на ембарго и беше ясно, че нашето правителство няма да даде коридор за натовски самолети, за да бомбардират Белград.
Трябваше им правителство, благосклонно във войната срещу Сърбия, която започна по-късно. Събрани, всички тези сили и интереси успяха да свалят правителството на БСП.
И цялата вина за последвалата хиперинфлация беше хвърлена върху Виденов, независимо че тя се случи като резултат от погрома над парламента на 10 януари 1997 г. и по време, когато правителството беше в оставка. Да не забравяме и че БНБ, която управляваше валутния курс, беше независима от правителството.
Не Виденов е виновникът, а други. В последвалата катастрофа най-вече пострадаха българите, които загубиха доходи и спестявания и бяха лишени от възможността да участват в приватизацията, която знаете как завърши при следващото управление.
Времето показа кой имаше интерес да събори нашето управление. Спечелиха кредитните милионери в левове, които набързо погасиха дълговете си.
Добре е да припомним примери за успешна приватизация, подготвена и договорена при правителството на Виденов. “Солвей Соди” бе продадена за $ 160 млн., “Девня цимент” за $ 45 млн. с огромен пакет за инвестиции - и двата завода работят и направиха технологични модернизации.
Друг пример за успешна приватизация е курортът Албена. Нека да го сравним със Златни пясъци или Слънчев бряг.
Правителството на Виденов беше свалено със съвместните усилия на външни врагове и вътрешни предатели и не ни допуснаха да въведем валутния борд. Ако го бяхме сторили, БСП щеше да управлява дълго и да модернизира България по друг модел.
Но имаше хора и от БСП, които се бяха подготвили да си купят предприятията за $ 1 и станаха собственици.
- Кои са вашите експерти, ако влезете в парламента и в правителство?
- Имаме специалисти с висока експертиза. Мими Виткова – доказан професионалист в здравеопазването, Румен Биков - бивш министър на промишлеността, сега успешен бизнесмен. Защо този човек, който има либерални разбирания за икономиката, е при нас? Защото смята, че имаме правилни разбирания за реформите - че икономиката трябва да се основава на конкуренция, стабилна и предвидима правна среда, да са защитени инвестициите.
Едва ли на този етап можем да смятаме, че ще участваме в някакво управление. По-скоро ще бъдем този критичен глас в следващия парламент, който ще казва: Ние сме против плоския данък и ужасяващото неравенство, против нагласените поръчки за избрани фирми, здравния рекет и деградацията на образованието.
CV
Иван Атанасов е роден в Асеновград на 19 октомври 1959 г. Завършва механотехникума в Пловдив, след това ВИИ Карл Маркс в София.
Работил е като технически ръководител в строителството. От 1985 до 1989 г. е бил първи секретар на Комсомола в Асеновград. От октомври 1989 г. започва работа в ЦК на ДКМС и е негов секретар.
След промените у нас става председател на "Българска демократична младеж".
Депутат в 37-то Народно събрание, член на комисиите за бюджет и финанси и младежта.
От 1997 до 2008 г. е изпълнителен директор на циментовите заводи в Девня и Димитровград. В периода 2008 - 2009 г. ръководи проекта АЕЦ "Белене". След това става председател на Надзорния съвет на АПИ.
Беше избран за председател на предизборната коалиция "Ляв съюз за чиста и свята република".
