Политиците трябва да преглътнат голямото си его и да търсят нещата, които ги обединяват
И за бездомните кучета по софийската ми улица вече e ясно, че политиците до един се провалиха на тези избори, защото подцениха основни правила на общуване, на само с избирателите, а с обществото въобще.
Първата причина е, че тотално липсваше дебат на лидерите – вместо тях по студиата шестваха треторазредни набедени политици, познати до втръсване социолози и тук-там прокрадващ се по някой сърдит лидерски глас, за да ни каже колко ще сме зле ние, непросветените, ако не гласуваме за него… Цялата предизборна кампания беше нещо като театър на абсурда в едни модерни времена, които предполагаха нещо съвсем, ама съвсем различно – позитивни послания и търсене на общ език.
Втората причина е също ясна – общи приказки, обещания “на кило” без никакво покритие и послания без никаква конкретика. И трето – еднопосочна комуникация от социалните медии и пълно изключване на дебата.
И ето го и резултата. България е в непозната досега ситуация в най-новата история на свободни избори и свободни медии. И не само поради това, че в парламента влизат нови и съвсем непознати партии, организирани само на основата на протеста и несъгласието. Най-важната промяна е фактът, че цялата тази бъркотия се случва по време на световна и тотално непозната пандемична криза и всяко рязко движение на която и да е политическа сила – нова или стара – може да има ефекта на слон в стъкларски магазин. Ако дори и повърхностно проследим посланията на всяка политическа сила, ще видим, че всички могат да се покрият с едно-единствено изречение: грижа за стабилна България. Е, тогава къде е проблемът?
Е
динственият изход сега е всички партии, без значение дали са в парламента или не, които имат идеи, поне минимално представителство и хора с визия да седнат на една маса и да намерят своите допирни точки, а не различия. Ако въобще на някого му е скъпа България. Защото и по време на законовата едномесечна, а на практика многомесечна предизборна кампания се наслушахме, първо, кой от кого е по-различен, второ – кой е мутра и кой не, и трето – на безпардонни обиди към политическите сили, които не могат да бъдат толерирани в една модерна България след толкова много години възможност за изразяване на свободни мнения.
Това, което най-много впечатлява през тези дни, е невероятната омраза, събрана във всички без изключение политически формации, и безкрайната негативна енергия, която техните лидери излъчват към обществото. Намусени, сърдити, съскащи…
О, боже мой… България 2021 година, дори не мога да повярвам, че от най-високия етаж на властта – бъдещия парламент, блика толкова много омраза и несъвместимост. Е, как тогава обществото ни ще е обединено, позитивно, добре работещо и сплотено, за да се преборим не само с пандемията, но и да направим страната ни по-успешна и по-добро място за живот и за правене на бизнес. От формация на, надявам се, начетени и знаещи хора със силно представителство в столицата – “Демократична България”, чувам думи, че техните избиратели, видите ли, не били прости като избирателите на Слави Трифонов… Други вдигат тостове, че патриотите от ВМРО не минаха 4-процентовата граница, трети се радват на провала на социалистите, четвърти се скараха още преди да са влезли в парламента, да не би някой от тях да стане министър без тяхната благословия, пети делят гласуващите на българи и “чужденци”, на чалгари и слушатели на Моцарт… Борим се заедно и неуморно срещу език на омразата в социалните медии, а самите ние го чуваме денонощно от традиционните медии не от друг, а от самите политици.
Естествено, различия има и трябва да има в основата на едно свободно демократично общество. Но те са двигателят напред, а не спирачката, която трябва да ни настройва един срещу друг и да спъва развитието му, особено в толкова драматичен кризисен период.
Но съм убеден, че в много от политическите концепции има твърде много общи неща, които са в състояние да ги обединят и принудят да седнат на една маса, за да ги обсъдят. Ако не могат да се споразумеят къде и как да се видят и кой да плати сметката, поемам гражданския си безпартиен ангажимент заедно с редакцията на “24 часа” да домакинстваме такава среща и да я управлявам така, че присъстващите да излязат поне мъничко по-обединени от нея. Но основното сега е политиците да преглътнат егото си или, ако не могат – да го сложат за няколко години в задния си джоб и да забравят за него. По това ще ги оценява народът дали стават за модерни политици, а не по това колко гръмко хулят опонентите си или колко силно се бият в гърдите… И тази концепция съвсем не е конформизъм, нито е призив да забравим за различията или грешките на хората, управлявали България през различните години… Просто трябва да забравим омразата и да търсим това, което ни обединява, колкото и символично да е то понякога. Не е работа на политиците да разследват, да обвиняват, да съдят…
Те така или иначе нямат дори и законовите лостове да го правят. В крайна сметка, ако някой е правил поразии, си има институции, които да ги разследват или накажат.
България пренесе успешно полския опит на “кръглата маса” преди 31 г. и това беше един много силен фактор икономическият, пък и политическият преход през първите години да не бъде толкова драстичен и неуправляем.
Нима днес политическите партии имат по-големи различия от тези на вече покойните Андрей Луканов и Желю Желев, на БСП и СДС, нима сегашните различия са толкова непреодолими, колкото бяха тогава… Естествено, че не!
Живеем в нов, модерен свят, в съвсем различна и много по-добра България, държава, пълна с изключително образовани и знаещи хора - най-силният двигател на промените, които искаме.
“Кръгла маса”, а не нови избори са нужни на България сега. И въобще не става въпрос колко милиона ще спестим от провеждането на нови избори, тези разходи така или иначе са калкулирани в “разходите за демокрация”. Както казва моят добър приятел Соломон Паси – ако не искаме да харчим за избори, ей я къде е Северна Корея, да вземем пример от нея. А ако “българите наистина искат промяна”, както каза в “24 часа” друг мой приятел - Кирил Вълчев, избирателите вече са си казали думата. Сега е ред на разумните политици и искам да вярвам, че все още има такива. Защото нямаме нужда от измислено компромисно правителство, подкрепяно от сложни коалиции и сглобено изкуствено от подставени лица или от хора със спорен опит или имидж. България е пълна с млади, добре образовани, амбициозни да се докажат и да направят милион добри неща за държавата си хора. Лесно е да ги намерим и да ги поканим в правителството. И въобще не ме притеснява, че еди-кой си нямал опит, пък други имали… Извън управлението има хиляди хора с пъти по-голяма експертиза от тези, които от години се местят от едно на друго място във властта или в политиката, говорят едно и също и стават за смях, а дори не искам да си представя какви ги вършат…
Това, което предлагам, няма да е “експертно правителство” (и до днес не знам какво означава), а екип от професионалисти, всеки в своята сфера, с безспорните си познания и желание да направи нещата в държавата по-добри, по-подредени и най-важното - по-прозрачни. Необходим е екип, който само носталгично да носи името “правителство”. Основата на това абсолютно непартийно правителство е то да се отчита единствено и само на парламента, на нито един “вожд” , “тартор”, партия. Факт е, че от години никой не знае какво всъщност се случва в държавата, но това е работа за един месец. Премиерът, който и да е той (а защо не и “тя”), да се отчита какво е свършил всяка седмица в пряко предаване на избрана от него телевизия, а лидерите на всички основни партии (не само парламентарно представените) да имат публичен и пряко предаван телевизионен дебат поне веднъж на 3 месеца с дискусия за нещата, които прави правителството.
България може да излезе от кръстопътя, на който се намира, единствено с напълно прозрачно, честно, почтено и най-важното - много професионално управление с млади, независими и опитни мениджъри начело на всяка институция. Не политици, не министри, а само мениджъри. Има ги навсякъде, само трябва да бъдат намерени и поканени. Това е единственият начин, чрез който светлината в тунела, в който сме сега, няма да е само от идващия насреща влак…
*Максим Бехар е световно признат експерт оп публични комуникации, визионер, президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, и директор на международното развитие на Световната PR организация ICCO, вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, първият източноевропеец, вписан в световната PR Зала на славата в Лондон.
