- На локдауните в пандемията им се носи славата предимно като на носещи поразии. Те обаче са причина и за нови практики. Вашите наблюдения какви са, доц. Чалъков?
- Покрай пандемията в последните месеци нашумя книгата “Голямото рестартиране” на основателя на давоския форум проф. Шваб. В нея той казва, че пандемията е ускорила промени, които, ако не беше тя, щяха да се случат в близките 3 до 5 години.
Епидемията ускори процес, в който ние ставаме все по-независими от мястото, на което сме. Мобилните телефони ни освободиха от закрепостяването край стационарния телефон. А свръхбързият интернет, с който се слави страната ни, улеснява контактите и образователните процеси, като ги пренася онлайн.
Впрочем България днес е сред първите 20 държави в света по качество и бързина на интернет, а дълго след началото на този век бе в челните десет.
Още през 90-те години на миналия век, когато Европа се опитва да наложи спазването на авторски права, клиентите у нас искат софтуер и да гледат музика и филми от кабелните телевизии. За това е нямало друг начин, освен да бъде усъвършенствана т.нар. LAN технология, която изобщо не е била предвидена за кабелна телевизия, а за компютърни игри. Най-напред сме експериментирали с нея в компютърен клуб, после в жилищен блок, след това на цяла улица, после в няколко съседни улици. След като тук дошли чуждестранни компании, видели, че местните туземци са по-напреднали от тях самите.
- В ограниченията потреблението ни е нараснало с 2%, но се питаме къде отиват парите, които българинът отделя за забавления, след като посещенията в театри, кина, концерти, ресторанти или са силно намалели, или са спрени напълно?
- Трябват социологически сондажи, за да назова точно кои са новите практики в това отношение, наложени от пандемията. Но въпреки протеста и оплакванията на ресторантьорите, които бяха засегнати,
все пак работиха
през цялото лято
Нощните заведения ги затвориха чак когато броят на заразените надмина 3000 дневно в средата на октомври. България имаше късмет, че не стигна нива на заболеваемост като в много други страни в Централна и Западна Европа. Това заедно с практиката да се въвеждат ограничения, след това да се разхлабват и пак да се затягат, доведе според мен до този ръст на потреблението, за който статистиката свидетелства.
Освен това при цялата ни безработица стойностите за България са около средните и не са чак толкова лоши. Доста хора запазиха ако не целите, то поне част от доходите си, само някои сектори пострадаха лошо, като например туризма. Но пък много българи напълниха родните плажове.
- Нова тенденция са зачестилите екскурзии до екзотични дестинации като Занзибар и Танзания например, където не се изискват сертификати за ваксинации, тестове и т.н.
- Също Сейшелските острови. Иначе чувам, че има няколко чартъра седмично от София до Занзибар. Заможните българи намериха вратичка да се забавляват. Не толкова заможните пък окупираха къщи за гости в околностите на малки градчета и откриха красотата на българските планини.
В родния ми Котел местен предприемач от няколко години прави ски писта, няма и километър, но става, както и във Вършец и други малки курортни градчета. Бях свидетел как тази зима тук хора от Бургас, Ямбол и от други градове на страната
напълниха паркингите
на къщите за гости
и хотелчетата. Тази тенденция - хората да потребяват локално, да заминават за няколко дни до близки дестинации, със сигурност ще се запази. На мнозина такава кратка почивка им действа като противоотрова на тежките мерки.
Има и друг тренд - работодателски фирми наемат къщи за гости за своите служители, за да могат да работят дистанционно и едновременно с това да са сред природата и на безопасна дистанция от големите градове. Самото преместване оттам на село променя съществено начина на живот.
- Ще услесни ли пандемията връщането на хората в българското село?
- Брокери на недвижими имоти споделят, че има нарастване на търсенето на селски имоти в радиус до 30 км от големите градове - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас. Хората ги търсят за по-голяма безопасност в COVID кризата. Съответно
цените на такива
имоти са скочили
с 30-40%
Има задържане на цените на апартаменти в големите комплекси край морето. Отделно виладжиите се изтеглят от големите градове, където заразата дебне отвсякъде, и се пренасят във вилите си в крайградските зони.
- COVID-19 значително ограничи пътуванията. Имат ли те заместител?
- Ако автомобилният транспорт не претърпя почти никакви удари в пандемията, същото не може да се каже за автобусния превоз. Виждам как се сринаха споделените пътувания между София и Пловдив или София и Бургас и Варна. Всеки се пази и никой не взема пътници.
- Понеже сме консуматорско общество, дали пазаруването онлайн ще замести удоволствието от шопинга на живо?
- Едва ли изцяло, но спасява донякъде това любимо на много хора занимание. Голяма част от парите на обичащите забавления българи бяха вложени в онлайн абонаменти за филми, музика, развлекателни програми през интернет. Пандемията умножи кулинарните точки, от които се купува домашна храна и се разнася по домовете. Впрочем кухните на повечето затворени в пандемията ресторанти се преориентираха тъкмо към такива доставки.
- Пандемията съсредоточи повечето дейности около дома - пазаруване, работа, спорт, срещи с приятели, гледане на филми, слушане на музика, гости. Любопитно, но има ръст и в онлайн хазарта. Защо?
- Имам впечатления на живо. Мои познати си съсипаха семействата, защото във всяко село има зали за залагания. В Слънчев бряг, в Калотина, в Свиленград и в Петрич е напълно достатъчно да има казина. Който иска, да ходи там. В останалите градове и села на страната защо? Хазартът преди пандемията години наред беше вкоренен, а пандемията само премести най-пристрастените към него в интернет. Разликата е, че вкъщи могат много по-лесно да бъдат спрени - имаме добра Икономическа полиция, директно може да се ударят тези сайтове, подобно на тези за детско порно например, и да се затворят.
- Домашните партита май набират скорост - дори персоналът на цели ресторанти бива ангажиран за обслужване на минитържества, даже със собствени чинии. За какво говори това на един социолог?
- Милион и половина са хората на възраст между 20 и 40 г. Част от тях не спазват особено стриктно мерките, други съвсем не ги спазват и се опитват да живеят както преди пандемията. Факт е, че
лесно намират
вратички
Например хотелските ресторанти работят, тези на къщите за гости - също. На 50%, но работят. Проверките може да уловят някой непозволен купон в големите градове, но в Пампорово или по-малките градове и селца край големите градове кой ще дойде да брои пет души ли е компанията, десет ли е, или са два пъти повече?
- Каква е логиката на такова поведение?
- Логиката е в неспособност да се откажеш от кефове, които в момента попадат в ограниченията. Такова поведение е опасно от гледна точка на предаването на заразата. От друга страна обаче, такива нарушители на правилата харчат пари, създават потребление и работни места. Когато сте под 50 г. и нямате хронични заболявания, коронавирусът за вас е просто един по-тежък грип. Когато боледуват най-младите пък, те по-скоро го карат леко или безсимптомно. За жалост, заразяват най-възрастните членове на семейството. Чувал съм вече за много случаи на деца, заразили своите баби и дядовци, които изпитват чувство на вина за това.
- Домашните партита сякаш заместват ходенето на кръчма. До 15 души на едно място май не са проблем и в другите страни, не мислите ли?
- Общуването е присъщо на хората, то не може да бъде заменено дори и онлайн, макар че често се прави. Домашните купони не са новост - имаше ги и преди. Това бяха събиранията на големи празници край трапезата. Ограниченията дойдоха от други страни, които посочваха например колко души могат да се съберат на масата на Коледа или Великден. Българинът е консервативен, трудно ще го спреш да сбере родата. Това е логиката, която е в основата на подобно поведение. А и не сме само ние. Свободният живот, на който сме свикнали, трудно може да бъде вместен в ограничителни правила. Видяхме колко трудно се наложи носенето на маски. Така е и с всичко останало.
- Повече са станали ремонтите у дома в пандемията. Това ли затваря кръга от новите практики?
- Не само ремонти, но и разширения на дома. Обяснявам го с увеличаването на работните онлайн места у дома. Епидемията срина още един бизнес - с офис сгради. В пъти се е свила работата в офиси на всички големи компании, повечето от тях, особено в IT сектора минаха на надомна работа. От една страна компанията пести от превключването на надомна работа, защото освобождава финансов ресурс от наема и има опция да увеличи малко заплатите на служителите си. Онези, които минават на надомна работа пък инвестират в дома си - правят ремонт, разширяват помещения, чувам и за такива служители, които купуват втори апартамент за работа наблизо. Или пък заменят по-малкия за по-голям, като доплащат.
