Илхан Кючюк: ЕС даде милиони за създаване на ваксини и липсата им е недопустима

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа":

Темата за ваксинационни паспорти е чувствителна. От една страна, застрашава неприкосновеността на личния избор и свободното придвижване на хора. Но от друга, има държави, които силно зависят от туризма, като България, и подобно временно решение може да е правилната стъпка за възстановяване на техните икономики

България не направи почти нищо да обясни по-добре своята позиция за Северна Македония - в колко чужди издания писаха за нея? Нямам информация за нито едно

Ние, в ДПС, предпочитаме да дебатираме по програми и идеи вместо създаването на аритметически мнозинства

Не пандемията ни е виновна за състоянието на здравеопазването, тя само показа недостатъците му пред повече хора

България и Северна Македония трябва заедно да намерят пътя за разрешаване на двустранния въпрос в името на добросъседските отношения

- Г-н Кючюк, като евродепутат вие сте активен по темата за ваксините срещу COVID-19, липсата на които е голям проблем в момента не само в България. Как ЕС ще излезе от кризата със забавените доставки и какви стъпки трябва да предприеме спрямо фармацевтичните компании?

- Европейската комисия трябва да настоява за изпълнението на договорите с фармацевтичните компании. Нека все пак не забравяме, че ЕС мобилизира милиони от европейския бюджет за създаване на ваксина в началото на кризата и случващото се днес е недопустимо. Производителите трябва да осигурят предсказуемост за доставките и да ги извършват по графика, залегнал в сключените договори. От наша страна (ЕС) трябва да ускорим одобрението, доставките на ваксините и да повишим скоростта на имунизационната кампания, за да излезем с успех от кризата след няколко месеца.

- Как гледате на идеята за ваксинационен сертификат/паспорт, обсъждана на последния Европейски съвет? Това предложение раздели държавите в ЕС, някои дори го определиха като дискриминационно...

- Темата наистина е чувствителна. От една страна, защото застрашава неприкосновеността на личния избор, а тя е изконна ценност за всяка демокрация. Когато говорим за ЕС, тя придобива и друго измерение, защото засяга един от нашите основни принципи - свободното придвижване на хора. Но от друга страна, трябва да си дадем сметка, че има държави, които силно зависят от туризма, в това число и България, и едно подобно временно решение може да се окаже правилната стъпка за възстановяване на техните икономики. Макар европейските лидери все още да не са единодушни относно ваксинациония сертификат, мисля, че много скоро ще намерят решение, което ще бъде от полза на всички.

- Вие “за” ваксините ли сте?

- Категорично да! Вярвам в науката и постиженията на учените. Ваксинирането ще ни даде шанс да се освободим от глобалната затвореност.

- Не само в България, но в цяла Европа има антиваксърски настроения, как се справят другите държави?

- Да, така е. Тези настроения са характерни за повечето от страните. Имаме нужда от по-голяма прозрачност и информираност, и по-малко фалшиви новини по темата. Само така може да бъде спечелено доверието на гражданите. Време е ЕК да помисли за широка информационна кампания.

- Заговорихте за влиянието на COVID-19 върху туризма. В много страни обаче мерките отново се затегнаха, границите се затвориха. България поиска отваряне на вътрешните граници на ЕС, но ще ни чуят ли партньорите ни?

- Като първоначален отговор ЕК представи пакет за туризма и транспорта през май 2020 г., чиято цел бе да осигури поетапен и координиран подход за възстановяване на свободното движение, освобождаването от редица изисквания и възможности за гъвкавост на националното подпомагане, като необходими стъпки в подкрепа на възстановяването на транспортната и туристическа екосистема от икономическите последици от COVID-19.

Ако в началото на пандемията всички смятахме, че ни предстои “спринт”, то виждаме, че битката с вируса е труден и дълъг маратон. След настъпилото през лятото затишие и надежда последва много по-тежка втора вълна на заболеваемост, появиха се нови мутации, това доведе до нови ограничения и затваряния на граници. С голяма степен на вероятност, в обозримо бъдеще - до достигане на масова ваксинация, рискът ще продължи да съществува, затова е нужно в диалог със сектора да работим по планове за подготвеност на всички нива - от равнището на ЕС и националните администрации до браншовите организации, транспортните и туристическите оператори. За преодоляване на последиците и оцеляване на сектора на туризма е необходимо бързо и адекватно краткосрочно подпомагане, но кризата представлява и възможност за модернизирането му и инвестиране в цифровизация, устойчивост и мерки за преход по Зелената сделка. За всичко това, важно ще е да се възползваме и от финансирането по европейските програми и стратегическото финансиране чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.

- Споменахте и транспорта - изразихте опасения, че пакетът “Мобилност” противоречи на амбициите на Зелената сделка на ЕС. Какво визирате?

- Водени от анализите на различни проучвания, през целия процес в ЕП настоявахме, че задължението за връщане на камионите е не само икономически безсмислено и в дисбаланс с принципите на свободния пазар в ЕС, но и би довело до увеличение на вредните емисии и задръстванията. Сега, след като ЕК публикува на 19 февруари изследвания за въздействието на тези два елемента, ясно бяха посочени негативните им последици. Според анализа връщането на превозното средство в държавата членка на установяване би довело до 2,9 милиона тона допълнителни въглеродни емисии към 2023 г., увеличавайки емисиите от превоз на товари с до 4,6%, а каботажните квоти за операциите по комбиниран транспорт биха довели до допълнителни 397 000 тона въглеродни емисии и негативни последици и по отношение на железопътния и интермодален превоз на стоки.

Взети заедно, проучването на комисията оценява, че двете разпоредби биха могли да доведат до допълнителни 3,3 милиона тона въглеродни емисии годишно, в противоречие с приоритета за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. Комисията оповести намерението си да започне дискусия с държавите членки и Европейския парламент на основата на тези проучвания и се надявам, че в резултат ще излезе с целево законодателно предложение, преди двете разпоредби да влязат в сила от февруари 2022 г.

- Вие сте докладчик на ЕП за Северна Македония. Какви са впечатленията ви - защо ЕС не разбира българското вето за старт на преговори за членство със Северна Македония?

- Трудноразбираема е нашата позиция, защото по време на българското председателство един от приоритетите ни беше интеграцията на страните от региона в ЕС. Впоследствие, когато Франция и Нидерландия наложиха вето, ние го оценихме като недалновидно. Няколко месеца по-късно дойде нашето вето. Това създава впечатлението, че сме непостоянни в приоритетите си.

А и България не направи почти нищо да обясни по-добре своята позиция. В колко чуждоезични издания писаха за нашата гледна точка? Нямам информация за нито едно. Какви политически и дипломатически ресурси мобилизира МВнР? Имаше кулоарни действия на няколко евродепутати. Това не е сериозно!

- Наскоро бяхте в Скопие, където призовахте историческите решения да се вземат от историците, а не от политиците. Но и самите историци не могат да постигнат консенсус по спорните въпроси и като че ли има зацикляне, ако мога да го нарека така. Как може да се промени това?

- Призовах двете страни да се върнем към основите на договора от 2017 г. Само спазвайки го могат да бъдат изградени устойчиви добросъседски отношения. Определено доверието беше загубено. Историците имат нужда от време и от по-малко политизиране на тяхната работа. Време е политиците да се концентрират върху въпросите на бъдещето - а именно как да променят икономиките си, как да осигурят по-голяма свързаност на региона. Как да изградят мостове, а не да издигат стени от предразсъдъци.

- Именно заради изявлението ви, че въпросите между България и Северна Македония трябва да се уреждат в двустранни условия, ВМРО ви обвини, че торпилирате българската позиция и действате за чужди интереси.

- Разбира се, че България и Северна Македония като най-близки страни трябва да решат заедно двустранните си въпроси. Точно това е и целта на договора - да покаже, че сме имали общо минало, а с това да начертае и пътя към общото бъдеще в ЕС.

Ще отговоря много директно на тези упреци. Аз съм от много малкото български политици, поставили въпросите за осквернените национални символи и правата на гражданите с българско етническо самосъзнание. Пред властите в Скопие настоявах за адекватно държавно финансиране, за да могат да поддържат живи своите традиции и обичаи. И го правя от позицията на докладчик на ЕП за Република Северна Македония. Дори е записано в доклада ми.

Правя го, защото вярвам, че човешките права и свободи не са само предизборна реторика, нито пък декор на националистическото шоу. Те са основа на човешкото съществуване и съжителство навсякъде по света. В такава семейна и политическа култура съм възпитан.

- Какво в крайна сметка ще запишете в доклада си за ЕП? Ще защитите ли българската позиция и ще вземете ли страна в този спор?

- Докладът отчита напредъка на страната в редица области, но също така отчита необходимостта от задълбочаване на реформите в ключови области. България и Северна Македония трябва заедно да намерят пътя за разрешаване на двустранния въпрос в името на добросъседските отношения. Съвременният геополитически интерес на България е да граничи със съседи, които са част от нейното цивилизационно пространство.

- Преди дни споделихте мнението си, че стоим лошо на европейската сцена. Имате ли конкретен повод?

- България трябва да престане да се мисли само като консуматор на политики и ползи от ЕС, а да започне да действа и като двигател за вземане на добри решения. Имаме много примери за пропуснати възможности. Обикновеното оправдание “ние сме малки и бедни” не може да продължава да бъде валидно. Първо, не сме малки. И второ, не сме обречени вечно да сме на опашката.

- Предстои разпределянето на огромни средства за преодоляване на последиците от коронакризата. Достатъчно активна ли е България и какви реформи са нужни, за да усетят хората парите, които ЕС ни отпуска?

- Първо, държа да отбележа, че това са възможни средства, а не гарантирани суми. Второ, това са средства, които трябва да възстановят европейските икономики по един нов начин. Не със сгрешените икономически модели и със закъснелия технологичен прогрес. Трето, това трябва да се случи в много кратък срок, за да се усети в най-голяма степен ефектът на инвестициите. И както казахте, за всичко това трябват реформи. Не пандемията ни е виновна за състоянието на здравеопазването, тя само показа недостатъците му пред повече хора.

България трябва да използва по правилен начин както средствата по традиционните инструменти, така и по инструмента “следващо поколение”. Идеалният вариант е тези средства да мобилизират допълнителен частен капитал, за да могат да имат висока добавена стойност. Този разговор не бива да се води при затворени врати и само от това правителство. Още повече че средствата ще бъдат на разположение поне на следващите две правителства. А общественият ефект ще бъде поне за следващите две десетилетия.

- Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ определи предстоящите избори като най-важните досега. Защо?

- Имаме възможно най-ниското доверие в институциите. За 10 г. не бяха намерени правилните решения по ключовите въпроси. Страната изпадна в тежко политическо безвремие. В същото време има желание за обществена промяна и модернизация. България може да се превърне в страна на възможностите. Затова залогът на тези избори е много голям, а личният избор е преломен.

- С кого ще се коалира ДПС след изборите? Какво се крие зад предлаганата формула за следващото правителство: експертен кабинет около 4 приоритета - водородна икономика, цифровизация, чисти води и храни?

- По-важният въпрос е в името на кои приоритети? ДПС има своята програма, която е продукт на четиригодишна екипна работа. Тя бе подложена на критичен преглед от работодателски, професионални и граждански организации. Много от техните идеи я обогатиха качествено. Вероятно и други добри идеи ще бъдат предложени по време на предизборната кампания.

- Има ли все пак партия табу за ваш бъдещ партньор? Възможно ли е сътрудничество с ГЕРБ? А с БСП?

- ДПС е партия с устойчива ценностна система. Взаимодействието с крайния национализъм е абсолютно неприемливо за нас. Разбирам фиксацията върху бъдещи коалиции и очакването всяка партия да определи своите партньори. Но ние предпочитаме да дебатираме по програми и идеи вместо създаването на аритметически мнозинства. Още повече че те доказаха своята неефективност. Политическата амбиция да бъдеш в управлението трябва да се определя от решенията, които предлагаш на гражданите. Как ще управляваш публичните финанси, как ще подобриш здравеопазването, как ще изградиш образование, адекватно на нуждите на пазара на труда? Това са само част от големите въпроси.