Приемът в университетите да е обвързан с нуждите на бизнеса от подготвени хора. Заплащането, което получават висшите училища, пък да е зависимо от качеството на обучението, което предлагат.
Това са само част от промените във висшето образование в България, които бяха заложени в одобрена от парламента стратегия за развитието му до 2030 г.
Промяната във висшето образование и свързването му с реалната икономика бяха един от главните приоритети в последните 4 г. на министъра на образованието Красимир Вълчев. Стратегията е одобрена, сега обаче предстои да бъде приложена в практиката, за да може наистина университетите да са полезни на бизнеса с подготвени кадри, на студентите си - с шанс за добра кариера и като цяло да допринасят за икономическото развитие.
Конкретните стъпки как да се случи това, ще са тема на дебата, организиран от “24 часа”. В него ще участват министър Вълчев, представители на най-успешните фирми в България и ректорите на най-добрите университети.
Развитието на образованието е една от най-ценните каузи за “24 часа”. Още през 2004 г. вестникът направи първия в историята рейтинг на българските университети, който ги оценяваше по редица практични критерии. Шест години отне на държавата да приеме тази система, но от 2010 г. рейтингът на университетите вече е национална политика. А финансирането им все повече ще зависи от оценките, които получават в рейтинговата система.
В края на дебата за промяната във висшето образование
“24 часа” ще връчи
традиционните вече
награди на най-добре
класираните в
рейтинговата система
за 2020 г. висши учебни заведения. Тези награди вече са известни под името “Академичните оскари” и кандидат-студентите ги ползват като ориентир къде да учат висше образование.
Целият дебат и церемонията по награждаването може да бъдат проследени на живо на 25 февруари от 10,30 часа на сайта www.24chasa.bg, както и във фейсбук страницата на вестника.
