Ако регионът бъде оставен в нестабилност, ще проникне влиянието на страни и сили, които не споделят общите ни ценности, казва специалният посланик на Токио за Западните Балкани
- Г-н Кавазу, като специален посланик за Западните Балкани в японското Министерство на външните работи, вие следите внимателно Берлинския процес. Как изглеждат събитията в региона, погледнати от ваша перспектива?
- Моето впечатление е, че през последните шест години след създаването на Берлинския процес през 2014 г., интересът на международната общност към региона на Западните Балкани, който се намира в геополитическия център, както и осъзнаването на важността за интеграцията на страните от Западните Балкани към Европа, се засилва все повече.
В тази връзка, оценявам ролята на България, която по време на европредседателството си през първата половина на 2018 г. постави като основен приоритет насърчаването на европейската интеграция на Западните Балкани и подчерта колко важно е това.
Също така, бих искал да поздравя България за успешното провеждане на Срещата на върха на Берлинския процес и за постигнатите резултати по време на срещата през ноември м.г. Със Северна Македония България беше домакин на Срещата на върха на Западните Балкани в София, по време на която бяха подписани декларация за създаване на общ регионален пазар, която да подготви Западните Балкани за общия европейски пазар и декларация за зеления дневен ред на региона в съответствие със "зелената сделка" на ЕС. Уваважавам усилията на домакините и на страните членки на процеса за това.
- А как ще коментирате проблемите между София и Скопие?
- Появилото се напрежение в двустранните отношения между България и Република Северна Македония ни напомни за сложния исторически фон на Балканския регион. Като японец, добре разбирам, че историческите въпроси имат някои сложни аспекти, в които е трудно да вникнат страни извън засегнатите и че тези въпроси не са лесни за разрешаване.
Силно се надявам, че София и Скопие ще продължат своите конструктивни усилия за регионална стабилност и развитие по силата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г.
- Каква е визията на Япония за развитието на така наречената Инициатива за сътрудничество за Западните Балкани, обявена по време на посещението на премиера Шиндзо Абе в София през 2018 г.?
- През януари 2018 г., когато България пое първото си председателство на ЕС, за първи път като министър-председател на Япония, страната посети г-н Шиндзо Абе. Неслучайно по време на това първо по рода си посещение на японския премиер в София, Япония обяви инициативата за сътрудничество на страните от Западните Балкани и изрази ангажимента си да подкрепи интегрирането им към Европа. След това посещение партньорството между Япония и България се засили, следвайки естествения си ход в новата сфера на сътрудничество в подкрепа на Западните Балкани.
След обявяването на „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“, Япония засили диалога със съответните страни като отвори нови посолства в региона и упълномощи посланик, отговарящ за Западните Балкани, който съм аз.
Също така, с цел да подкрепя усилията на страните-членки на Берлинския процес, Япония подпомага икономическите и социалните реформи на страните от Западните Балкани в тясно сътрудничество с държави доброволци от ЕС като България и свързани организации.
По този начин Япония цели да подпомага развитието на взаимопомощта в региона. Конкретно изражение на тези усилия е подкрепата чрез японската правителствена помощ за развитие (ODA) на страните от Западните Балкани, споделяне на японския опит и знания в отделни области, смятани като проблемни за района, като например предотвратяването на бедствията и подпомагането на малките и средните предприятия, насърчаването на помирението и сътрудничеството между различните етноси и други. Участва и в съвместни проекти по тези теми с други държави.
Например през февруари 2020 г. в сътрудничество с Фондацията за Западните Балкани, проведохме и „Среща на високо равнище на гражданското общество на Западните Балкани“ в Тирана, Албания.
В следствие на пандемията от COVID-19, изпълнението на досегашните ни двустранни проекти е преустановено, но японското правителство има намерение да продължи да популяризира „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“. Наред с това като посланик за Западните Балкани, аз също възнамерявам да работя за по-нататъшното засилване и развитие на дейността на Япония в тази инициатива.
- Защо за Япония, която географски е доста отдалечена от този регион, е толкова важно да има разбирателство в Западните Балкани, както и единна и силна Европа?
- През юли 2018 г. между Япония и ЕС бяха подписани две изключително важни от историческа гледна точка споразумения: Споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония (EPA) и Споразумение за стратегическо партньорство (SPA). Това потвърждава решимостта на Япония и ЕС, които споделят общи ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона и права на човека, да поддържаме и разширяваме свободния и базиран на правила международен ред, както и да съдействаме за мира и просперитета на международната общност. Също така, въпреки разрастващите се в световен мащаб протекционистки идеи, Япония и ЕС трябва бъдем единни, да бъдем проводници на свободната търговия и пазители на универсалните ценности. Япония отлично съзнава, че силното единство на Европа е от значение и за самата нея.
В тази връзка, постигането на стабилност и развитие на страните от Западните Балкани като част от Европа, както и обединението на Европа посредством общи ценности, e от съществена важност за стабилността и просперитета както на самия континент, така и на цялата международна общност.
През последните години, поради геополитическото значение на региона, трети страни се опитаха да разширят своето влияние на Западните Балкани и това стана причина за безпокойство относно евентуално разделение и нестабилност на европейския континент.
Западно-балканският регион сам по себе си се намира на границата между Азия и Европа и както някои го наричат „барутният погреб на Европа“, има история на сложни конфликти и етнически проблеми, което носи елемент на нестабилност. Ако това бъде оставено така, има вероятност в региона да проникне влиянието на страни и сили, които не споделят общите основни ценности.
Япония подкрепя обединена Европа и вярва, че Западните Балкани имат общо бъдеще с ЕС. В този смисъл целта на „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“ цели не само двустранното сътрудничество между Япония и страните от Западните Балкани, а и именно подкрепата за тяхната европейска интеграция.
Въз основа на двете споразумения с ЕС, Япония поема ролята и отговорността, съвместно със страните от ЕС да допринесе за постигането на стабилност и просперитет на международната общност, като подпомогне европейската интеграция на страните от Западните Балкани, която можем да кажем, че е ключът към мира и стабилността в Европа. За Япония, която е географски отдалечена от района, създаването на близки връзки със страните от Западните Балкани, придобиването на добри познания за региона, както и сътрудничеството със страни като България, които активно подкрепят неговото развитие, е от изключително важно значение, за да може ефективно и устойчиво да работи по разгръщане на „Инициативата за сътрудничество със Западните Балкани“.
- Какво включва конкретното сътрудничество между България и Япония?
- При реализиране на конкретно сътрудничество между Япония и България в областта на предотвратяване на бедствията и подпомагане развитието на малките и средните предприятия, умело се съчетават финансовата помощ, отпусната от българското правителство по програмата за подпомагане на развитието, и човешките ресурси, опит и знания на Япония.
В частност бих искал да спомена, че през февруари миналата година, в съорганизаторство с българското правителство в София проведохме семинар по предотвратяване на бедствията, чийто фокус бе поставен върху справянето и контрола на наводненията, които са общ проблем както за Западните Балкани, така и за България. В семинара взеха участие около 60 души от Япония, България, представители от шест страни от Западните Балкани, както и на международни организации. Бяха проведени активни дискусии относно политическите рамки и правни системи за справяне с бедствията, развитието на инфраструктурата за опазване на водите, обучението по предотвратяване на бедствията и др., което доведе до изграждането на мрежа от лица и специалисти, имащи отношение към тази тема. Вторият семинар по предотвратяване на бедствията, чиято тема ще бъде свързана със земетресенията, е планиран да се проведе през есента на следващата година.
В контекста за оказването на помощ за развитието на малките и средните предприятия, бих искал да кажа, че започнахме съвместен тристранен проект, в който участват университети от Япония, България и Северна Македония. В годините преди България да стане член на ЕС, с техническото съдействие на JICA, в УНСС беше поставено началото на бизнес курс за обучение и развитие на човешките ресурси. През есента на миналата година университетът, използвайки знанията и човешките ресурси, придобити и подготвени тогава, в сътрудничество с българското правителство и JICA, реализира проект за стартиране на курс за обучение по управление на малкия и среден бизнес в университета в Скопие, Северна Македония. Курсът бе проведен за втори път през декември с участието и на японски инструктори от университета Нагасаки. Наред с това, през тази година в София се предвижда провеждането на форум на малките и средните предприятия от страните на Западните Балкани и УНСС и заинтересованите страни вече започнаха подготовка.
В допълнение, трябва да посочим, че като опит за споделяне на японските знания в условията на пандемията от COVID-19, през октомври миналата година, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Японистика“, със съдействието на JICA, започна провеждането на онлайн курс по изследване на Япония, който представя японската практика в оказването на сътрудничество за развитие.
Можем да кажем, че фактът че България, която някога е получавала помощ за развитие от Япония, а сега участва наравно с нея като дарителска държава в подпомагането на Западните Балкани, е изключително радостен и, че това е идеалният израз на сътрудничество и взаимопомощ.
Ние сме много благодарни, че Министерството на външните работи на България показа толкова положително отношение към сътрудничеството си с Япония и даде своя огромен принос от предоставяне на финансова помощ до реализирането на гореспоменатите проекти.
Също така смятам, че имахме изключителния късмет в лицето на българското Министерство на вътрешните работи, УНСС, организацията „Джайка Алумни в България“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и др. да срещнем такива силни партньори, които с желанието и способностите си насърчават конкретното сътрудничество с Япония. Бих искал да използвам възможността, за да изкажа дълбоката си благодарност към всички участници от българска страна.Това прекрасно партньорство с България се основава на традиционно доброто приятелство и доверие между двете страни. Искам да Ви уверя, че Япония възнамерява да продължи да отдава голямо значение на сътрудничеството и взаимопомощта си с България.
- Възможно ли е да се прави ефективна многостранна дипломация в условията на пандемия, когато почти всички страни са основно заети с борбата с COVID кризата?
- Тази eпидемия изправи света пред криза, каквато не е изпитвал досега. Хората по цял свят говорят и обсъждат една и съща тема, а именно пандемията от COVID-19, и изпитват един и същ страх от нея.
Не е по силите ни да се противопоставим сами на тази обща историческа заплаха. В условия, в които свободното движение на хора е ограничено, всички страни, използвайки различни способи се опитват да създават и поддържат онлайн диалог, чрез който да обменят знания и опит. Смятам, че сега е моментът, когато се изпитват истинските възможности на многостранната дипломация и Япония възнамерява да се изправи пред тази глобална криза в тясно сътрудничество с България и останалите страни от ЕС.
