Когато застанем на ръба между две години, винаги сме разколебани – лошото зад гърба ли е, доброто идва ли… И винаги леко ни се вие свят от височината, жадуваме ръка, която да ни подкрепи, светлинка, която да освети пътя напред.
Желая на всеки от Вас подкрепяща десница и благословена светлина!
И ще живеем в радост, ако през идващите дни на Новата година не забравяме да вдигнем падналия, да превържем ранения, да поправим счупеното. Ако мислим за времето – единственото, което имаме и което ни е дадено даром. Ако се опитаме да дадем кураж на всеки, който го губи. Ако не забравяме за тишината, когато говорим. Ако не заемаме толкова много пространство.
За да оставим място до нас да приседне Господ.
