Струва ли си коледната икономика да бъде спасявана? Освен ако не сте търговец на дребно, отговорът е "вероятно не".
Из цяла Европа правителствата наложиха през ноември карантини, които се планира да продължат до началото на декември. Надеждата им е, че ще могат да отворят икономиките си за коледните празници.
За търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството Коледа наистина носи нетни приходи в балансите, но все още не се знае дали празничният сезон изобщо е от полза за по-широката икономика.
Тази година въпросът е още по-важен заради риска евентуално преждевременно отваряне да доведе до трета вълна от коронавирусни инфекции, която да има мрачни последици както за общественото здраве, така и за икономическия растеж и заетостта.
Да вземем за пример пазаруването.
Петте европейски страни, в които се харчи най-много за Коледа, са Великобритания (639 евро на човек от населението), Испания (554 евро), Италия (549 евро), Германия (488 евро) и Португалия (387 евро), установи миналата година проучване на консултантската компания Deloitte. Този тип разходи дава значителен еднократен тласък на сектора на търговията на дребно. Във Великобритания, например, продажбите през декември се равняват на около 12% от оборота за цялата година.
Дори ако разходите се свият през януари, когато потребителите стягат коланите, според експерти нетният резултат неизменно е положителен.
Същевременно взаимстването из цяла Европа на големите разпродажби за така наречения Черен петък в края на ноември намали значимостта на пазаруването в периода непосредствено преди Коледа.
Заради подема на онлайн покупките пък за някои магазини вече не е толкова крайно необходимо да са физически отворени.
Предвид тези фактори германската асоциация на търговците на дребно HDE прогнозира, че през ноември и декември тази година продажбите ще нараснат с 1,2% спрямо 2019 година, тласкани нагоре от онлайн търговията, категорията на храните, обзавеждането и различни устройства, но физическите магазини за облекло, парфюми и играчки ще пострадат.
И още нещо: дори ако потребителите не отидат да пазаруват преди Коледа, това не винаги означава, че икономиката губи.
"Потребителските навици също се променят. Това, че няма да се харчи за питиета за коледно парти, означава покупка на нови мебели и т.н.", обяснява в седмичния си аудиоблог Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management.
"Скруджномика"
Пазаруването в последния момент е най-ясно забележимият аспект на коледната икономика, върху който обикновено телевизиите насочват вниманието си. Има обаче и по-малко зрелищни, макар и и също толкова значими, други икономически последици.
Една от тях е производителността, която може доста да спадне, тъй като служителите са разсейвани от купуване на подаръци, партита и цялостната шумотевица около Коледа. Това е трудно да бъде измерено количествено, но компанията за услуги Sodexo установи в проучване от 2016 година, че 25% от служителите съобщават за по-ниска мотивация и продуктивност. Също толкова признават и че се опитват да избегнат поемането на нови задачи.
Част от това може би се дължи на стреса, свързан с изпълнението на целите за края на годината, но работодателски организации като британската Reward & Employee Benefits Association (REBA) потвърждават разсейващия ефект на коледните празници и предлагат съвети как да бъде преодолян.
По-спорно е твърдението на някои икономисти, че всъщност самият акт на купуване на подаръци може да има лошо отражение върху икономиката.
Това се основава на прилагането при размяната на подаръци на т. нар. теория за загубата на мъртво тегло, която обикновено се използва при изкривявания на пазара от фактори като монополи и търговски тарифи. През 1993 година в доклада "Загуба на мъртво тегло по Коледа" професорът от Йейлския университет Джоел Уолдфогъл стига до извода, че когато хората плащат твърде много пари за подаръци - особено за нежелани подаръци - то това е равносилно на унищожаване на икономическата стойност на тези стоки.
Тази теза, както и заключенията от следващата книга на Уолдфогъл, озаглавена "Скруджномика" (Scroogenomics) са предмет на разгорещени дебати, но същевременно изглежда безспорно, че Коледа оказва неочакван ефект на доминото върху икономиката, за който някой трябва да плати.
Подобни влияния, известни сред икономистите като "външни фактори", могат да включват цената за околната среда от всички изхвърляни опаковки и пластмаса около обичайните празненства. Или цената за здравеопазването, което трябва да се справя с инциденти, предизвикани от пияни шофьори. Да се определи цялостното влияние на Коледа върху брутния вътрешен продукт, чрез който обикновено се измерва икономическата активност, е почти невъзможно. Засега обаче данните поне подсказват, че икономическата значимост на празника е силно надценена.
Във Великобритания, където за Коледа се харчи много, миналата година БВП се е свил с 0,3% през ноември, нараснал е с 0,3% през декември и е отчел нулев растеж през януари 2020 година. С други думи, икономиката е работила на празни обороти.
Данните за новите случаи на коронавирус през идните дни ще започнат да показват дали Европа наистина ще може безопасно "да отвори" за Коледа. От икономическа гледна точка, ако не успее, то това може би няма да е краят на света.
