Ще останем сред отличниците в ЕС по ниска задлъжнялост, но това не бива да ни успокоява
След избухването на първата вълна на COVID-19 правителствата по целия свят въведоха крути мерки за ограничаване на заразата. Това създаде сериозни икономически дисбаланси и даде картбланш на правителствата и централните банки да действат по-агресивно от всякога. Икономическите пакети и социалните политики придобиха основна тежест в работата на правителствата за ограничаване на спада в икономическата активност.
В България ситуацията също е много напрегната. Втората вълна на пандемията е вече факт и
рисковете пред
икономиката ни
се изострят
още повече. В тази обстановка очакванията са както за повече държавни разходи, така и за проблеми в приходната част. Това означава формирането на бюджетни дефицити, които от своя страна трябва да бъдат финансирани. В публикувания от Министерството на финансите законопроект за държавния бюджет за 2021 г. виждаме предложение за промени и в настоящия бюджет. Те показват намаление на неданъчните приходи в нетен размер от 895 млн. лв. и покачване на разходите с 840,7 млн. лв.
Това означава, че бюджетният дефицит за тази година на касова основа ще набъбне до 4,4% от прогнозния БВП, което се равнява на 5,25 млрд. лв. За 2021 г. дефицитът е заложен на 4,9 млрд. лв.
Алтернативите
пред покриване
на бюджетния
дефицит
са четири
Да се намалят разходите или да се повишат приходите. Тези два варианта няма как да се реализират на практика, защото, от една страна, кризата е предпоставка за още по-големи разходи, а икономическите проблеми понижават потенциала в приходната част. Вдигане на данъците, с цел повече приходи в хазната, би било крайно грешно решение както от икономическа, така и от политическа гледна точка.
Има възможност да се ползват средства от фискалния резерв. Но това няма да е далновидна политика.
Очевидно
остава вариантът
за дългово
финансиране, каквато практика виждаме в последните месеци. Хубавото в случая е, че изтегленият външен дълг от 2,5 млрд. евро бе пласиран на много добри доходности. Същото се отнася и за вътрешните емисии, което внася доза спокойствие за устойчивото управление на процеса по погасяване на държавните дългове.
Законопроектът за държавния бюджет за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. дават яснота за това какви са прогнозите, фискалните цели и приоритети на правителството за следващите 3 г. Очаквано се вижда повишаване на дълговото бреме. Разчетите сочат, че към края на 2023 г. държавният дълг ще достигне 38,9 млрд. лв., или 28,2% от БВП. Да,
тези параметри
ни оставят в
челото на
отличниците в ЕС по ниска държавна задлъжнялост, но това не трябва да ни успокоява. Политиците трябва да работят усилено за подобряването на ефективността на държавните разходи и възможно най-скорошното възпиране на повишаването на дълговите нива.
Бюджетните приходи за 2021 г. се планира да достигнат 47,7 млрд. лв. или 38,3% от БВП. При разходната част виждаме заложени 52,5 млрд. лв., което се равнява на 42,2% от БВП. През 2020 и 2021г. разходите надвишават 40-процентното правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ. Въпреки утежняващите обстоятелства от здравната и икономическата криза подобно нарушаване на правилата не трябва да става практика. Много важно е бързо да се постигне относителен спад на разходите спрямо БВП и слизането им под 40%. Добре е, че това е заложено в средносрочната прогноза. Там виждаме, че това ще се постигне през 2023 г. на ниво от 39,6%.
Държавни харчове ще има, независимо дали сме, или не сме радетели на подобен тип политика. Важното оттук насетне е как тези разходи ще се разпределят. Разходната политика трябва да е базирана на ясни и конкретни приоритети.
Две са основните насоки в разпределението на публичния ресурс в сегашната ситуация. Приоритет №1 е насочване на
допълнителни
средства към
медицинския
персонал
и финансовото обезпечаване на здравните институции. Другият стълб трябва да е базиран на подкрепа към засегнатите домакинства и бизнес вследствие на ограничителните мерки през март и април.
Ключово е и разходваните средства да са придружавани от изисквания за реформи.
В приоритетите на бюджет 2021 всички направления, освен военните разходи, са адекватни и логични. Според изнесената от Министерството на финансите информация основен фокус е мобилизиране и готовност на здравната система да гарантира предлагането на адекватна медицинска грижа за гражданите и защита на здравето на медицинските екипи. Разходите за персонал в здравната система, особено за работещите на първа линия в битката за ограничаване на заразата, са включени в социално-икономическия пакет на правителството. Те са напълно оправдани.
Не така стои въпросът с разходите за сектор “Отбрана”. По-разумно е отлагането на подобен тип разходи до момента, в който икономиката се стабилизира и започне да работи на оборотите поне отпреди започване на пандемията. Това не се отнася само за следващата година. Виждаме натоварване на бюджетите за 2022 и 2023 г. със закупуването на военна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет. Модернизирането на Българската армия не е важна тема, но определено не е в графата “топприоритети”.
В бюджет 2021 се заделя допълнителен ресурс от
568 млн. лв.
за увеличение
на минималната
пенсия
и максималния размер на получаваните една или повече пенсии. Още 884,2 млн. лв. се насочват за осъвременяване и изчисляване на пенсиите и 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
Добре е, че са поети ангажименти в средносрочната програма за запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези върху доходите на физическите лица.
Подобряването на бизнес средата и по-ускореното възстановяване на икономиката няма как да стане без намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
