Да блокираш - за всички е гадно

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/8840101 www.24chasa.bg

Гадно е, нали?

Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи младо момиче и ти каже: “По-малко некомфортно ли ми е на мен да търпя да ми нарушават правата и свободата всеки ден?”

Кой е крив и кой е прав тогава? Да, на някое кръстовище може да има едва десетина души, които блокират стотици в автомобили, автобуси, тролеи и трамваи, и пътуващите да се изнервят още повече. Но всъщност по едно и също време се оказа, че дузина ключови места в центъра на София са блокирани - къде от 10, къде от 30, къде от 100, къде от стотици протестиращи. Случаят не е глуповато решение в обикновена лятна сряда, в която на десетина развеселени нарушители на реда им е скимнало да затворят едно кръстовище. Очевидно блокирането е процес от живота ни по време на протест. Да, неприятно. Да, изнервящо. Да, вади те от зоната на комфорт.

Но нима е изненада търсенето на други терени на изява, когато виковете в триъгълника на властта се чуват предимно от самите викащи?

Когато в триъгълника няма резултат, недоволството приема друга форма - в случая блокиране на кръгови, сядане по успоредните линии, по които се движат трамваи, и превръщане на кръстовища от водещи артерии от живота ни на пътя в създаващи проблеми запушени артерии - път без изход.

Гадното при

изваждането от

зоната на комфорт е

неизбежното стигане

до зона на конфликт

Така е и при нарушаването на правото за свободно движение на хора. Като едва ли някой, блокиран половин час в автомобила си, разсъждава буквално върху Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, за конвенции и харти. Мисли си само в конкретика - как някой разбива плановете му тук и сега, обърква живота му, защото не може да прибере децата си, да се прибере от работа или да си почине малко, преди да стане отново за работа на другата сутрин. И някои, неприемащи чужди правила, различаващи се от закона, или пък други, свикнали винаги да заобикалят ограничения и правила, логично са първите, които не издържат.

“Ако нямаше деца в колата, направо щях да те смажа от бой”, крещи здрав мъж, излязъл от мощен джип, срещу младеж с колело, пречещ на опита му да пробие блокадата на “Граф Игнатиев” и “Евлоги Георгиев”. Завладян от адреналина протестиращ направо е готов да нахлуе и да започне да снима в джипа и дори да предизвика бесния шофьор да се стигне до бой. Именно навиканото момче с колелото го спира: “Назад, не търсим ексцесии, за него той си е прав, но ние сме прави за нас и няма да го пуснем”. Приятел от джипа пък усмирява тръгналия на бой шофьор. И добавя: “Подкрепяме ви, но просто искаме да приберем децата си вкъщи.”

Кратко описание на две гледни точки и два начина на реагиране. Онзи, първосигналният, който води до бой и кръв, независимо от първоизточника, само доказва и друго - когато си извън зоната си на комфорт или в състояние на прекалена превъзбуда, мозъкът ти също блокира.

Този блокаж е

предвестник на

по-големи щети

Какво да очакваме от полицията - да “разчиства” блокиращите кръстовища по време на протест? Ами нали това ще е перфектен сценарий за други с блокирали мозъци, които нямат нищо общо със спонтанното и мирно улично недоволство. В първия миг, в който се вземе страна между “няколкостотин блокираха цяла София” и “240 са блокирали живота ни”, ексцесиите са неизбежни. Отделна тема е, че по исторически доказания метод “разделяй и владей” противопоставянията по пътищата за някои може би са дори в графата “добре дошли”.

Когато сблъсъците на различни видове недоволство водят до път без изход, независимо кой от коя страна на барикадата е, му остава само един правилен завой или една правилна крачка. Към замислянето, а не към агресията. Иначе

никой няма да

стигне там,

закъдето е тръгнал.

Или поне ще

закъснее

много повече

Е, процесът на осъзнаване не е лесен, но пък е полезен.

За едни е гадно, че са блокирали мечтите, бизнеса или живота им. За други е гадно, че са блокирали пътя, бизнеса или живота им.

Но когато и мозъците блокират - за всички става гадно!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Министър Ангелов заслужи похвала

    Министър Ангелов заслужи похвала

    С решението в инфекциозната болница на София да се създаде координационен център по COVID-19 министър Костадин Ангелов заслужи поздравленията на колегите си. Това е проста мярка, която ще премахне обикалянето на линейки с болни от болница в болница, ако даденият пациент е съмнителен за COVID-19, и от този център ще се разпределя къде да бъде
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи