Това е последната гара на Третия път
В една от великолепните книги на Тери Пратчет се разказва за малкия бог Ом, който в миналото е огромен и се явява във формата на бик, но постепенно губи последователи и се смалява, смалява, докато се превръща в малка едноока костенурка, загубена в пустинята, където линеят хиляди други захвърлени от хората богове. Но вместо да изчезне в небитието, Ом си намира един последовател и пак изправя мощна снага.
Пътят на Великия Ом от голямото към малкото ми напомня траекторията на френския президент Макрон и неговата партия “Република, напред”. През 2017 г. те възникнаха от нищото и превзеха на щурм френската политика, подобно на Ом като огромен бик. Но на 28 юни 2020 г. на местните избори те станаха малка костенурка.
Дали ще обърнат траекторията? Или ще изчезнат в пустинята, където според Тери Пратчет витаят духовете на прежните богове? И дали това не е типичната траектория на псевдолевите европейски партии, които преди години поеха по злокобния Трети път, т. е. давайки ляв мигач, завиха надясно?
У нас видяхме как партии бикове изчезват в небитието. Например СДС, който през 1997 г. взе 137 места в парламента, повече от всяка друга партия на прехода, но после така бързо се изпари… Или НДСВ, което през 2001 г. взе 120 места в парламента, но само след 2 години се смъкна под 7 процента на местните избори и днес само духът му витае нейде и спохожда някои бивши царедворци по нощите.
Френската “Република, напред”, която днес управлява Франция и дава тон на Европа, май също се е запътила натам. То бе ясно още през 2017 г., когато популярността на Макрон за 5-6 месеца се срина от над 70 под 40 на сто, където си кротува и до днес. Това е по-зле от сринатия рейтинг на Тръмп. Просто тогава французите бързо разбраха, че са измамени, а чак днес получиха възможност да го кажат чрез урните.
Роден от блудната френска левица, Макрон незабавно се зае с най-десни реформи в историята на Петата френска република. Французите бяха по-негативно настроени от англичаните към Брюксел, а получиха радетел на още по-плътната евроинтеграция. Скоро започнаха демонстрациите на “жълтите жилетки”, които затихнаха едва тази година заради пандемията. Но едно е ясно – те ще се върнат.
Не е вярно, че сега на местните избори Макрон пострада от пандемията. Просто той изсърба чорбата, която бе надробил за 3 години десни реформи.
Да напомним как стана шашмата. Макрон бе лично протеже на президента социалист Франсоа Оланд и министър на икономиката в социалистическото правителство. Малко преди изборите той се отцепи и създаде свое движение, а Оланд буквално закри и разпусна собствената си партия, за да му помогне. На президентските избори през 2017 г. повечето нотабили на социалистите се включиха в кампанията на Макрон, включително и Сеголен Роаял - бивша лидерка на партията на социалистите и дългогодишна семейна партньорка на Оланд. Така левите избиратели бяха излъгани, че Макрон е “наше момче”, а соцпартията стана излишна и се спаружи.
Според социолозите кандидатът на републиканците Франсоа Фийон държеше победата в кърпа вързана. В последния момент обаче Оланд извади компромат и звездата на Фийон се превърна в метеор, когато вече бе късно за нов кандидат на десницата. Така на балотажа Макрон се изправи срещу националистката Льо Пен, експертка по загубата на балотажи.
Това бе гениален политически илюзионизъм. Отстранени бяха и двете водещи политически партии, а от утробата на социалистите се пръкна чистокръвен представител на финансовия капитал. Вярно, Макрон притежава огромен личен чар, помогна му и политическата козметика, но французите твърде скоро разбраха, че са им продали котка в чувал.
Ужким левоцентристкият (по онова време) Макрон наложи за премиер човек от Републиканската партия – Едуард Филип. Три години Филип прокарваше десните реформи, но на тези местни избори си хвърли оставката и спечели кметството в Хавър.
Новият премиер, Жан Кастекс, също е продукт на Републиканската партия. Той е бивш служител в правителството на Франсоа Фийон в епохата на Саркози и бивш кмет. Междувременно Фийон бе осъден за корупция - плащал заплата на жена си.
Кратката известност на Кастекс също е малко изкуствена. През април Макрон го назначи за координатор на мерките против епидемията - нещо като нашия генерал Мутафчийски. Нему обаче се падна честта да отпуска мерките и да отменя забраните, за да го хареса народът. Но и това е до време. Щом “жълтите жилетки” излязат пак на улиците, популярността му бързо ще угасне.
Не е ли интересно, че Макрон така и не се сети да сложи за премиер някой социалист? В крайна сметка тази партия се самоуби, за да го направи президент!
Но лява Франция още не е предала богу дух и това се видя на местните избори. Интересното е, че навсякъде зелените, социалистите и движението “Неподчинената Франция” (НФ) на Жан-Люк Меланшон си сътрудничеха в битката за кметските места. Така например в Париж социалистката Ан Идалго бе подкрепена и от зелените, и от НФ, за да спечели втори кметски мандат, докато кандидатката на Макрон взе едва 13 процента от вота. Както е известно,
във Франция
всичко ново
тръгва от Париж
Зелените пък спечелиха кметствата на Лион, Страсбург, Бордо и Безансон, докато партията на Макрон не успя да вземе нито един голям френски град! Така положението стана много иронично. Преди изборите Макрон обеща да даде повече власт на кметствата. Но те не са негови.
Никога в Европа
не е имало такова
противоречие между
централна и
местна власт
Партията “Република, напред” държи и президентството, и огромно мнозинство в парламента, но в кметствата я няма никаква. А до новите президентски и парламентарни избори остават цели 2 години, през които Макрон ще трябва да измисли нещо съвсем различно, ако не иска да изчезне в небитието.
Той вече обеща да приеме нов курс и нова програма. Едно е ясно – няма да върне обратно социалните придобивки, които отне. В противен случай едва ли би назначил десен премиер. По-вероятно е да се заеме с промени в политическата система, така че партията му да оцелее и в следващия парламент, макар и в скромни размери.
Обикновено това правят лидери, чиято власт се изплъзва. Например през 2005 г. в Италия Берлускони отмени смесената система, в която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно и въведе партийно-листова система с два бонуса за първите в класацията -
жалко електорално
уродче,
което бе посрещнато с погнуса от италианците. Той си бе направил тънка сметка, че така ще запази властта. Стана обратното – новата система го самоуби политически, а после го погна и юридически.
Няколко пъти Макрон намеква, че ще въведе някакъв “пропорционален елемент” в мажоритарната избирателна система, за да спаси поне партийните структури. Както казва Тери Пратчет в “Малки богове”: “Вярата се измества. В началото хората вярват в Бога, а накрая вярват в структурата.”
Тази вяра в партийната структура през 1985 г. подлъга френските социалисти да въведат пропорционална избирателна система. Веднага се надигна такова всенародно възмущение, че още на следващата година те я отмениха. Разочарована, соцпартията започна да прави огромен десен завой, наречен Третият път.
Сега Макрон ще направи нов опит да осакати френската демокрация, ще поеме вината и ще се оттегли. Така социалисти и републиканци ще останат целите в бяло. Дали това не е замисълът още от самото начало?
