Камен Костадинов: Лобизмът е обратното на "нещо тъмно", в него има строги правила

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/8753147 www.24chasa.bg
Камен Костадинов

Отношенията бизнес - политика трябва да са максимално регламентирани. И да се научим като общество, че всеки може и трябва да заявява интереса си, но прозрачно - това е новата прагматична политика, казва членът на Централното оперативно бюро на ДПС

Още акценти: 

Най-важно е да си запазим здравето, може би мачовете трябва да се играят без публика. В Испания и Германия е така

Предвид предстоящите избори ми се струва, че националната конференция трябва да се проведе след парламентарния вот догодина. Още повече че нито има нагласа, нито настройка за смяна на ръководството

- Г-н Костадинов, преди близо 15 г. бяхте начело на работна група за изготвяне на закон за лобизма, но както и останалите 3 подобни проекта, той не бе приет. Какво е обяснението ви за тази съпротива и не трябваше ли уреждането на отношенията бизнес - власт да върви успоредно с въпроса за финансирането на партиите?

- Въпросният законопроект, както правилно отбелязвате, вървеше заедно с този за финансиране на политическите партии. Имаше сериозен дебат в тогавашното 40-о народно събрание, но не се стигна до приемане. Аргументът беше, че лобизмът като занятие не е много познато в Европа, че е по-скоро характерно за САЩ, Канада, държави в Южна Америка. И че в ЕС, на който тогава още не бяхме членове, има достатъчно добре уредена регламентация. Но тогава започна да се работи в тази посока - беше уреден институтът на конфликта на интереси, беше създадена за първи път парламентарна комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, Олимпи Кътев от НДСВ беше нейният първи председател. Така че не бих казал, че е имало някаква съпротива, а се надявахме, щом станем член на ЕС и синхронизираме законодателството си, да бъде решен въпросът. По-скоро имаше неразбиране на лобирането като дейност.

- Равносметката днес - работи ли този инструментариум, достатъчен ли е?

- Според мен в Европа въпросът продължава да не бъде добре регламентиран. Разбира се, с въвеждането на декларациите за конфликт на интереси и с публичността на лицата, заемащи определени длъжности, до голяма степен въпросът е решен. Но ми се струва, че обществото като че ли бърка или по-точно - някои коментатори бъркат шуробаджанащината и използването на политически позиции за решаването на частни интереси с лобизма.

- Защо у нас той е мръсна дума и се възприема единствено като негативно явление, “да уредим наши хора”, да се свърши нещо тайно? Политиците ли сте виновни, бизнесмените ни ли, че сега излизат чатове като тези между президентския съветник и Бобоков...

- Всъщност лобизмът е една изключително добре и сериозно регламентирана дейност, която трябва да се извършва пред очите на цялото общество. В нея има строги правила, за нарушаването им лобистите плащат сериозни санкции, отнемат се лицензи и т.н. Така че е обратното на “нещо на тъмно” - идеята е да са регламентирани изключително ясно нещата.

У нас дотук все пак е свършена много работа. Например обществените обсъждания и разширяването на кръга представители на гражданското общество, които се канят при дебатирането на различни законодотелни промени. Истината е, че в Европа няма дълга традиция и с изключение на Великобритания и някои скандинавски държави института на лобиста го няма развит така, както е в англосаксонската част от света.

- Не е ли уместно точно в контекста на днешните скандали дебатът в България да бъде подновен?

- Уместно е максимално да бъдат регламентирани отношенията между бизнес и политика. Най-вече е все по-належащо политиката ни да бъде прагматизирина, да излезе от старите идеологически клишета - тези са десни, другите леви, тези са ченгета, другите антикомунисти.

Трябва да е ясно от една законодателна промяна, от дадено решение на изпълнителната власт какви конкретни резултати ще произтекат. Те може би ще бъдат в полза на една голяма група от обществото, за друга ще бъдат не толкова удобни, но всичко това става пред очите на гражданите. Аз отдавна се боря за т.нар. прагматично гласуване. Гласувайки за съответната партия, гражданинът да не го прави само от емоции и исторически причини, а защото тя ще свали данъка, другата ще го качи, третата ще разреши определени дейности, друга ще ги забрани - всеки да намира мястото си съобразно своя личен интерес. И всичко това да става ясно и прозрачно, другото е наддаване под масата.

- Според доклад от 2016 г. на “Прозрачност без граници”, финансиран от ЕК, това няма как да стане, докато парламентът не започне да приема годишна законодателна рамка, а законите продължават да се променят на парче и ден за ден.

- Това е една от причините. Другата е, че сме се хванали в принципа, че всеки депутат представлява целия народ и никой не може да бъде ограничаван с конкретен мандат. Изначално верен и важен принцип, но това пречи да се направи един истински етичен кодекс. Тези, които се интересуват от сравнителни парламентарни анализи, знаят, че във Великобритания например, когато един от торите отсъства, той си има двойка и се договарят и опонентът му да не гласува, за да няма конюнктурни мнозинства. При нас обаче звучи твърде екзотично.

Но все пак, ако се върнем назад от края на 90-те, откогато аз съм в парламента, допреди няколко години, ще видим, че сме изминали един добър път. Регламентирането на финансирането на политичеките партии даде възможност те да излязат от ръцете на олигарси и определени бизнесмени.

Обществото реагира на субсидиите, но май не си дава сметка какво беше преди.

- Значи одобрявате връщането към по-висока субсидия?

- Тя трябва да позволява на партиите да извършват нормална политическа дейност, а организациите си имат разходи. У нас я няма тази традиция на даренията като в САЩ. Там никой не се изумява, че компанията Х прави дарение за сенатор или конгресмен. Въпросът е всичко да става пред публиката, обществото да е информирано.

- Имате ли спомен през годините като депутат ваш колега някога да е декларирал среща със заинтересовани от даден закон страни? Вие самият как сте процедирали?

- ДПС е от първите партии, които започнаха да водят прагматична политика. Например при защита на интереса на тютюнопроизводителите. Това е частен интерес на група от няколко десетки хиляди, които се занимават с този отрасъл, и ДПС винаги е била откровена да заяви: “Да, ние искаме да направим това, от него ще произтекат ползи за тази част от обществото, те са наши избиратели.”

Спомням си и дебата за и против тютюнопушенето на закрити места преди няколко години, тогава и ДПС, и други формации се срещнахме с представители на ресторантьорите, хотелиерите, собствениците на клубове. Нормално е да се срещнеш с определени браншове, това е в много суров вид пак лобистка дейност. Помня и от рекламните асоциации как провеждаха срещи при дебата дали е безопасно да има билбордове по пътищата, на какво разстояние и пр. Това е прагматична политика - обясняват се ползите за едните и вредите за другите, депутатите като представители на обществото вземат информирано решение. А не да се пробутват в последния момент някакви предложения, без да са много ясни, през преходните и заключителни разпоредби на един закон да се променя друг и да настъпват конюнктурни ползи за един субект или група хора, без обществото да разбира.

- Как ще коментирате актуалните скандали - снимки, записи, войните между институциите, дубайския сюжет?

- Дубайския сюжет няма да коментирам, защото не мисля, че политиците имат място в един криминален казус. От едната страна е прокуратурата, от другата - субект с повдигнати от нея обвинения.

- Нормално ли е в една държава всички по върха да воюват - президент с премиер, президент с прокуратура, дори лидерът на опозицията с другарите си...

- Личи си, че наближават изборите. Така или иначе след 8 месеца партиите влизат в кампания, но не е нормално още отсега да се правят опити за предварително нагнетяване на напрежение. По-вероятно е нещата, които се вадят, да са манипулирани, явно не можем да се разделим с балканския манталитет на компромата. Обществото обаче все по-малко одобрява това.

Определено не е признак на държавническо мислене президент и премиер да си разменят подобни реплики. Но коментарите от страна на президентската администрация малко приличат на онзи виц за американеца и руснака, които спорили за икономическите постижения на САЩ и СССР и накрая съветският другар казва: “Ама вие защо биете негрите”. Обяснението “Ама и при вас има неща, вие защо не отговаряте” не ми звучи сериозно.

- ДПС преживя труса “Местан”, сега ГЕРБ очаква проекта “Цветанов”, какво ще ги посъветвате?

- ДПС преди това преживя труса “Касим Дал”, труса “Осман Октай”. Общото е, че всеки от тях е бил в някакъв момент втори. Подобни трусове видяхме и в партии в десния спектър. Смятам, че никога в България вторият не може да стане първи, поне последните 25 г. го показват. Все се надявах вторите да си направят изводи, но те явно приемат партийните аплодисменти като любов към тях персонално, а после изживяват голямото разочарование. Вторите светят с отразена светлина, но късно разбират, че са били Луна. Мисля, че това ще се случи и с т.нар. евентуален проект на Цветанов.

- Вие сте сред хората, които се виждат с почетния председател Ахмед Доган, коментирате широк кръг от теми. Неговият анализ на ситуацията какъв е?

- За съжаление, от началото на COVID кризата не съм се виждал с почетния председател. Чувахме се няколко пъти по телефона, той е в добра кондиция, в добро здраве, но не сме имали възможност да правим коментари и анализи. Не мисля, че в момента е време за срещи, всеки трябва да полага максимум усилия за спазване на физическа дистанция.

- ДПС отложи отчетно-изборната си кампания. Дали удължаването на мандата на председателя Мустафа Карадайъ няма да се използва и за подготовката на някаква промяна в партията?

- Нашата кампания беше пресечена точно преди първата областна конференция - тази във Велико Търново на 14 март, и не беше проведена нито една от конференциите. Виждайки как в момента се развива кризата с COVID-19, едва ли и до края на годината ще успеем. Предвид и предстоящите избори по-скоро ми се струва, че националната конференция трябва да се проведе след парламентарния вот догодина. Още повече че нито има нагласа, нито настройка за смяна на ръководството. Г-н Карадайъ успя да се утвърди като лидер, като човек със съответните качества за председател, с уважение от електората на ДПС и към този момент според мен не е актуален въпросът.

- Имате ли фаворит за председател на БФС?

- Още не, не са ясни кандидатите. Надявам се да няма обстоятелства, които да попречат конгресът да се проведе на 11 декември. Начело на футболния съюз трябва да застане човек със съответните мениджърски умения, контакти и познанства и по света, но към този момент не искам да се ангажирам с име. Най-малкото не знам дали човекът, чието име бих посочил, изобщо би се кандидатирал.

Надявам се президент да бъде избран с подкрепата на по-голямата част от клубовете, а останалите да го подкрепят впоследствие и така футболният съюз единен да постигне резултати, които ние за 15 г. не успяхме.

- Трябва ли при бума на новите случаи на коронавирус стадионите отново да се затворят за фенове?

- Начинът, по който се развиват нещата, показва, че може би леко прибързахме. Разчиташе се на самодисциплината на феновете. Нека минат още един-два кръга, но ако нещата продължат така, най-вероятно ще трябва да се стигне до игра без публика. Все пак най-важно е здравето, а и виждаме, че първенства като Ла Лига в Испания са без публика, в Германия също.

Визитка:

Роден на 26 септеври 1970 г. в Шумен

Завършил е Великотърновския университет, специалност “Право, география и история”

 Депутат в 4 състава на Народното събрание - от 38-ия парламент до 42-ия

От 2005 до 2009 г. е член на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС

Член е на Централното оперативно бюро на ДПС

От 2005 г. е член на Изпълнителния комитет на БФС

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.