Дарих предпазни средства за лекарите на първа линия в Македония. Имаше коментар да проверят дали не са с изтекъл срок на годност, но човешкото е сторено - медиците бяха осигурени и помощта дойде от България, казва в интервю собственикът и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - “Комак Медикал”
- Д-р Врабевски, компанията ви “Комак Медикал” е специализирана в областта на клиничните проучвания. В момента целият свят очаква ваксина и лекарство срещу COVID-19. Участва ли “Комак Медикал” в подобни проучвания?
- Да. Като компания, на която може да се разчита, още в началото на пандемията бяхме поканени да участваме в разработка за ваксина срещу COVID-19. Работата върви устремно и се надявам още в началото на 2021 г. да имаме позитивни резултати. В момента не мога да коментирам техническата и научноизследователската форма на разработката. Но на екипа ни може да се вярва - доказали сме го през годините. Потенциалът на “Комак Медикал” се ползва от професионалистите по света, за да служи на човечеството.
- За някоя от европейските разработки на ваксини ли става дума?
- Точно така, това е една от световните разработки на ваксина. Тя е на глобална научноизследователска организация, която избра “Комак Медикал” за партньор.
- Много се говори дали COVID-19 е изкуствено създаден. Какво е мнението ви?
- На този етап се въздържам от крайни становища. Обследвам много внимателно какво се случва. Излизат някои цифри. Искам да огледам всичко от чисто научна гледна точка - поява на вируса, развитие, мерки, псевдоистини, факти - всичко, което е от значение за оформянето на представа за пандемията. До каква степен това е наложено, преекспонирано, можеха ли да се спестят някои от жертвите, направени в икономически план. Ще анализираме това с колеги от научните среди, които също са силно заинтересовани от цялата истина, и после ще мога да говоря по-категорично.
- Пред какви изпитания ни изправи кризата с COVID-19 и беше ли светът подготвен за това, което се случи?
- В света има много висок стандарт на медицинско обгрижване. Само в България има около 330 болници с 50 000 легла. Не трябва да се притесняваме по отношение на инфраструктурата, защото тя може да поеме дори и по-голямо натоварване. Изграждането на полеви болници у нас може би имаше позитив, че се тренира войската, че се разгръщат изоставени технологии и практики, които доказаха, че са още живи и имат потенциал, но извън това нямаше нужда от тях. Убеден съм, че и България, и светът имат потенциал да се справят с подобни пандемии.
- Какви са трудностите и възможностите за индустрията, на която толкова много се разчита да намери ваксина и лекарство, защото има прогнози за втори бум наесен?
- Не съм напълно убеден дали тази втора вълна не е преекспонирана и изпълнява ролята на определена група от хора, които биха имали интерес от подобно развитие на ситуацията. Глобалната човешка популация се е справила с кризата, но не изключвам възможността по различни причини да се появи и втора вълна. Дори и това да се случи, ще се справим.
В научноизследователската сфера винаги има предизвикателства.
Хората разбират
за нас в трудните
моменти, когато
трябва да се
реагира бързо, за
да се разработи
продукт, който да
спасява животи
А ние сме потопени ежедневно в подобен тип предизвикателства. Помислете само каква е ролята на нашата индустрия за създаването, да кажем, на антитела, които лекуват рак, на медикаменти, които се справят с какви ли не други патологии, които са били бич за човечеството. Това става с изключително висококвалифицирани експерти, с научен потенциал, който работи така, че безкомпромисно да следва успешно развитие след всяка наша намеса в научноизследователски проект. Неслучайно имаме и международни признания за работата ни. Ние не живеем, за да се възползваме от това, че в момента има пандемия.
Работим по над 120 научноизследователски проекта в различни сфери на медицината. Винаги има нужда от научен потенциал, във всички държави това е каймакът на обществото. Важно е обаче да не се спекулира с това, да не се преекспонира, да не се стига до жертви в името на нещо, което май не е чак толкова страшно.
- Можем ли все пак като общество да извлечем някакви позитиви от тази ситуация? Промени ли се например отношението към лекарите и медицинския персонал?
- Това е единственият позитив - признанието на лекарите. Разбра се важността на нашата дейност - клиничните проучвания. Дейност, която беше често подценявана и понякога дори обиждана. Когато преди години получих наградата “Питагор” от Министерството на образованието и науката за най-голям инвеститор в научноизследователската дейност, преди мен един лекар получи приз в категория за научно откритие. Знаете ли какво каза той? Първо благодари на пациентите си. Не на държавата или министерството, което го награждава, а на пациентите си, защото благодарение на дългогодишната си работа с тях той стига до важни заключения, прави откритие и така подобрява качеството и продължителността на живота им, а това съответно води до директни ползи за цялото общество. Тази ключова роля в общественото развитие е много характерна за научноизследователската дейност. Лекарите от първа линия, които поеха удара, са колеги, с които работя всеки ден по различни проекти. Уважението към тях се увеличи. Това е голям позитив, както и признанието, че
екипите ни, които
са на световно
ниво, доказват,
че в България
се прави
модерна наука
- “Комак Медикал” е добре позната компания и извън България. Наскоро една от програмите ви, насочени към пациенти с диабетно стъпало, спечели номинация в конкурса “Национални медицински награди” в значима социална категория. А вие сте номиниран за “Хуманизъм и благотворителни инвестиции”.
- Да, компанията ми има офиси в 28 държави. Това са поредните признания, които получаваме. Диабетното стъпало е бич, защото може да доведе до трайна инвалидизация. Новите подходи в медицината, които са продукт на изключително модерни технологии, са шанс за пациентите да влязат в по-напреднал стадий на битката с диабетното стъпало. Затова и кампанията ни беше оценена високо. Благодаря за признанието, защото колегите ми наистина се постараха и се надявам, че ще спечелят наградата. Иначе международното признание за нас е всекидневие.
Приемам личните
ми награди за
суета, но имаме
печат за качество
от ЕК, наречени
сме от ЕК
“Шампиони
на растежа”,
имаме номинации за най-иновативно предприятие, награди за IT проект на годината. Получихме голямата награда на ЕК Еxcellence In Innovation Award. Доказваме ежедневно, че качеството е нещо, с което не правим компромис.
- Това ли стои зад успеха на компанията?
- Да, бяхме първата клинична научноизследователска организация, сертифицирана по ISO. После това стана световен стандарт. Доказахме, че си струва да се положи усилие в една изключително трудна сфера, да се докаже стандарт за качество. От 2001 г. имаме сертификати от Националния институт по здравеопазване - еквивалента на здравно министерство в САЩ.
- С проф. Иво Петров сте единствените лекари, ставали Мъж на годината.
- С проф. Петров сме работили по научни проекти и се познаваме повече от 20 г. Започнахме да работим заедно през 1997 г. по един много важен проект, свързан с инфаркта на миокарда. Той
спаси стотици
българи от
сигурна смърт
Тогава имаше недостиг на много неща в болниците. Шегувахме се, че трябва да си носиш стрептокиназата в колата, ако те покоси инфаркт, защото в интензивното няма да има с какво да те лекуват.
С проф. Петров намалихме многократно риска от втори инфаркт след употребата на медикамента, който разработихме. Когато той стана Мъж на годината за 2018 г., се появи светлина в тунела, че нормалните хора, тези, които всекидневно спасяват животи, получават признание.
- Вас задължава ли ви това признание?
- Това е награда, която показва, че усилията ни не са напразни. Тя е логично следствие
след званието
“Почетен
гражданин
на Варна”,
“Европейски
гражданин на
годината”
и “Апостол на българщината”. Това показва, че сме на прав път и усилията си струват. Най-задължаващото е, че постоянното увеличаване на мащаба на дейност както на “Комак Медикал”, така и на фондацията ми “Българска памет” и другите ми бизнес активности има смисъл, и ще направя всичко възможно да ускорим още работата ни.
- Тази година “Българска памет” навършва 13 години. Заради нея ви определят като меценат на българщината. Кои са големите ви гордости от постигнатото?
- Да, навършват се 13 г. от регистрацията на фондацията. Занимавам се с подобна дейност и отпреди това. Решихме с мои приятели да придадем европейски вид на нашите дейности, за да е всичко официално, легално и прозрачно. Искаме да се отчитаме пред обществото, независимо че харчим собствените си пари и не сме длъжни, но държим да покажем за какво ги използваме, защото сме горди с това, което правим. Така искаме да мотивираме и други, да дадем пример, да ги заразим с тези дейности. Формулирахме национални приоритети, по които работи фондацията, и инвестираме в тях. Не чакаме някой друг, не плюем държавата, а гледаме къде не ѝ достигат силите, за да подадем ръка или да ѝ дадем пример и да я подсетим какво може да направи. Искаме да покажем, че и ние, хората, също сме държавата.
Приоритет са
битката с
демографската
криза,
реинтеграцията
на българската
диаспора по
европейски
модел,
културно-историческото наследство и ползата от него за родолюбиво възпитание на младото поколение, за да останат тук тези деца, вместо да напускат държавата. Говоря за образователни практики и адекватно обучение, което да прави децата финансово грамотни, да знаят езици, да разбират от предприемачество, кибернетика, роботика, програмиране. Да знаят, че в България се правят от сателити до болиди за Формула 1. Че тук има възможности и те трябва да се използват.
- Сред основните акценти в работата на фондацията ви са европейската интеграция на българската диаспора и връщането ѝ към корените. Защо е важно това сближаване и защо инвестирате толкова в тази дейност?
- Не очаквам нищо от държавата освен подкрепа. Правя това, което са правили дедите ми в много по-трудни времена през Възраждането. Който има възможност, помага на народа си да се развива. Не откривам нищо ново. Важно е да се сближим с българската диаспора, защото при демографска криза това е резервен генофонд. Това са други българи, с които трябва да сме близки. От друга страна, в чисто икономически план сближаването е много важно, защото се градят мостове на основата на “език свещен на моите деди”. При евроинтеграцията то придобива и друг смисъл - лекуваме раните от миналото чрез европейския модел на мислене и ценности. И това работи - увеличава се трансграничното сътрудничество, минимизира се езикът на омразата, желанието за съвместни чествания, проекти и бъдещо общо икономическо сътрудничество в голямо европейско семейство.
Ако искаме
да вървят
отношенията ни
с Македония, ни
трябват 3 неща -
магистрали,
съслужение и
медии
Нямаме нито едно от тях. Като че ли държавата е глуха и сляпа старица, която, колкото и да я ръчкаш, не реагира адекватно. Говоря за един интелигентен и безобиден контрапункт на антибългарската политика в региона. Трябва сами да си помислим за спасяването на нацията от изчезване, защото заслужаваме своя напредък и възможност България да е едно по-добро място за живеене. Не искам хората да остават с впечатление, че инвестирам само в българите в чужбина. Това е една от малкото ми задачи. Но ще спомена колко е важно в тези трудни времена хората да знаят, че помощта е на една ръка разстояние.
Обадиха ми се един ден от македонското посолство, че са закъсали за консумативи и предпазни средства за лекарите на първа линия. След седмица занесох дарения в Република Северна Македония - Струмица и Делчево. Всички лекари на първа линия бяха обезпечени с маски, очила, гащеризони. Не чакаме благодарност. Знам колко е трудно в Македония да се каже, че от България идва нещо добро. Даже имаше коментар да проверят дали предпазните средства не са с изтекъл срок на годност. Но човешкото е сторено - лекарите на първа линия са осигурени и помощта идва от България. Това е реакция веднага. Държавата може да няма сили да го направи или ще ѝ отнеме по-дълго време.
Следващата ми инициатива е свързана с област Преспа, която е част от Албания. Там има 9 села. Вече в 2 от тях има 24 часа вода благодарение на ремонта, който направих на местния водопровод. Сега
купувам
пожарна,
линейка и кола
за социалния
патронаж
Това са 10 000 души в 9 села. Наши братя и сестри - дали се македонеят, или не, не ме интересува. По договор с Тито тези хора имат ангажимент да учат граматически македонски до 4-и клас. Това показва системата, която работи против България. Вместо да прекланям глава и да пустосвам около някоя маса злощастната съдба на народа си, правя това, което е необходимо.
- Създател сте и на частното средно училище “Цар Симеон Велики” в София. Защо се захванахте и с това? Липсва ли нещо в образователната система, което да осигурява по-качествено образование на децата, и с какво е по-различно обучението във вашето училище?
- Да, освен училището имаме и две детски градини. Създадох училището благодарение на съпругата ми д-р Росица Врабевска, която ръководи образователната структура. Всъщност аз съм фронтмен на една голяма структура с работещ екип. С училището искам да дам добрия пример, да се покаже лична отговорност, стил на живот - да се инвестира във високия стандарт на мислене и на реализация. Това може да се случи, като от най-ранна възраст децата виждат нашия пример, правила за успех и следват формулата ни за прогрес. Те са в иновативно училище - посланик на Европейския парламент, в което “иновативност” не е клише. Там
децата имат
перфектните
условия да
станат новатори, да имат смели идеи, да ги реализират и да излязат от кутията на стандартното мислене. Вярвам, че така правим децата смели, с предприемачески дух, търсещи и можещи. А благодарение на такива хора обществото се движи напред. Ние сме фондация “Българска памет” не защото се ровим в миналото, а защото имаме голям харддиск за действие в настоящето. Човек трябва да бъде активен сега. И когато разказвам на децата за Златния век, им казвам, че и днес трябва да имаме такъв, защото го заслужаваме.
- Освен лекар, бизнесмен и меценат сте и музикант и имате собствена компания. Имате и пет деца. Как успявате да съчетаете всичко това?
- Любовта към децата ни не намалявазаради нашата ангажираност. Детето няма нужда от книжки по психология, за да го отглеждаш, просто трябва да го обичаш. Когато тази любов е искрена и неподправена, то го усеща.
- Направихте европейско турне на групата си Intelligent Music Project. Работите ли над нов албум и с кои световноизвестни музиканти подготвяте общи проекти?
- Имам 5 албума. Започнах с Джон Лоутън, след това се присъединиха Джоузеф Уилямс, Саймън Филипс и др. Поканил съм отново Ричард Грисман, Рони Ромеро и Карл Сентънс за последния ми албум - The Creation. Музикален копродуцент и барабанист отново ще е Саймън Филипс. Продължаваме и с концертите - на 4 август сме във Варна, а на 6-и - в Пловдив.
ВИЗИТКА:
Д-р Милен Врабевски е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - “Комак Медикал”, и основател на фондация “Българска памет”. Д-р Врабевски постави България на картата на “Хоризонт 2020” със своя свръхиновативен проект, който получи Печат за високи постижения от Европейската комисия, нареждайки компанията му сред “шампионите на растежа” в Европа. Министерството на образованието и науката връчи награда “Питагор” на компанията му за най-голям обем инвестиции в сферата на научните изследвания. Д-р Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън и е лауреат на престижната награда “Европейски гражданин на годината” за изключителен принос към разпространението и утвърждаването на европейските ценности и мултикултурния диалог чрез инициативи за интеграция, социализация и европейска перспектива на младите хора в България, Източното партньорство и Западните Балкани.
Д-р Врабевски притежава частна детска градина и иновативно училище, обявено за “Училище - посланик на Европейския парламент”. През 2020 г. той бе избран за Мъж на 2019 година за цялостната си народолюбива дейност. Д-р Врабевски е и композитор и музикален продуцент, притежава продуцентска къща и звукозаписни студиа – Intelligent Music.
