Общината затегна инвестиционната си програма, разчита на външно финансиране, казва кметицата на Казанлък
- Г-жо Стоянова, живеем в необичайно време. Какви са уроците, които трябваше да научим в пандемията от коронавирус?
- Истината е, че първият урок не е добър. Дори пандемията не може да ни обедини.
- Неочакван извод, защо го правите?
- Заради подхода ни към ситуацията. Всеки имаше различно разбиране и, общо взето, се движехме около конспирациите - кои са истина, кои не са. Не се вгледахме в това, което ни каза пандемията: да останем малко повече на място, да се спрем. Тя ни каза да се огледаме първо в нашето огледало, а след това около нас. Да видим кое е най-близкото ни обкръжение, за което си заслужава да правим компромиси и да живеем.
- Това - в личен план, а за общината, която ръководите, какъв бе подходът?
- В общината не стана нищо по-различно от това, което се случи в държавата като цяло.
- Пандемията не ви ли улесни в едно отношение? В началото на третия ви мандат като кмет на Казанлък казахте, че този мандат ще е по-социален. И като че ли тъкмо пандемията наложи по-социални мерки и дейности.
- Не ми се иска аз да говоря за това, защото, когато се подхожда социално, е много популистко да се разказва след това за него от първо лице.
- Но когато стореното е факт?
- Да, факт е. Онова, което искахме да направим, бе насочено точно към тези групи, които трудно щяха да се справят сами - старите хора, майките, които отглеждат сами децата си, семействата с новородени деца през тази година. Все
мерки, които
осъществихме, не
само говорихме за тях
- Според една информация община Казанлък е похарчила близо 250 хил. лв., за да помогне на хората, които са в най-тежка нужда. Да започнем едно по едно - 245 души са се възползвали от услугата “Патронажна грижа”.
- Това са хора не само от града, но и от селата. Ще продължаваме да доставяме безплатно топла храна на нуждаещите се до края на 2020 г. Доставката на лекарства и стоки от първа необходимост също е безплатна. Услугата ще продължи до 31 декември.
- Това става с помощта на общински служители, но и на доброволци. В сайта на общината има 17 имена на доброволци, сред тях и хора от чужбина.
- Те са от неправителствената организация “Взаимопомощ”, които бяха на терен при нас през януари-февруари по проект на организацията им. И тъй като пандемията ги завари тук, всички бяха насочени към работа в общината. Включиха се толкова естествено, като че ли бяха дошли за такава работа. Направихме екипи със служители на общината, защото много от чужденците още не говорят български език.
- Почти веднага след 13 март, когато бе обявено извънредното положение, община Казанлък обяви, че ще помогне с 250 лв. еднократно на хора в беда.
- Кандидатите за тази помощ бяха над 1000, удовлетворихме около 30% от тях. Не взеха пари всички, защото целта беше да се помогне на хора с минимални пенсии без социална подкрепа по линия на програмите на “Социално подпомагане”. Както и на тези, които останаха без работа по време на пандемията и заради пандемията. Средствата преведохме още през април и май.
- Друга общинска инициатива гарантира еднократно ваучери за 500 лева за храна и пелени за еднократна употреба на родените през 2020 г. бебета.
- Общинският съвет прие по този начин да бъдат подкрепени семейства, които живеят трайно на наша територия. Разбира се, родителите трябва да отговарят на някои условия - двамата да бъдат поне със средно образование, да нямат задължения към общината и др.
Първо кандидатстваха 12 семейства, одобрихме 11. Сега са одобрени още 17. Сред тях има 2 бебета, родени по време на извънредното положение, и едно заченато инвитро.
- Община Казанлък помага и на бездетни двойки в желанието им да имат собствени деца.
- През последните 7 г. са подпомогнати над 40 двойки, а родените инвитро бебета са 22. Тази година общинският съвет гласува по тази програма нови 30 хил. лева. Това означава, че подкрепихме още 16 двойки с по 2500 лева.
- Чакайте, сметката нещо не излиза.
- Не излиза, защото със свои дарения за фонда “Инвитро” се включиха и жените ротарианки, които добавиха свои към общинските пари. И то не за първи път.
- Щом заговорихме за дарения, имаше ли при вас солидарност, защото в необичайните условия дарителството намери добра почва?
- Даренията са изписани подробно на нашия сайт - от кого и колко. Получихме над 150 хил. лева. Събирахме пари и по сметката на болницата в Казанлък - още толкова дойдоха и там. Обосновахме се за какво ни трябват парите и хората много бързо реагираха, събраха нужните средства още в началото на кампанията.
През април по препоръка на Националния оперативен щаб ремонтирахме едно от отделенията на болницата и
бяхме готови да
заработи като
интензивно
отделение с 5 легла
за заразени с COVID-19, но слава богу, не се наложи. Предстои да закупим 5 респиратора, които ще са необходими на болницата. И 5 устройства за проследяване на пациенти - откритие на нашия съгражданин д-р Бойчо Бойчев.
- Сигурно тук някъде трябва да добавим, че общината отпуска стипендии за специализацията на млади медици?
- За 2020 г. тези стипендии са 7. Условието е младите специалисти да подпишат договор, че ще работят тук най-малко 5 г. Тази
наша програма за
подпомагане на млади
лекари специализанти
стартира през 2016 г. и продължава успешно. По нея докторите получават, първо, еднократна помощ от 3000 лв., за да стартират специализацията, по-нататък размерът на стипендията зависи от цената на програмата за самата им специализация.
Тази година 7-ината лекари, одобрени за програмата, са жени от Казанлък и Ст. Загора, които вече работят в казанлъшката болница. Те са от специалностите “Клинична лаборатория”, “Акушерство и гинекология”, “Педиатрия” и “Гастроентерология”. Заради големия недостиг в болницата на медицински сестри и акушерки община Казанлък създаде програма за финансиране и на стажовете на тези медицински специалисти.
- В приходната част на бюджета община Казанлък е назад с около 690 хил. лв. само за април и май. Как ще компенсирате?
- Така е, загубите в приходната част са доста съществени. Националното сдружение на общините направи точен анализ - в страната приходите в общинските бюджети до края на май са с 40% по-малко.
В Казанлък вече сме взели мерки, които се надяваме да ни помогнат да наваксаме това изоставане. Една от мерките е, че като община се възползвахме от програмата 60/40. По нея кандидатстваха нашите второстепенни разпоредители на бюджета - културните институти: театър, художествената галерия, историческият музей, домът на Чудомир.
Това даде възможност да спестим 60% от заплатите, които дължим на работещите там. Те си получават възнагражденията, независимо че не бяха на линия. Но 60% за тях ги вземаме от държавата и това е една сериозна помощ. Второ,
прецизирахме
инвестиционната
си програма
Някои от обектите, които не са толкова належащи, ще ги прехвърлим за догодина. Сега изпълняваме обектите, изграждани с външно финансиране.
Такъв е ремонтът на надлеза край фирма “Катекс”, който струва 2,6 млн. лв., но парите са изцяло държавни.
Обект, който също върви с европейско финансиране, е велоалеята, която ще свърже Долината на тракийските владетели около град Шипка с гробниците с Казанлък.
Реконструкцията на могилата Оструша също е с такова финансиране, както и проектът за реконструкция на училището в с. Розово. Това е изоставено училище, за което нямаше инвеститори. Затова кандидатствахме по проект “Красива България” за превръщането му в академия за талантливи деца от общината.
Става въпрос за извънкласно обучение в свободното време на учениците в областта на природните науки, на изкуството и музиката. Предвидени са места за нощувка, за спорт. Да не пропусна и това, че започваме дълго чакания ремонт на поликлиниката в града - там средствата са от екодоверителния фонд.
- А от какво ще се лиши Казанлък през тази година?
- Няма да се случат някои от ремонтите на междублоковите пространства, които тази година само ще проектираме, но ще ги оставим за изпълнение през следващата. Много искахме да продължим пешеходната ул. “Скобелев”, като я свържем с парк “Розариума”, но явно ще останем отново само на етап проектиране.
Няма да се случат и празниците в Розовата долина такива, каквито ги познаваме. На практика два от акцентите в културния ни календар - Чудомировите празници и Празниците на розата, вече са пропуснати.
Но много се надявам поне през есента да можем да направим празниците, посветени на траките. Защото на казанлъчани им липсва тази част от културната програма, която винаги е била много наситена.
Вече ни липсва и половин година от туристическия сезон. Това е най-болезнено, тъй като знаете, че в последните години наистина разчитаме много на туристическия сезон. Надяваме се да можем да го съживим.
