Водещият на новото вечерно шоу на Би Ти Ви Николаос Цитиридис е роден на 1 февруари 1994 г. в Атина. Когато е петгодишен, се мести със семейството си в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работил е като радиоводещ, репортер в онлайн медии, сценарист, блогър.
Започва да се занимава със стендъп комедия през 2016 г. Тогава влиза в “Комеди клуб София”, където става резидент - най-висшата титла в стендъп комедията, която се дава за особени заслуги и изключителна активност в шоутата.
- Научиха ли името ви вече, г-н Цитиридис?
- То на мен ми беше трудно, пък на зрителя какво ли му е. (Смее се.) Много хора свикнаха с това трудно за произнасяне име. Извинявам се на всички с дислексия, че не се казвам Иван Иванов, но съм сигурен, че логопедите ще свършат чудеса и дори могат да измислят упражнения с фамилията ми. На когото му е трудно, има по-благозвучни избори - Цитиридка или просто Додо.
- Откъде идва това Додо?
- Додо е бебешки прякор, който остана във времето и така ме наричат повечето ми близки приятели и колеги.
- Столът ви е нов, но мястото е същото - как се чувствате в него? Доказахте ли си сам на себе си, че вие сте намясто там?
- Не мога да опиша чувството с няколко думи. Чувствата са в спомените, те са лични. Никой няма да ме разбере освен самият аз. Прозвучах като Божинката тук, ама май съм прав. Дали съм доказал сам на себе си? Тук трудно ще отговоря също. Аз съм от онези хора, които разбират, че са свършили нещо правилно, когато е минало време и през призмата на изтеклите часове, дни, месеци и години разбирам дали това, което съм правил, е било правилно и на място, както казвате. Мога да кажа, че сега съм доказал сам на себе си, че май съм на правилния път.
- За последните три месеца ви се случиха много нови неща - не само станахте водещ на вечерно шоу по една от най-гледаните телевизии, но и в последно време го правите в извънредно положение - как работите в него?
- Да си водещ в извънредно положение, е едно, а да си водещ на вечерно шоу, което из основите си има за цел да е забавно - ей т'ва е съвсем различен спорт. Както знаете от съобщенията на Би Ти Ви, работим с екипи на ротационен принцип. Да са живи и здрави компютрите и скайпът, че ни дават възможност да поддържаме комуникацията почти все едно всички сме в офиса. Мисля, че не съществува друго подобно предаване, и то в света, което прави това, което ние правим, с ограничените ресурси, с които разполагаме. И под ограничени ресурси нямам предвид само ограничените екипи - липсата на гости в студио, бенд и публика е също част от цялостната спънка. Въпреки това се работи на пълни обороти, съдържанието не страда и с радост мога да кажа, че в тези полеви условия се вижда как заедно с екипа растем всеки ден.
- Без бенд, с гости онлайн - така се промени обликът на вечерното шоу в световен план, виждаме го всички. Как успявате да го правите и вие всяка вечер? Мерите ли си температурата, преди да влезете в студиото?
- Ще направя уточнението, че в световен план големите вечерни тв продукции спряха и започнаха да създават само онлайн съдържание. Имат “домашни” версии и излъчват само в ютюб. А ние как го правим - страшни машини сме и най-вече се пазим.
Всички стаи се
дезинфекцират по
няколко пъти на ден,
стоим далече
един от друг,
спрях да прегръщам гостите си, те спряха да ми бият шамари (Койна Русева го направи при гостуването си - б.а.) и правим най-социално дистанцираното вечерно шоу. Едва ли ще излъжа, ако реша да кажа, че сме любимото предаване на Мутафчийски. Ето, казвам го.
- От месец зам. главен редактор на шоуто ви е Лора Крумова. Как работите заедно? Познавате ли се отпреди това?
- Лора е страшен пич и направо мога да съжалявам, че не сме се познавали отпреди това. Мисля, че работата ни заедно си личи на екрана. С нея работим по интервютата, въпросите и гостите. Сядаме, говорим си, обсъждаме разговорите, които предстоят, и правим разбор на отминалите. Тя има много опит пред камера, задавайки въпроси. Не мисля, че има по-подходящ човек от нея, който да ми помага и да ми бъде гласът в ухото.
Постоянно ме разсмива, докато е в слушалката. Думите, които понякога ползва, не са за вестник, те и за моето предаване не стават, че ще слагат пегели на тях. Мисля, че е окей да кажа, че понякога ме нарича “страшен изрод”, когато задам някой умопомрачително тъп въпрос по симпатичен начин и не изглежда толкова тъп. Забавляваме се, докато работим, това също ми е важно и се радвам, че е така.
- Ще я видим ли като ваш ководещ, или ще остане зад кадър?
- Мързи я вече. (Смее се.) Лора е в апаратната и мисля, че тази роля много ѝ харесва.
- Как млад човек без голям тв опит става водещ на вечерното шоу на Би Ти Ви?
- Повярвайте ми, и за мен е като сън, та и аз понякога се чудя как всичко това се случи и още се случва, но с времето пък се убеждавам, че наистина така е трябвало. Имаше един коментар в социалните мрежи, когато се разбра за моята нова работа: “Грък изпълни американската мечта в София”.
А се случи всъщност
най-логичното -
стендъп комедиант
проима вечерно
шоу в праймтайма
на най-голямата телевизия, както е измислено и се прави в САЩ, откъдето произлиза този формат. Помогна ми най-вече опитът от сцената на Комеди клуба, писането на блога и книгата за вафли, както и немного дългото, но доста наситено откъм работа време в редакцията на “Офнюз”.
- Имате ли близки в Атина?
- Никого, с когото поддържам връзка.
- Гледат ли ви и там?
- Нямам идея. Едва ли и ще разберат нещо.
- Как се насочихте към журналистиката и защо я оставихте и започнахте да се занимавате със стендъп комедия?
- Журналистиката беше моята гимназиална мечта. Гледах сутрешния блок на Би Ти Ви, май бях в 9-и клас. Даваха разследване на Стоян Георгиев и много ме впечатли тогава. Това е първият ми спомен, в който поисках да работя това. Поех натам,
на 17 години
започнах да
водя радиопредаване
по онлайн радиото на “Офнюз”, което вече го няма. Продължих работа там като репортер, пишейки с Владимир Йончев (главен редактор на сайта - б.а.) и компания. Седем години, една награда и много яки колеги - така си изпълних мечтата. Докато работех там, отидох на първата си аматьорска вечер в Комеди клуба. Запознах се със стендъп комедията отблизо, срещах още прекрасни хора и започна да ми харесва повече от всичко, което съм правил. В един момент бях пред избора какво искам да правя най-много - журналистика или комедия. Избрах второто и ей ме на̀. Всяка вечер по Би Ти Ви. Браво на мен.
- Спечелили сте и журналистическа награда на името на Валя Крушкина - с какъв материал се преборихте за нея?
- На евроизборите през 2014-а в едно полско селце на име Ленкница имаше отворена българска секция. 300 подадени заявления за отварянето ѝ. За такова по принцип са нужни 60, поне така беше преди. 300 заявления на българи от това никому непознато място. На изборите гласуват точно толкова хора, колкото са подали и заявленията. И всички са гласували само за една партия - ДПС. Случайност? Не.
Отидохме именно със Стоян Георгиев - репортера на Би Ти Ви, който ме вдъхнови да се занимавам с това. Видяхме селото, всъщност там има наши цигани, които работят в огромния битак в селото, което е точно на границата между Полша и Германия и ги разделя само един мост. Идват клиенти от Германия, пазаруват от Ленкница евтини боклуци и си тръгват. Разказахме историята как са гласували, защо са гласували, много е дълго сега да обяснявам, но
това ми донесе приза
“Млад журналист
на годината”
за 2014-а в наградите “Валя Крушкина - Журналистика за хората”. Който се интересува, може да прочете историята в “Офнюз” - “До Ленкница и назад - проститутки, далавери и ДПС”.
- Преди да излезете пред камера, сам пишете сценарии. Сега продължавате ли да пишете репликите си за шоуто?
- Продължавам да съм активна част от творческия екип на предаването, който мисли съдържанието и думите на шоуто. Нищо не се е променило от началото.
- Всичко в него ли е добре смазана машина, или има място и за импровизации?
- Място за импровизации винаги има, защото това е телевизия и там постоянно трябва да реагираш бързо и “телевизионно”. Ако Тервел Пулев ще те качва на кон - качваш се. Ако ще правим интервю от шестия етаж - викай вишка. Понякога в студиото обичам да изненадвам операторите и режисьора с непремерени действия и резки подскоци. Свикваме един с друг именно когато се налага да импровизираме.
- Какъв е вашият сценарий - какво искате още да постигнете? Някой ден да имате свой политически проект като предшественика ви във вечерното шоу?
- Бога ми, в каква държава трябва да живеем, за да си правят всички тв водещи политически партии? Един не ви ли стига? Замислете се какъв багаж очаква бъдещите водещи на вечерни предавания у нас - всеки хем да води шоу, хем да крои планове за политическа кариера. Стига с тая политика, дайте ми да правя шоу. Моя сценарий за живота аз съм го казвал и преди - да бъда по-добър от себе си вчера.
- Доколко следяхте вечерното шоу на Слави Трифонов, преди сам да станете водещ на такъв тип предаване, и то по същата телевизия? Беше ли ви интересно?
- Като малък следях, даже много се кефих с моите съученици на образите на Любо Нейков и Краси Радков - ЕмСи Фараоня и Цеко Сифоня.
В училище все
повтаряхме
оная култова реплика
“На коленьеееееее”
- Гледали ли сте го, откакто сам си направи телевизия?
- Гледам всичко, което може да ме научи как да не греша.
- Има ли нещо, по което си приличате?
- Чувал съм, че и той на младини е бил забавен.
- С какво искате зрителите да ви запомнят?
- Първият водещ, излетял в Космоса.
- Кой прави най-доброто шоу у нас - актьорите, музикантите, политиците?
- Риалити шоуто на политиците е човешки експеримент, който цели да унищожи интелекта и здравия разум на планетата. Или поне така изглежда по сценария, който виждаме. Интервютата им са тъпи обаче. Дадеш ли им самостоятелна трибуна, или клек шоп и камера, стават луди шоумени.
А иначе най-добрите шоута у нас са ясни - вечерта по Би Ти Ви и в Комеди клуба.
- С кой гост досега ви е било най-интересно?
- Трудно ми е да отговоря, не щото съм много учтив и не искам да обидя някого. От всеки гост научавам нещо, колкото и философски да звучи това. Дали ще е за изкуството на интервюто, или за начина, по който функционира неговата сфера на работа, винаги има нещо ново и полезно. Ще помня шамара на Койна, участието на Силвена Роу, Азис, първото с Юли Вергов, абе всичките ще ги помня с нещо яко.
- Къде се чувствате по-добре - на сцената на зала 1, в клуба със стендъп шоуто си или пред тв камерата със стотиците хиляди зрители пред екрана?
- Всичко е различно и изисква различна подготовка и настройка на мисълта. Най-осезаемата разлика идва от мащабите и обратната връзка, която се получава. Аз съм щастлив, че мога да правя и трите. Обстановката в Комеди клуба пред публиката там е неописуемо зареждаща, взривът от смях в зала 1 е направо АЕЦ. В студиото сега е самотно, но с публика пак е много гъделичкаща емоция. Не мисля за това, че когато говоря пред камера, ме гледат стотици хиляди, защото бих се спекъл, ако си ги представя.
- За по-малко от денонощие станахте едно от най-популярните лица у нас - как се почувствахте тогава?
- Аз още смятам, че съм в първата вълна от популярността. Заради епидемията, забраните за излизане, не съм усетил много от тази популярност. Тя се усеща в социалните мрежи, но те са място, в което прекарвам много време и няма нищо нетипично във всичко, което става там.
- Имате ли си фенки, които да ви дебнат и да чакат за автографи?
- Не сме стигнали още до тая фаза, пък и кой иска автографи вече, селфито е новият автограф и доказателство, че си срещнал човека.
- Имате ли си любим човек, или сърцето ви е заето само и единствено от котката Карма?
- Имам голямо сърце, в което се побират както котки, така и хора.
