Планът "Маршъл" възстанови Европа след Втората световна война, а не по време на нея
Искания за бясно харчене от държавния бюджет, аргументирани от идеята, че не е страшно да се хвърлят пари на вятъра. Както, че не бил опасен и коронавирусът.
Такива гласове се чуват все по-често напоследък. В този ред говори вчера президентът Радев, а и днешните дебати в парламента бяха в тази посока. Опозицията си знае само един рефрен: „Пари дай”. Ама как, защо, къде – няма значение. Важно е да стане сега и веднага без оглед на последствията, а те може да бъдат доста сериозни.
Да, в момента хиляди българи изпитват финансови трудности и трябва да се мисли как да бъдат подкрепени безвъзмездно, но това е въпрос на възможности. Често се дават примери от други държави, ала те или са много богати (като САЩ), или са членове на еврозоната, които няма да бъдат оставени сами да поемат последствията от жеста (като Гърция). А България трябва да се справя сама и то в условията на екстремна ситуация.
Но какво се прави в такива моменти?
Когато има авария в самолета, първо се спасява, а после се мисли за обезщетения на пътниците. Когато има пожар, първо се гаси, а после се мисли за отстраняване на щетите. Когато започва война, първо се организира отбрана, а пакетите от икономически и социални мерки идват после. Планът "Маршал" възстанови Европа СЛЕД Втората световна война, а не по време на бойните действия.
Преди 1945 г. никой нямаше отговор къде и как да се наливат пари, за да се възроди рухналата икономика на Стария континент. Планът "Маршал" беше задействан едва когато се видяха размерите на бедствието.
Така е уместно да се действа и сега. След края на епидемията или в етапа на нейното затихване ще бъде по-ясно кои бизнес сектори са най-засегнати и как може да им се помогне с грантове или с безлихвени кредити. Тогава ще са нужни огромни суми, за да бъдат спасени, а инвестициите ще са смислени, защото ще дадат тласък на икономиката и доходите.
Все още не се знае кога и как ще приключи кризата. Ако сега държавата започне да хвърля пари напосоки и неразумно, скоро ще свършат и собствените средства, и външните заеми.
И какво правим тогава? Имат ли отговор на този въпрос онези, които настояват за бързи и щедри подаръци от държавата?
