След Великден хората ще станат нетърпеливи, ще искат да чуят за по-силни мерки в икономиката и по-меки - в забраните
Стресът от карантината удари най-много работещи жени до 60 г. в големите градове
Активните жени са двойно натоварени: работят дистанционно, грижат се за дом и деца, поемат тревожността на съпруга
Българинът демонстрира оптимизъм малко над средното ниво в пандемията
Петте начина, по които българинът се справя с изолацията: наивен оптимизъм, “правя нещо, за да не мисля”, “гоня лошите мисли”, “вярвам в суеверия”, “давам ухо на конспиративни теории”
Ако строгостта на мерките се засили в ситуация на принудително задържане на хората у дома, мнозина няма да издържат
- Според проучване на департамент “Психология” на Института за изследване на населението и човека на БАН българинът е по-разтревожен за икономиката в ограниченията на коронавирусната пандемия, отколкото от самата зараза. Защо, проф. Христова?
- Защото животът продължава. И защото да мисли в перспектива, е първичната потребност на човека. Още от самото създаване на човечеството той е бил креативен в средствата, чрез които е трябвало да оцелява в името на семейството, децата и т.н. Животът и смъртта са част от това, което ни обгражда. Затова животът и смъртта са
първичната
потребност -
да оцелеем,
да живеем тук и сега, да ни бъде.
Но животът и смъртта са свързани с това как го правим в бъдеще. Икономиката е част от отговора на този въпрос. И то не глобалната тема икономика, а конкретната, лична тема как ще се справяме утре, когато кризата свърши.
Мога категорично да кажа, че публичното говорене по темата не успокоява хората, а точно обратното. Почти всички хора се опитват да разберат как икономическите мерки, които ще струват толкова много на държавата, конкретно ще помогнат на всеки един от нас. И това е причината тези мерки да бъдат много строго и внимателно наблюдавани в момента. Защото това е бъдещето.
- По скала от 1 до 10 вашите анкетирани 1365 души оценяват риска да се заразят със среден резултат - 6,61, а тревожността си - със средно 5,39. Сравними ли са тези данни с аналогични проучвания в други страни?
- Няма публикации от изследвания в други държави по тази тема. Но като цяло денят, в който е обявено извънредно положение и са предприети мерки, се свързва с мобилизация на целия психичен капацитет на човека, за да се справи с напрежението, неизвестността, стреса и да намери онези вътрешни сили, които ще го преведат през ограничителния период. От тази гледна точка е важна продължителността на извънредното положение. Защото данните, които получаваме сега са за абсолютно нормална реакция и те биха били сходни с такива, ако бяхме измервали нивото на тревожността малко преди да влезем в извънредно положение. А това е знакът на мобилизация при първоначалното натрупване на стрес. С него организмът се справя, стига се до едно плато, точно както е в момента с вируса, в което се задържат относително високи нива, без обаче да се стига до физиологичен и психически срив в организма. В момента ние регистрираме абсолютна норма на притеснение, на рационална оценка “мога или не мога да се заразя”, както и на вътрешна тревожност от перспективата “да се заразя евентуално”. Смятам обаче, че в рамките на две седмици картината рязко ще се промени, ако продължаваме да имаме крива на неизвестност т.е. времетраене, което няма перспектива.
- Тази ниска степен на тревожност, която улавя вашето проучване, означава ли, че реакциите на пандемията са по-скоро тип “мен няма да ме хване”? И как кореспондират с типичния за балканска нация като нашата песимизъм?
- Количествените данни ни показват, че имаме малко над средното ниво на оптимизъм в тази обстановка.
Ако кривата на
неизвестността
продължи, след две
седмици картината
ще се промени
Като по принцип при жените оптимизмът е по-висок, отколкото при мъжете. Това означава, че или ние не сме такива негативисти, за каквито сме се обявили, и това е мит, или че се справяме с тази ситуация чрез завишаване на нивото на оптимизъм. Това обаче е наивен оптимизъм, в който нашите анкетирани ни казват: “Аз съм отворен да чуя поне една добра новина, хващам се за нея и вярвам, че в бъдеще тя ще се мултиплицира в още много добри новини. Това ме зарежда, удължавайки периода, в който аз мога да си наложа дисциплина, за да преживея стреса от промяната на стереотипа ми на живеене.”
Така че или това е ситуативна реакция, или живеем в заблуда, че сме негативисти. Така както е огромен
мит и заблуда,
че българите
са нещастни
Защото начинът на измерване на щастие и нещастие изобщо не е този, който използваме в проучванията си. Но темата е някак вкусна на медиите, макар реалността съвсем да не е такава.
- Данните ви водят до интересен извод - столичанки, работещи у дома, грижещи се за деца и съпруг и много информирани, се оказват най-тревожни. Не противоречи ли този извод с другия - че жените са по-големи оптимисти?
- Първо, казах, че по принцип жените са по-големи оптимистки. Второ, именно защото тази група, която откроихме в изследването - столичанки на работа у дома, са заплашени, може да са активирали нивата на оптимизъм подсъзнателно, за да могат да преодолеят стреса, който преживяват.
- Кое прави столичанките по-уязвими, да речем, от пловдивчанките, или от мъжете?
- В столицата има по-високи нива на напрежение от гледна точка на натоварване и работа на активните жени в сравнение с провинцията, както и да го погледнем. Разбира се, в големите областни градове вероятно положението с активните жени е подобно. И ако в момента столицата излезе статистически значимо място по нива на стрес, бих могла да разширя резултата върху този тип жени и в другите ни големи градове.
- Откъде идва високата тревожност на столичанки?
- Оставайки си вкъщи, активната жена си променя стереотипа. За нея това, че излиза, че се среща с колеги, че активно работи, че е в движение, е начинът, по който тя се справя с напрежението в работата. В същото време домът си остава за нея второ място на работа - това са децата и обгрижването им от храна през облекло до домашни, чистенето, готвенето, прането, съпругът, който в това време също е изключително тревожен и комуникацията с него. Той също мисли за семейната икономика, за финансовите ресурси, за бъдещето. И ако тези двама души не поддържат хигиена в комуникацията си, ако не си създават среда, в която по-леко да споделят притесненията си и да преминават през кризата сплотени заедно,
стресът у жената
става още
по-голям
Така е, защото тя е натоварена с всичко - работи от вкъщи, целият семеен бит е върху главата ѝ, а и се притеснява и за бъдещето. Затова ми се струва, че тъкмо този профил наистина е под някаква реална форма на заплаха. Затова и тази група, към която аз причислявам жени докъм 60 г., умни, интелигентни, активни, трябва да е по-отворена за подкрепа от професионалисти психолози.
- Къде са най-големите непукисти към мерките по градове?
- Няма разлика между живеещите в малките и големите населени места. Но ще преформулирам този въпрос по друг начин: къде нетолерантността към неопределеността е най-голяма? Нетолерантност към неопределеност е личностова характеристика, която ни казва колко сме отворени към несигурността на ситуацията, в която сме, а тя е с високи нива на неизвестност. И в този смисъл как хората я приемат - колко ще продължи извънредното положение, как се лекува болестта, какво става с моето лично финансово състояние в бъдеще, как ще съществувам в сегашния стереотип? Различните хора имат различна толерантност към тази неизвестност. Но основният въпрос е до каква степен тази толерантност е свързана със стреса. И основният извод от проучването е, че хората в по-малките градове са по-уплашени и много по-нетолерантни към неопределеността. Докато жителите на областните градове и столицата - обратното - са много по-толерантни.
- Какво е поведението на нетолерантните към неизвестността?
- Изискват много повече конкретност, да им се каже какво се случва, каква е перспективата, изходът от ситуацията. В този смисъл жителите на по-малките населени места излъчват повече негативизъм, демонстрират по-голяма съпротива към мерките, повече хора сред тях са в редиците на хейтърите. Впрочем високите нива на нетолерантност към неизвестността по-често се свързват с т.нар. черно-бяло мислене. И в по-голяма степен
обясняват
ситуацията и
се справят със
стреса от нея
чрез суеверия, конспиративни теории, мисли от типа “Те на нас нищо не ни казват!”. Такива хора се отказват от активност и често отпускат напрежението с алкохол. Докато стресът и неопределеността не оказват толкова голямо влияние на хората в столицата и големите градове, които по принцип са свикнали да живеят с тях.
- Какви са начините, по които хората се справят със стреса от ситуацията, според вашето проучване?
- Най-голямата група са хората, които побеждават стреса чрез наивен оптимизъм. На второ място е групата, които го преборват поведенчески с активност тип “Нещо да правя, за да не мисля”. На трето място е емоционалното справяне “Опитвам се да не допускам лоши мисли, да не ме обхващат тревоги, избирам си позитивни емоции”.
На последно място са суеверните и езотериците. Последните впрочем не са лоши начини за справяне със стреса, защото чрез тях си обясняваш света, който в момента е във висока степен на неопределеност. Сред тях например са вярващите, че Бог може всичко или че всичко е плод на конспирация.
- До 13 май ще си останем вкъщи според решението на правителството. Как според вас ще се справим?
- Ако строгостта на мерките нарасне в ситуация на принудително задържане на хората у дома, според мен мнозина няма да издържат. След Великден ще се повишат тревожността и стресът, ще се повиши неудовлетвореността на хората от посланията на правителството за икономическите мерки. И това ще създаде риск пред правителството. Според мен то трябва да преосмисли дали точно това решение за икономическите мерки, което се договаря, хората трябва да чуят точно в този момент на стрес и тревожност.
Проф. д-р Антоанета Христова е завършила специалност “Психология” в СУ
От 1994 г. е доктор по психология, ст. н.с. II степен в Института по психология към БАН, секция “Социална психология”
Директор на Института за изследване на населението и човека при БАН от 2010 г. досега. Специализирала е в Словакия и САЩ
Изследователският ѝ интерес е в сферата на политическата психология, политическия имиджмейкър и маркетинг
Има 3 монографии и над 100 научни статии и публикации в български и чуждестранни научни издания
Главен редактор на сп. “Психологични изследвания”
