В обстановка на обществено недоволство след месеци на икономически трудности, земетресения, опустошили район с площта на цяла България и отлив на избиратели, на изборите този май турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще бъде изправен пред най-голямото предизвикателство в 20-годишното си управление - най-дългото в историята на Турция. Успехът на опозицията, от друга страна, също не изглежда сигурен - разногласията в опозиционния алианс от шест партии за малко не доведоха до разпада й по-рано този месец, а общият кандидат-президент, когото тази коалиция издигна, не бе най-популярният избор сред спряганите имена. Въпреки това подкрепа от кюрдите, чиято партия съобщи, че няма да издига собствен кандидат, може да осигури нужната тежест върху блюдото на опозицията на изборните везни.
Ердоган насрочи изборите за президент и парламент на 14 май, изтегляйки датата от първоначално предвидената - 18 юни. Той обясни, че целта е да се осигури по-широко участие във вота, като се избегнат университетските изпити, училищните ваканции и поклонението в Мека. По думите на президента също така проточването на изборния процес би могло да доведе до политическо напрежение и несигурност, които крият риск от забавяне на усилията за възстановяване след земетресенията.
Как се отразиха опустошителните земетресения върху обществените нагласи преди изборите?
Първоначалната реакция след бедствието се изрази в критичност и обвинения към правителството на президента Ердоган заради забавянето на действията на властите в първите дни. Проучвания обаче показаха, че президентът бързо е успял да възвърне позициите си, след като призна пропуските в началото и впоследствие успя да мобилизира всички възможни средства в издирвателно-спасителните операции.
Срутването на толкова много сгради доведе до обвинения, че властите са си затваряли очите пред лошо строителство и конструктивни нарушения в сградите и че е било допускано безопасността да бъде жертвана в името на бързото изграждане и по-ниските разходи.
Възможно е обаче рейтингът на турския президент не само да не бъде негативно повлиян в резултат на земетресенията, но дори да се укрепи, казват наблюдатели. Ердоган се ползва с имиджа на надежден и стабилен лидер, способен да се справя при подобни ситуации и обещава да възстанови срутените жилища. На церемония вчера по полагането на основите на близо 18 хиляди нови жилища в опустошения окръг Кахраманмараш, епицентър на трусовете, президентът съобщи, че Турция ще изгради за една година 650 хиляди жилища за гражданите, останали без дом.
Основният му съперник на изборите - лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу, също обеща да осигури безплатни жилища на засегнатите от трусовете. "Давам думата си на всички наши граждани, пострадали от земетресенията, че след като дойдем на власт, ще дадем на всеки ключовете за апартамент, изграден от ТОКИ (Администрацията за жилищно развитие на Турция), и няма да вземем дори пет куруша за това", каза Кълъчдароглу.
Икономиката - друг парлив въпрос за правителството на Ердоган
Турция отчете инфлация от 55,18 процента на годишна база през февруари, най-ниското ниво за последните 12 месеца, през които инфлацията в Турция достигна главозамайващи нива, а върховата ѝ точка бе през октомври - 85,51 процента. Мнозина обаче се съмняват в коректността на оповестяваните от правителствения Турски статистически институт (ТюркСтат) данни. Според оценки на независими експерти от Групата за анализ на инфлацията (ENAG) през февруари годишната инфлация е била 126,91 процента, далеч над обявеното от ТюркСтат ниво, съобщи опозиционното турско издание "Дувар".
Икономистите са на мнение, че макар пандемията и войната в Украйна да са подхранили инфлацията и в много други държави, в Турция проблемът се усложнява и от нетрадиционните икономически възгледи на Ердоган. Докато много централни банки увеличават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, турският президент е възприел нестандартната позиция, че това има обратен ефект. Под негов натиск централната банка на Турция намали лихвените проценти в последните месеци.
Високата инфлация засегна тежко стандарта на живот на турските граждани, но президентът обеща да защити покупателната им способност, като увеличи значително пенсиите и заплатите на държавните служители, както и минималната работна заплата. От началото на годината пенсии и заплати бяха увеличени с цел да се компенсира високата инфлация, като при минималната работна заплата увеличението бе с 25 на сто. Тази седмица президентът Ердоган зарадва пенсионерите с ново увеличение на пенсиите преди изборите през май. Най-ниската пенсия в страната вече става 7500 турски лири (около 710 лева), с 2000 лири повече от досегашната сума, обяви той.
Разходите за издръжка на живота са основен проблем за избирателите в Турция и усилията на правителството да смекчи последиците от високата инфлация с рекордни социални разходи са широко одобрявани. В същото време обаче предизборните обещания на Ердоган несъмнено ще бъдат изпитание за финансовото здраве на страната.
Позициите на опозицията
"Управляващите не могат да спечелят, но опозицията може да загуби" предстоящите избори, заяви преди време Вахап Джошкун, автор в изданието "Перспектиф" и преподавател в правния факултет на Университета в Диджле.
Две от по-големите опозиционни партии в парламента - светската Народнорепубликанска партия (НРП) и дясноцентристката националистическа "Добра партия" се съюзиха с четири по-малки политически формации. Опозиционният блок, наричан Национален алианс, или както още е популярно известен "шесторната маса", се обедини в платформа, която си поставя за цел да отмени много от промените, осъществени в рамките на управлението на Ердоган, най-вече да смени въведената от него президентска система с "подсилена парламентарна система". Те обещават още да възстановят независимостта на централната банка и да променят нетрадиционните икономически политики на Ердоган, както и да върнат обратно в родината им милиони сирийски бежанци.
Опозиционната коалиция, обединена в желанието си да свали Ердоган и да промени курса на много от неговите политики, издигна за свой общ кандидат лидера на най-голямата партия сред тях - Кемал Кълъчдароглу. На местните избори през 2019 г. Кълъчдароглу успя да изведе своята НРП до победа срещу Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган в най-големите градове на Турция, включително столицата Анкара и Истанбул. Кандидатурата на Кълъчдароглу за малко не разцепи опозиционния фронт срещу Ердоган по-рано този месец, когато лидерката на "Добра партия" Мерал Акшенер за кратко се оттегли от съюза, настоявайки кандидат да бъде някои от двамата кметове Мансур Яваш (на Анкара) или Екрем Имамоглу (на Истанбул). Кризата се разреши, като в крайна сметка лидерът на НРП определи двамата градоначалници за бъдещи вицепрезиденти.
Националният алианс, обединяващ секуларисти, ислямисти, националисти, консерватори, либерали, в т.ч. и бивши съратници на Ердоган, представлява широка палитра от политическите предпочитания на електората в Турция. Въпреки очевидните предимства на този факт обаче, дълбоките принципни разногласия между лидерите на шестте партии във всеки един момент може отново да изплуват на повърхността по един или друг повод. Това създава предпоставки за нестабилност на едно правителство на опозицията, както изтъкна наскоро и президентът Ердоган. Той определи обещанията на "шесторната маса" да управлява с консенсус като сигурна рецепта за връщане към хлабавите коалиции от миналото, довели до десетилетия на нестабилност, преди той да дойде на власт.
Кюрдският фактор
"Ердоган е изправен пред най-обединения фронт срещу него в двайсетгодишното му управление, след като прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) обяви, че няма да издигне свой кандидат на президентските избори на 14 май", коментира Езги Алтън от сайта Ал Монитор в публикация по темата.
ДПН, която спечели около 12 на сто от гласовете на предишните парламентарни избори през 2018 г., обяви в сряда, че няма да издига собствен кандидат за президентските избори. Макар че не застана открито в подкрепа на Кълъчдароглу, обявявайки решението, съпредседателката на ДПН Первин Булдан намекна, че стъпката е в подкрепа на кандидата на опозицията. "На президентските избори ние ще изпълним своята историческа отговорност по отношение на едноличното управление", каза тя. Очаква се това да даде значителен тласък на опозицията, насърчавайки голяма част от кюрдите, които представляват около 20 процента от населението в страната, да гласуват за кандидата на опозицията.
През двете десетилетия на власт на Ердоган кюрдите бяха първо ухажвани, а после отблъснати от управляващите, особено след съюзяването през 2015 г. на партията на Ердоган с Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели - отявлен противник на кюрдското движение. Този твърд курс, в който десетки кюрдски лидери и политици на ДПН бяха изпратени в затвора или отстранени от постовете си, отблъсна голяма част от кюрдския електорат от управляващата партия, която преди това печелеше симпатиите им с обещания за разрешаване на кюрдския проблем и икономическо развитие на техния регион в Югоизточна Турция.
Прокюрдската ДПН е заплашена от закриване в дело по обвинения в сепаратистка дейност. Конституционният съд отказа преди няколко дни да отложи съдебния процес за след изборите, както ДПН поиска, за да може да се подготви за вота през май, а бъдещата ѝ политическа съдба може да се реши още на 11 април, когато е следващото заседание на съда.
На този фон Ердоган и партията му едва ли могат да разчитат на значителна подкрепа сред кюрдския електорат, макар че наскоро крайно ислямистката кюрдска партия ХЮДА-ПАР обяви, че ще подкрепи кандидатурата на досегашния президент на изборите. Маргиналната позиция на тази политическа формация, която спечели едва 0,3 на сто от гласовете на изборите през 2018 г., обаче не би могла да бъде реален противовес на политическото влияние на ДПН, пише БТА.
Съюзяването с кюрдите обаче, било то и негласно, е деликатен въпрос в Турция и вероятно ще бъде използвано срещу Кълъчдароглу от политическите му опоненти в предизборната реторика, а не е изключено да доведе и до нови търкания в опозиционния алианс, по-специално с националистическите кръгове в него.
