Кой би обезценил лева? Чисто хипотетично

Уникален исторически момент, а икономистите го проспиват

Голямата загадка на миналата седмица е защо финансовата министърка си позволи да намекне за девалвация на лева спрямо еврото. Но самият този факт доказва желязната стабилност на борда. Ако имаше и най-малката опасност, тя би мълчала като Стефан Янев. Така че спете спокойно, деца - левът е здрав.

Всичко е под контрол! Но това не пречи да поразсъждаваме кой би имал интерес да орежем левчето, нали така? Чисто хипотетически. Защото в подобни кризи винаги има късметлии.

Незабравим пример е 1996-1997 г.,

когато левът рухна, пенсиите станаха по 1 долар, а 10-15 хиляди кредитни милионери се освободиха от бремето на задълженията. Така че си струва да се запитаме - а сега кому би било изгодно?

Пак повтарям - бордът е по-стабилен и от Айфеловата кула. Само заради хипотезата като такава нека предположим, че една девалвация би зарадвала туристическия бизнес, тъй като курортните услуги ще поевтинеят и у нас ще нахлуят орди от англичани. Точно по същата причина напоследък хиляди българи пътуват до Одрин и купуват като невидели - евтинията зове.

По принцип всички работодатели печелят от една добре организирана девалвация, тъй като трудът поевтинява. Но някои работодатели ще са много по-доволни от другите, особено ако реализират продуктите си в чужбина. Това са най-вече производителите на суровини и полуфабрикати, като например медна и златна руда, цимент, петролни продукти и така нататък. За тях девалвацията би била джакпот.

По-тъжни и оклюмали ще са фирмите, които произвеждат за вътрешния пазар и особено ако им се налага да внасят я суровини, я домати и чесън. Разходите скачат, клиентите обедняват. Ако държавата пак спаси кафенетата, бюджетът пак ще пострада и пак няма да се строят магистрали. Слава богу, това е само хипотеза. Казах ли, че у нас бордът е по-стабилен от Хеопсовата пирамида?

Но има и една исторически уникална прослойка от предприемачи, които биха хвърляли шапки при една девалвация на лева. Това са бизнесмените, които са се възползвали от отрицателните лихви, за да теглят огромни кредити и да ги инвестират в имоти и сгради или в други стабилни авоари. Например в злато. Ако инфлацията беше умерена и лихвите бяха положителни, това нямаше да е кой знае каква далавера. Но пък рискът щеше да е минимален. Но в момента

логиката е обърната с краката нагоре

За пръв път в човешката история инвестиционният дълг се самоунищожава, и то със свърхзвукова скорост! Чудесен бизнес, но не се знае докога.

През XIX-XX век германският икономист Силвио Гезел предлага така да се строи социализмът - въвеждат се отрицателни лихви. Те бързо изяждат непродуктивните влогове на милионерите, което води до равенство на възможностите, а резултатите вече зависят от предприемчивостта на самия човек. По-късно най-големият икономист на ХХ век Мейнард Кейнс се изказва много ласкаво за идеята на Гезел в своята велика книга “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”.

Е, доживяхме да видим утопията на Гезел в действие, но не видяхме никакъв социализъм. Пазарниците могат да си отдъхнат. Оказа се, че

инфлацията изяжда главно дребните пари,

но стойността им се прехвърля в джобовете, където са едрите пари. Ако при 16 на сто инфлация теглиш кредит срещу 2,5 на сто лихва и го вложиш например в офис сграда, която ще поскъпне със 100 на сто, преди да е завършена, прави му сметката - за такава далавера някои предприемачи са готови човек да убият! И знаем кои са!

Разбира се, такива сериозни кредити не са достъпни за простолюдието, а само за суперелита. По-долу в кредитно-милионерската хранителна верига са умерено заможните членове на политическия и бизнес елита, които инвестират в отделни апартаменти или парцели - по 2, 3, 10. Дето се вика, от всекиму според възможностите. И чак в основата на пирамидата е простолюдието, или 95 на сто от българите, които също имат теоретическа възможност, но не и на практика. Те пък захранват върха на пирамидата със спада на доходите си. Всичко това е крайно интересно за икономическата теория, дано видим нови монографии. Аз пък съжалявам, че няма как да взема интервю от самия Гезел, поне засега.

Но всичко хубаво свършва - на Запад лихвите вече растат. Какво ще стане, ако утре у нас ударят 7, 8, 10 на сто, а цените на имотите пак рухнат? Мътна и кървава. Но ако питате бизнес елита, спасение има. Просто левът се девалвира спрямо еврото и тежестта на кредитите олеква, точно както стана през 1996 и 1997 г. Разбира се, алибито би било еврозоната.

Пак напомням, това е само една хипотеза. Казах ли, че у нас бордът е по-непоклатим от Гибралтарската скала? Злите марксистки езици биха съскали, че имаме антагонистични противоречия между елит и народ, но не и аз. Според мен сега не е времето да раздухваме предизборна класова омраза, нали всички вече сме капиталисти в резултат от масовата приватизация.

Народът ни е силен, ще издържи и на 100 лева яйцето

Народът ни е умен, той разбира, а който не разбира, е на гурбет в чужбина.

Политиката налага пред избори да се раздават блага на народа, т. е да се вдигат пенсии и минимални заплати. Ако изборите бяха веднъж на 4 години, обратното прибиране на предизборно раздадените блага щеше да става постепенно и незабележимо. Но в наше време, когато правим избори на 3-4 месеца, налага се прибирането да става ударно. Вземай - връщай! На - дай! И пак дай! Такъв е задъханият ритъм на партийнолистовата избирателна система.

Казах ли вече, че бордът у нас е по-стабилен и от Статуята на свободата?

Отвътре той не може да бъде взривен. Понякога и това се случва, но само когато фитилът е заложен от по-високо, наднационално ниво. Един пример е азиатската дългова криза през 1997 - 1998 година. Пръв пострада Тайланд, който тогава беше фиксиран към долара и имаше напълно адекватен по тогавашните представи валутен резерв. Само че юначната дружина от хедж фондове начело със знаменития Quantum Fund на Сорос заложи “на късо” срещу тайландската валута и накрая се измъкна с доларите от резерва в джоба.

А Тайланд легна на хирургическата маса на МВФ. После легнаха и Малайзия, Индонезия, Филипините, Южна Корея, докато накрая опря и до Хонконг. Той пък току-що се бе присъединил към Китай. И противно на добрите практики Пекин реши да подкрепи хонконгския долар, а хедж кавалерията се оттегли с натъртени задници, огласявайки планетата с вой срещу наследените от Мао китайски маниери.

От онези времена не забелязвам хедж фондовете да са атакували малките валутни бордове. За какво им е да играят на дребно? Те налетяха направо върху световната валута - долара.