Въпросът дали оръжейните доставки за Украйна няма да въвлекат Запада във войната не е от вчера. Най-вече американският президент неведнъж е призовавал да се подхожда внимателно. Както Джо Байдън заяви през май, докато САЩ или техните съюзници не бъдат нападнати, няма да има директно участие във войната - "нито чрез изпращането на американски войски в Украйна, нито чрез нападение срещу руските части". Той уточни също, че "ние не окуражаваме Украйна да предприема удари отвъд своите граници". Тези две изказвания са определящи до голяма степен както за американската, така и за западната помощ за Киев и до днес, отбелязва Николас Бусе във ФАЦ.
От своя страна американският външен министър Антъни Блинкен, цитиран от ZDF, заяви, че "оръжейните доставки за Киев са суверенно решение на всяка отделна страна". Украйна отдавна настоява да получи от своите съюзници тежки танкове. Въпросът предстои да се обсъди на срещата на западните съюзници на Украйна в американската военна база "Рамщайн" в Германия, която ще се проведе на 20 януари. Очаква се там министрите на отбраната и високопоставени военни от редица държави да разискват по-нататъшната подкрепа за Украйна във войната срещу Русия.
Западът прави всичко възможно да не бъде замесен директно
Освен задръжките относно видовете оръжия, които се предостаят на Киев, един друг въпрос е ключов за помощта за Украйна. Тъй като западни войници не биват изпращани в Украйна, украинският персонал трябва да се обучава в чужбина да борави със западните оръжия, което усложнява нещата. Освен това, за да предотврати това Русия да бъде нападната със западни оръжия, САЩ ограничиха обхвата на реактивната система за залпов огън HIMARS до 80 километра, макар някои ракети да могат да достигнат до 300 километра, пише ФАЦ.
Но и тези решения не са достатъчни, за да се гарантира, че Русия няма да предприеме ответни мерки срещу Запада. От началото на войната насам страните от ЕС и НАТО си дават сметка, че атаките срещу западните оръжейни доставки от страна на Москва са възможни. Ако те се се случат на територията на НАТО, тогава Алиансът ще трябва да вземе важно решение и да разгледа възможността за директно влизане във войната.
Всичко това се отразява на вида и начина, по който оръжия и оборудване се предоставят на Украйна. От една страна, става дума за бойната ефективност на предоставената помощ - тя се повишава бавно и постепенно, първо преносими ракети, после гаубици, докато се стигна до сегашния дебат за бойните танкове. Второто средство е западната координация - оръжейните доставки не се извършват винаги едновременно, но по правило са съгласувани. Това дава на Путин по-малко възможности да атакува целенасочено отделни държави и така да разцепи западния съюз.
Може ли Русия да нападне НАТО?
През март например Полша искаше да достави бойни самолети на Украйна през американска военновъздушна база в Германия. САЩ отказа.
Тази динамика е пример за голямата дилема, пред която е изправена не само Полша. По принцип всяка европейска държава, която е част от НАТО, зависи от това дали Вашингтон ще даде одобрение за нейния курс, тъй като Европа не може самостоятелно да се защити от Русия. Задължението за оказване на подкрепа не е много конкретно дефинирано в Североатлантическия договор. Затова е важно държавите да имат координиран подход, който се определя на среща като тази в Рамщайн.
Путин трябва да е наясно, че НАТО ще се изправи срещу него с целия си потенциал, ако той реши да обстреля оръжейни складове в Полша или в Румъния например. Въпреки това никой на Запад не би могъл да бъде сигурен, че руският президент вижда в това отношение червени линии и дали няма да ги прекрачи, констатира ФАЦ.
От военна гледна точка днес изглежда по-малко възможно, отколкото в началото на войната, Путин да си позволи атака срещу Запада. Тъй като руската армия и така е под голям натиск в Украйна, един нов фронт на запад тотално ще претовари възможностите ѝ. Но в политически план нещата биха могли да изглеждат другояче: колкото повече западните доставки ускоряват поражението на Русия в Украйна, толкова по-голяма става опаснотта за Путин да изгуби властта си, заключва Николас Бусе във ФАЦ, пише "Дойче веле".
