Петър Петров: Старите сгради след 1989 г. са обект на корупция, защото са апетитни парцели в градовете

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/13251708 www.24chasa.bg
Арх. Петър Петров Снимка: НИНКН

За багерите в Тютюневия град - в института не знаят какво точно става в бившата централа на “Пловдив БТ”, защото след решението на съда нямал правомощия, казва директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)

- Арх. Петров, провокацията с фотосесията в Перущица подсказа ли на общини и хора, че трябва да се грижим за паметниците?

- Очевидно това бе начин, но дано не е единственият. Заради нея вероятно едва сега повечето хора са разбрали, че има такъв паметник.

- А имаше ли “обида към обществото”? И не е ли големият проблем занемареният и надрасканият с графити?  

- Паметникът не притежава статут на културно наследство и Националният институт за недвижимо културно наследство няма информация за него. Той е историческата ценност от местно значение - “лобно място” на перущенци, убити през Априлското въстание. Мястото е получило защитен статут през 1971 г., паметникът се появява години по-късно.

Ако за местната общност този паметник беше ценен, дали щеше да го занемари? Ако излезем от този конкретен случай, как нашето общество се отнася с културното си наследство? Ценно ли е за него? Защо? Как пазим? Закъснели сме с няколко десетилетия с отговорите на тези въпроси.

- С какво е ценно културното ни наследство?

- Представете си, че нямахме ул. “Шишман”, квартала около Докторската градина, Малките пет кьошета, а само “Люлин”. Същите хора ли щяхме да сме? Със същите преживявания и спомени, ценности и интереси, живот?

Средата въздейства пряко върху начина ни на живот и здравето, стресира, успокоява или вдъхновява, влияе на емоционалните ни състояния, представите и самоидентификацията ни, дори върху икономическото благосъстояние и престъпност.

Културното наследство е най-важната част от жизнената среда. На всеки 15-20 г. нещо се появява, друго изчезва – средата и обществото взаимно се променят.

Нашето наследство не е само това, за което имаме нотариален акт. То е

духът на мястото с неговите улици, археология, квартали, стари храмове,

къщи, училища, театри, клубове. Този дух проектира цялото минало в настоящето и в бъдещето. Ние съществуваме едновременно с живелите преди нас чрез техния социален материален отпечатък, който създава нашата култура, памет и принадлежност. Ако заличим това наследство, изтриваме емоционалните и социалните връзки помежду си. Така в човешката история варварите унищожават градове, за да покорят обитателите им.

- Еднакво ценни ли са Боянската църква и разпадаща се къща на 100 години например?

- Защо Лувърът и Латинският квартал са символи на Париж? Защо хората изминават хиляди километри, за да видят египетските пирамиди и пазара в Кайро? Защо в Пловдив отиват в Стария град? Какво намират там, което не намират другаде?

Паметниците като Боянската църква са специална част от културата ни. Тях трябва да пазим непокътнати като най-ярки образци на наследството. Сградите от историческата среда, в които живеем или работим, естествено се променят според потребностите на обитателите. Не притежаваме това наследство, то е само нашето времеубежище, което да предадем нататък, както предишните поколения са ни го предали.

Голямата задача на НИНКН е да установи ценностните характеристики на средата, които да бъдат опазени.

Ако живеете в такава сграда, няма да я оставите да се руши, защото това ще застраши собствения ви живот. Рушат се само сгради, в които няма живот и не се поддържат. Понякога умишлено.

- Защо хората не се интересуват от културното наследство?

- Една от големите причини е

липсата на родова памет за повече от 4-5 поколения назад

Няма и запазени обитаеми сгради на 5-10 века, които да са фундамент на традиция.

След Освобождението “внасяме” неокласицизма, сецесиона, модернизма, които са част от тенденции на други държави.

Първообразите на сградите са във Виена, Прага… Чрез тях сме се опитвали да догоним културата на Европа. Това продължава и сега - наподобяваме и се сравняваме с нещо чуждо, което не е породено от развитието на обществото. Затова не го ценим, а го зачеркваме заедно с хубавите неща. А има хубави неща. През първите десетилетия на XX век са създадени образци, които интерпретират възрожденската архитектура и са наша собствена тенденция. Архитекти и изкуствоведи от други държави са очаровани от този български модернизъм до 1970 година с неговата специфична среда, каквито у тях няма. Такива примери са музеят в Казанлък, сградите на “Фея” и “Ропотомо”. Но вече ги няма. Продължаваме да се опитваме да опазим театър “София”.

- Как може да се провокира интересът на младите към такива паметници? Дори и гражданите да искат да опазват културното наследство, идват инвеститорите...

- Те рушат, защото е създадена среда, която им позволява това. След 1989 г. културното наследство стана обект на търговия с влияние и корупция заради апетитните парцели в градовете. Системата на опазване не работи, откакто беше приет действащият Закон за културното наследство преди 13 години. Протекли са фатални процеси, с които тепърва ще се сблъскваме.

Институтът също е илюстрация на тези процеси: от няколкостотин експерти е свит до над 50, а от тях само 14 се занимават с изучаване на недвижимите културни ценности. Отнети са възможностите на НИНКН за научна работа, опазване и приемственост.

- Примерът с жълтите павета, които също са културно наследство, е отскоро. Допустимо ли е работници да чупят паветата с чук?

Добре, че някой засне как работник чупи паве

Реакцията на хората накара институциите да реагират на това кощунство. Жълтите и гранитните павета са част от лицето на града – средата, която го отличава от другите. Разбира се, че е недопустимо да разбиваш това лице с чук!

- НИНКН даде ли указания как да се ремонтират жълтите павета?

- Не можем да изискваме как да се редят паветата. Ние сме проверили дали проектът, възложен от общината, отговаря на режимите на опазване и дали автентичността на настилките е запазена. Може да дадем методически указания, но само ако ни ги поискат - непоискани съвети не се дават.

В тези процеси участват най-малко 30 души от различни организации и ако резултатът е този, значи някой не си е свършил работата.

- Стартира 3-месечна програма за издирване, изучаване и установяване на културни ценности в 6 населени места. Какво открихте?

- За съжаление, на много места загубата на културно наследство е огромна. При обходите обаче идентифицираме нови обекти с качества на културни ценности.

Ефектът от пилотната програма ще е голям и с продължение. Родиха се и нови идеи. Ето една. В Пловдив има ул. “Карловска”. И в Баня има ул. “Карловска” (това са две от населените места, които проучваме в момента). И двете улици са ориентирани към Карлово. Ще проверим дали и в другите места по тази линия има улица със същото име и ще направим първия сериен обект на недвижимо културно наследство. Ще свържем тези улици “Карловска” в обща мрежа, а така ще свържем и хората, които ги обитават, ще създадем нова общност.

- Колко още места трябва да са част от такава програма?

- Всички исторически селища трябва да бъдат обходени, за да направим оценка на състоянието. Тази дейност е предвидена в Закона за културното наследство още през 2009 г., но я започваме за първи път и се надявам да продължи през следващите 3 години с интензивност, а държавата да осигури финансиране.

- Колко обекта с културно значение се разрушават всяка година?

- 13  000 – близо 1/3 от недвижимото богатство на България, вече са обезобразени или необратимо унищожени.

Годишно изчезват около 400 ценни обекта

Основната причина е, че системата на опазване не работи, както вече казах. В този вид Законът за културното наследство пречи. От миналата година настояваме парламентът да направи спешни промени, за да ограничим щетите. Получаваме подкрепа, но само на думи. По този закон едва 480 обекта от 39  600 в списъка на недвижимото наследство са защитени. Всички са в риск.

- От това лято НИНКН дава безплатни консултации за допустимите намеси в обекти на недвижимо културно наследство. За какво ви питат хората?

- Идват от общини, държавни компании, частни собственици и фирми. Общото е желанието новите намеси да не отнемат, а да добавят стойност на сградите и средата.

- НИНКН знае ли за събаряне на поредната сграда в Тютюневия град на Пловдив?

- Информацията, която НИНКН има, е, че там се извършват консервационно-реставрационни дейности по одобрен проект и с разрешение за строеж. Цялата сграда беше плътно опакована и не знаем какво се случва. Нямаме и право да влезем в строежа. Правата на Националния институт за недвижимо културно наследство и на Министерството на културата стигат до одобряване или отхвърляне на проекта. Сградата не е единична недвижима културна ценност, но е в обхвата на групова недвижима културна ценност – затова проектът се съгласува с министерството. То е отказало да го съгласува два пъти – през 2017 и през 2020 г. През 2020 г. обаче Пловдивският административен съд обявява за нищожен отказа на МК. Решението е потвърдено от Върховния административен съд през 2021 г.

- А защо не са предприети мерки по осуетяване на събарянето, както се е случило с аналогични стари сгради в Тютюневия град на ул. “Г. М. Димитров” 29 и бул. “Христо Ботев” 51 преди 2 месеца?

- Защото решението на съда е окончателно и то не се коментира, а се изпълнява. Според проекта трябва да се запазят две фасади, а другите две да бъдат възстановени.

Нито институтът, нито МК имат правомощия да следят проекта. Това е задължение на строителния надзор. Ако има отклонение от одобрения проект, РДНСК трябва да спре незабавно строителните работи.

- Защо сградата не е недвижима ценност?

- Аз задавам същия въпрос през последните 12 години след приемането на Закона за културното наследство през 2009 г. А през последната година, откакто оглавих НИНКН, се опитвам да спра този процес. Стотици сгради в цялата страна, които имат качества на паметници на културата, са в същото положение.

Разрушават ги една по една с бездействие или съдействие на общините или с решения на съда

В Пловдив има над 300 незащитени сгради като склада на ул. “Авксентий Велешки”. Преди месеци поисках всички да бъдат временно защитени като групов паметник, докато получат окончателен статут. Община Пловдив обаче се противопостави и спря процедурата в СЕСОНКЦ (Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности - б.а.) с мотива, че това ще застраши инвестиционните проекти. Съгласно закона общините носят отговорност за опазване на ценните сгради, включително за мерките за поддържането им. Фокусирахме се да спасим 12 сгради в Пловдив, за които няма разрешения за строеж, няма съдебни решения и битката не е загубена.

- Защо в държавните институции има двоен стандарт към старите сгради в Пловдив?

- НИНКН и МК нямат двоен стандарт. Има съпротива, яростна съпротива срещу опазването на недвижимото ни наследство. Община Пловдив отхвърли искането да въведем еднакъв режим за всички ценни сгради. Това са нейните стандарти, не нашите.

- Кога ще се установят ясни правила за опазване и намеси за всички стари сгради?

- Това е целта на института и смисълът на усилията ни. В Пловдив 8 експерти работят териториална програма, за да направят правилата за опазване. Те трябваше да са направени преди 20 години, но не са. А след приемането на ЗКН през 2009 г. системата за опазване беше разрушена и се опитваме да я създадем отново.

Колкото повече се опитваме да въведем еднакви за всички правила, толкова повече се засилват опитите да ни прехвърлят отговорността за катастрофата с недвижимото културно наследство. И да се ускори разрушаването на сградите. А тези, които носят истинската отговорност за унищожаването на културни ценности, действат на принципа “Крадецът вика дръжте крадеца”.

CV

  • Завършил е мaгиcтратура в кaтeдpa “Teopия и иcтopия нa apxитeктypaтa” в УАСГ
  • Имa cпeциaлизaция, кypcoвe и cтaжoвe в oблacттa нa oпaзвaнeтo нa кyлтypнo-иcтopичecкoтo нacлeдcтвo във Фpaнция
  • Paбoтил e в 4 фpeнcки apxитeктypни бюpa, в HИKН - София (ceгa – HИHKH), кaтo eкcпepт в общинa Aceнoвгpaд, cтapши eкcпepт и глaвeн apxитeкт в общинa Плoвдив, paйoн “Цeнтpaлeн”
  • Tpикpaтeн нocитeл нa нaгpaди в нaциoнaлния кoнкypc “Cгpaдa нa гoдинaтa”
  • Bлaдee фpeнcки, pycки и aнглийcки eзик
  • Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

    • Избирател пуска разписката от машината в изборната урна. СНИМКА: "24 ЧАСА"

      Изборите на 2 април пак ли генерална репетиция?

      С просто око вече се усеща накъде духа вятърът в партийните платна. Добутаха го с триста мъки до нови парламентарни избори, защото всички пазеха белите си премени - ако е възможно да изглеждат що-годе прилично пред своите избиратели, та затова и не направиха редовно правителство. Там е работата обаче