- Министърът стана медиатор между НЗОК и лекарския съюз, но консенсус с колко ще се вдигнат клиничните пътеки няма
- Касата винаги е лоша. Все в края на годината има съмнения, че някаква сума пари ще бъде скрита
- Това, което се опитаха - чрез касата, чрез Националния рамков договор да се осигуряват заплати, за мен е неправилен подход
- Вижданията ни за следващия бюджет са, ако има възможност, да се увеличат парите за здравноосигурителни плащания
- От 2000 г. работя по темата болниците да се финансират не по клинични пътеки, а с диагностично свързани групи, но никой не предприема действия, защото въвеждането им е политическо решение
- До края на годината лечебните заведения ще разполагат с 259 млн. лв. месечно
- Проф. Салчев, постигнахте ли консенсус за увеличение на цените на клиничните пътеки след срещата с министъра на здравеопазването и с Българския лекарски съюз. С колко ще бъде то?
- Не сме стигали до консенсус. Имахме среща, организирана от министъра, който е медиатор. Имаше писма от лечебните заведения да се вдигат цените на клиничните пътеки, което се повтаря всеки път в края на годината. Вероятно следващото желание ще е искането за моята оставка.
Говорихме с министъра и гледахме разчетите. Надзорният съвет преразпредели всичките пари, които са в болничната помощ, за да няма лимити и да бъдат спокойни лечебните заведения. До края на годината месечно ще разполагат с 259 млн. лв. Когато беше разпределян бюджетът през май, последните три месеца имаха около 180 млн.
Затова бяха преразпределени всички пари, определени в съответния параграф, за да може цялата сума, определена за болнична помощ, да бъде предоставена за лечение. Във връзка с това, че лечебните заведения не могат да постигнат т.нар. обороти, в момента нашите изчисления показват, че евентуално може бъдат увеличени цените на клиничните пътеки, но само до края на настоящата година. Тоест през септември, октомври и ноември. Беше договорено да се направят изчисления, колегите ги правят.
На срещата обсъдихме, че има два варианта за повишаване на цените. Единият вариант е да се вдигнат еднакво цените на клиничните пътеки, за да няма неравнопоставеност. Когато говорите за клиничната пътека, се прави политика - на една вдигате, на друга задържате, на трета може да се намалява, макар по принцип никога да не се намалява. Тъй като в края на годината никога не се правят политики в областта на здравеопазването, това е вариантът, при който може на всички пътеки еднакво да се вдигнат на базата на изчисленията.
Другият вариант е да се вдигнат определени клинични пътеки. Това обаче ще забави много процеса, който по принцип е много дълъг, за 300 клинични пътеки. Може да се осъществи, но ще се забави във времето, затова беше говорено всички пътеки да бъдат с еднакъв процент увеличени. Колко ще бъде, не знам. В момента ние изчисляваме нашите средства в рамките на това, което разполагаме в раздела за болнична помощ.
- Българският лекарски съюз иска увеличение с 20%, възможно ли е?
- Нормално е всеки да иска повече. Дали ще е възможно, или не, това е преговорен процес между двата органа за управление. Моята задача е да представя реалната картина. Българският лекарски съюз иска и освобождаване на резерва.
- Председателят на лекарското съсловие коментира, че касата пести пари от здравни вноски, за да ги върне в бюджета, така ли е?
- Това не са спестени пари. Откъде са спестени? Това е бюджетна процедура, този резерв е за неотложни случаи. Той се освобождава, ако има свръхнеобходимост. В момента се разполага с достатъчно пари в болнична помощ, така че да се покрият тези необходимости. Касата е винаги лоша, от другата страна непрекъснато се иска и настоява, което е нормално. Само че при един договорен процес партньорите са равнопоставени.
- Тук кой не е равнопоставен?
- Непрекъснато се иска. Функциите на управителя на НЗОК са следните - избран е от Народното събрание, за да организира дейността на цялата администрация, която въобще не е малка, да осигурява процесите, така че плащането да протича гладко към договорните партньори, да предоставя необходимата информация и анализи на надзорния съвет и не на последно място да защитава интересите на здравноосигурените лица. Когато искаме да се договорим и да дадем дадени пари, искаме отсреща услуга и качество. Винаги в края на годината има съмнения, че някаква сума пари ще бъде скрита. Всяка година касата е проверявана от множество институции, минава през Сметната палата и т.н.
- Ще върнете ли парите от резерва в бюджета?
- Не, обясних го много пъти. Ако останат накрая на годината някакви суми, ще ги прехвърлим авансово към лечебните заведения догодина. Няма да позволя да се върнат пари в бюджета. Колко пъти касата е връщала пари в бюджета? Нито веднъж. Това, което е правено като авансово плащане за декември, януари го прехвърляме. Това не е противозаконно.
- Колко болници са увеличили основните заплати на лекарите до 2000 лв. и на сестрите до 1500 лв. от 1 август?
- Дадох приблизителна справка, но не знаем колко. Нямаме данни за т.нар. индивидуални заплати. Има само обобщена информация, наречена декларации на лечебните заведения - кои са достигнали, кои не са. Реалната информация може да се получи от МЗ. Касата не е отговорна за заплати. Ние плащаме услугата. И аз искам да дам много пари, но те са свързани с услугата, която се предполага, че ще бъде дадена.
- Защо много от болниците не успяха да вдигнат заплатите?
- Не е моя работа оперативното управление на болниците. Моята работа е да осигуря на пациентите достъп, което значи обеми и плащане. При договаряне с БЛС по принцип там са записани обеми и цени. Това са два различни процеса. Обемът е достъпът на пациента до услугата, цената е колко ще струва тя. Цената е глобална, тъй като не може да се раздели на всеки лекар поотделно. Как ще остойностим една операция, като вътре участват девет души? Глобалното остойностяване на дадена услуга - дали е достатъчно, или не - за всеки е различно. Това, което се опитаха чрез касата, чрез Националния рамков договор да се осигуряват заплати, за мен е неправилен подход. Това съм го заявил много пъти. Заплащането на труда на хората е свързано с пазара на труда, той не се определя административно. Договарят се работодател и работник. За да може по някакъв начин да се регулира процесът, той става през осигурителните прагове, а не през администриране колко ще получава работникът. Когато осигурителният праг е определен на дадена сума, работодателят трябва да плати преди това осигуровката и след това заплатата. Ако вашият осигурителен праг е 710 лв., както е в момента за сестра, никога няма да се вдигнат заплатите. Всичко друго са добавки. Минималният осигурителен праг е свързан с минималната заплата и това трябва да го разберат политиците, то не е работа нито на касата, нито на НРД.
- От БЛС сигнализират, че миналата година след въвеждането на изискване за повече изследвания, независимо дали са необходими на даден пациент, с повече кодове е-системата не отчита проведено лечение. В резултат пациентът е лекуван, но на болницата не е заплатено. Има ли такъв проблем?
- Новата система за кодиране е въведена от министъра на здравеопазването, а не от касата. Ние изпълняваме наредбата му, която въведе новата система за кодиране на процедурите. Кодирането е включено в алгоритмите на клиничните пътеки. Алгоритмите на клиничните пътеки се договарят и подписват от БЛС и от Надзорния съвет на касата. Алгоритъмът за количество и качество на дейността е подписан от двете организации. Кой преценява, че точно дадено изследване не трябва да се включи? Искат качество, а някои изследвания не се изпълняват. Задължителните изследвания са включени в алгоритъма, едно от тях да изключите, значи не сте предоставили качествена услуга. А този алгоритъм е направен да осигурява качество. За да се постави дадена диагноза, трябва да има направени няколко изследвания, и то е задължително. Има и препоръчителни изследвания, които не са задължителни. Допреди се отчиташе само диагнозата, а не какво е направено. След това бяха вкарани алгоритмите какви са задължителните, диагностичните и терапевтичните процедури и след като влезе т.нар. кодираща система, тези процедури бяха доразработени и доразвити. Всеки код трябва да бъде доказателство, че нещо е направено. Това е подготовката за въвеждането на диагностично свързаните групи. Ако не извървим тези стъпки, няма да имаме диагностично свързани групи. Те отчитат както вашата диагноза и вашето състояние, и т.н., но и какво е направено, какви процедури са приложени, за да може да се стигне до краен терапевтичен резултат. Те позволяват допълнително да се заплаща не само за една диагноза, а да се продължи лечението и с другите съпътстващи диагнози.
- От анкета на “24 часа”, проведена сред 521 лекари, бивши министри на здравеопазването, ректори на медицинските университети и директори на големите болници и представена по време на 12-ото издание на лигата “Лекарите, на които вярваме”, голяма част искат болниците да се финансират не по клинични пътеки, а с диагностично свързани групи (ДСГ). Какво мислите?
- Аз съм “за”, по тази тематика работя от 2000 г.
- А защо все още не са осъществени?
- Защото се носят различни слухове за тях - че ще се увеличат много парите и др. Разликата е следната - в момента има предефинирани изисквания да влезете в болницата и предефинирани изисквания да ви дехоспитализират. Когато влезете в болница, ви приемат според състоянието и още много алгоритми, поставят диагнозата и накрая, след като е извършен целият процес, ви казват: Вие влизате в дадена диагностично свързана група, чиято цена е на база осигурителното тегло, ще получите толкова лева. Сега договаряме цена и обем. Не може лекарят предварително да си планира какво ще извърши и да си каже: “Няма да лекувам пациента по-нататък”.
Никой не предприема действия, защото въвеждането на ДСГ е политическо решение. То не става с налагане от НЗОК или БЛС.
- От същата анкета стана ясно и че 75% от запитаните искат касата да се демонополизира и да се премине към конкуриращи се осигурителни каси. Сред тези 75 процента ли сте?
- Да. Тогава ще се работи по правилата на застраховането. Няма да има “Искам увеличение на цените на клиничните пътеки”, а ще има ликвидация, както при застраховането. Тоест имаш договор за нещо, ако не го изпълниш - не ти плащат. Там обаче няма солидарност, а застраховките се правят на базата на оценка на риска. Бедните, болните ще имат по-скъпа застраховка, защото е по-голям рискът, или минимална, която покрива само някои дейности, а не целия пакет. Здравната каса, независимо болен или беден е пациентът, заплаща еднаква услуга. Има риск за пациентите - някои ще могат да си платят застраховката, но други няма да успеят или ще платят такава, че ще получат например един преглед на година.
- Какви са предложенията ви за бюджета през следващата година?
- Имаме наши виждания, които още не са преговорени с Министерството на финансите. Те са да се запази стабилността на системата, ако има възможност, да се увеличат парите за здравноосигурителни плащания и да се направи нова политика в осигуряването на лекарства. Да вдигнем реимбурсната сума от 25% или на 50, или на 75%. Това обаче ще изисква ресурс. Това е основното, към което сме се насочили, всичко друго ще дестабилизира системата, защото сме в период на криза. Именно затова трябва да държим стабилна системата. Трябва да се действа разумно и в рамките на възможностите на държавата. СЗО казва, че всяка държава организира така здравната си система на базата на собствените си възможности. Затова няма единно здравеопазване в Европа. Има различни системи на здравеопазване. Разбира се, че колегите в Германия ще вземат по-високи заплати, но организацията на системата при тях е друга. Там затварят болничните заведения, които непрекъсното трупат дългове.
ВИЗИТКА
Завършил е висше образование по медицина и икономика
През 2001 година става директор на Университетска болница “Царица Йоанна”
От 2003 до 2005 г. е заместник-министър на здравеопазването
През ноември 2011 година е назначен към секция „Макроикономика" на Института за икономически изследвания към Българска Академия на науките
През 2019 г. става заместник-изпълнителен директор на ИА “Медицински одит”
През 2020 г. е избран за управител на НЗОК
