- 20-те закона по плана за възстановяване - да се направят временни комисии
- Как ще се облагат енергийните компании
- Без нов бюджет компенсациите за бизнеса спират да действат от 1 януари. Отделно е добре те да се фокусират само върху пострадалите от кризата
Изборите минаха и отново ще имаме парламент след два месеца прекъсване. Не е ясно колко дълго ще продължи да работи този парламент, нито дали ще може да се състави правителство – но е ясно, че в тази тежка обстановка се натрупват
проблеми, които не могат да чакат
Независимо колко дълго ще просъществува, парламентът ще трябва да се занимае с тези въпроси и да намери адекватно решение. Ако има редовно правителство, то ще движи тези процеси, но ако няма, ще трябва парламентът сам да се организира.
1. План за възстановяване
Още в първия ден на новото Народно събрание служебното правителство трябва да внесе 20-те закона, които трябва да се приемат, за да се получат средствата от плана за възстановяване. Има консенсус по този въпрос както между политическите партии, така и от страна на служебното правителство, което обяви като един от основните си приоритети именно подготовката на тези закони, за да не се пропускат срокове и за да не загуби България финансиране.
Наличието на консенсус по Плана за възстановяване е добро начало, но са необходими и конкретни действия, особено в случай, че не се стигне до създаване на редовно правителство. За да върви работата по 20-те закона още преди да са създадени постоянните комисии на парламента, е възможно парламентът да създаде няколко временни парламентарни комисии, които да разглеждат законите и да ги подготвят за приемане в пленарната зала. В същото време,
за да не стават фалове, не бива да се скъсяват сроковете
за обсъждане – всеки закон трябва да мине по нормалната процедура, да се получат становища, да се организира публично обсъждане, да се оформи професионално текстът. Ако се действа експедитивно, все още има шанс да избегнем загуба на европейски средства.
2. Антикризисни мерки
Икономическата ситуация е сложна покрай войната, но това не е единственият проблем. Увеличава се рискът от рецесия в САЩ, Западна Европа и Китай, което неминуемо ще се усети и в България. Затова е нужно българската икономическа политика да е по-активна и гъвкава, за да се намалят рисковете и да се избегне тежка рецесия в България. Някои казват, че това е утопично, но всъщност вече седем месеца продължава войната и досега българската икономика се справя успешно –
за учудване на всички песимисти, които прогнозираха крах
И безработицата остава ниска, и индустрията продължава да отчита рекорди, и туризмът се възстановява.
Икономическата политика може да навигира българската икономика сред бурните води на кризите, особено ако се възползваме от всички възможности на европейското финансиране. По еврофондовете и плана за възстановяване
България има достъп до 50 млрд. лева европейско финансиране,
но все още не сме усвоили почти нищо, защото не са готови всички необходими програми и документи. Важно е бързо да се действа, така че да се задвижат проектите и програмите, което ще помогне по-бързо това финансиране да се усети в икономиката.
В резултат, от една страна, ще имаме повече инвестиции, което е добре за дългосрочния потенциал на икономиката, но от друга страна, ще има и антикризисен ефект, което е добре за икономическата конюнктура.
3. Енергийните мерки
България вече една година прилага успешно компенсации за цените на тока за бизнеса и в същото време запази ниски цените на тока за домакинствата. Подобни мерки вече се приеха и на европейско ниво и ще се приложат във всички европейски държави.
Българската иновация – да се използват свръхпечалбите в енергетиката
за компенсация на потребителите – вече се прилага в европейски мащаб. Но Европа разшири приложното поле на мерките, като включва не само държавните компании, а всички енергийни компании, включително и петролните рафинерии. Така че България трябва да приложи на местна почва тази промяна, което ще е предизвикателство, особено по отношение на петролния сектор.
Една възможност е да се обложат свръхпечалбите на рафинерията (проблемът е, че те се декларират в Швейцария и трябва да се намери решение на този казус). Друга възможност е да паднат цените на горивата чрез даване на правомощия на Комисията за защита на конкуренцията да прилага полученото от България изключение от петролното ембарго.
Вече една година България дава компенсации за цените на тока за бизнеса и една от поуките от този период е, че много пари се прахосват, защото компенсациите са на калпак. Подпомагат се фирми, пострадали от кризата, но се подпомагат и фирми, които печелят от инфлацията и отчитат рекордни свръхпечалби. Нещо повече, дори бизнеси, които директно създават инфлация – като петролния сектор, – също получават компенсации от държавата, което е абсурдно. В момента компенсациите за бизнеса
надминаха 1,2 милиарда лева месечно
и вече се конкурират с пенсиите за титлата, “най-голям разход на бюджета”. Ако тези компенсации се фокусират върху пострадалите от кризата, ще се освободят значителни средства, които може да се използват за антикризисни мерки и подпомагане на доходите, без това да създава дефицит.
4. Бюджет 2023
Нормалната процедура е проектобюджетът да се внесе в парламента в края на октомври и да се приеме до началото на декември, за да може след това да се изпълнява от 1 януари на следващата година. Това е най-добрият вариант, за да има стабилност в системите и да не се създава допълнителна несигурност в икономиката.
Алтернативната процедура, която беше приложена в началото на тази година, е
да се удължи действието на миналогодишния бюджет за няколко месеца,
докато се състави правителство и то приеме държавен бюджет.
Проблемът е, че тази алтернативна процедура работи само при ниска инфлация и спокойна икономическа среда – а сега ситуацията не е такава.
Допълнителен проблем е, че мерките за компенсации за бизнеса също са приети със Закона за държавния бюджет и
съответно изтичат на 31 декември
За удължаването им е необходимо или приемане на нов бюджет, или приемането им с отделен закон.
И в двата случая е необходим акт на парламента – ако нищо не се направи, компенсациите спират на 1 януари 2023 г. и цялата икономика ще катастрофира. Така че тук очевидно ще трябва да се търси съгласие в парламента, така че да се осигури не само бюджетна, но и енергийна стабилност.
