Ръждясали оръжия с откраднати липсващи части, протрити униформи със зле изпрани петна от кръв, хлебарки и дървеници в помещенията
Мой много добър приятел от Русия: "Протестите набират сила. Това е всеобщото мнение. Те са не само в най-големите градове и дори не само в градовете! Първите протести бяха основно заради страха, че ще ни вземат бащите, братята, децата и внуците и ще ги пратят на война. На война през 2022 година! Сега вече повсеместно протестите са срещу абсолютната липса на смисъл в тази излишна и ненужна война. Това подсказва доколко е работила пропагандата досега. Нищо не е работила.
Ние, гражданите и селяните на Русия много добре сме разбирали, че това не е нашата война, но си мълчахме, докато тя бе някъде, далеч от нас. Забележителното е, че не само в Москва – навсякъде постепенно общите лозунги и викове срещу войната отстъпват място на скандирания срещу Царя! Никой от нас не си спомня това да е било друг път през последните 100 години в Русия – да се скандира поименно срещу Царя! И на мен в това ми е надеждата – отрицанието на войната ще се персонализира в съзнанието на всеки от нас поотделно и на обществото, на народа като цяло. И тогава ще се роди неизбежно мисълта, че само да махнем Царя и ще се сложи край на войната.
Умът ми не го побира, приятелю мой, как се докарахме като държава до това - съдбите и животите на 140 милиона души да зависят от един човек, да се въртят около пръста на един човек, извини ме - около ... на един човек!
Представяш ли си, аз не изключвам дори както в Първата световна, войниците (не офицерите, не генералите) да обърнат оръжието срещу онези, които са ги пратили на война и да се стигне до това отново Царят да абдикира!
И още нещо, братко мой, получилите призовки връщат масово информация за доведената до абсурда мизерия в руската армия! Ръждясало въоръжение, от което са откраднати части, протрити униформи, по някои като че има зле изпрани петна от кръв, ужас, гадни тоалетни, храна, която дори зеки-те в лагерите не биха яли! Корупцията и краденето са били страшни! Хлебарки и дървеници в помещенията! Може някога това да не е правило впечатление, но днес призовки получават момчета, които са на „ти“ с АйТи, инженери, учители, даже университетски преподаватели. Нашата армия е едно огромно потьомкинско село! Колко мириарди пари на народа са били ограбени! Колко генералски вили, какви вили – направо дворци са били построени с труда на солдатите! Повярвай ми, ако не беше войната, ти трябваше да приемеш тези думи като болка, като вик на душата. В огромна степен нашата армия е един небоеспособен обман! [измама]
Започва да ме хваща страх, че ако някой натисне копчето, точковият ядрен удар ще се стовари върху моя град. Някои казват, че ядреното ни оръжие е заплаха единствено за нас самите.
Молим се с жена ми на Господ – и на моя, и на нейния, тази война да свърши час по-скоро. Жена ми казва – събудете ме, това може да е само страшен сън и нищо друго!
Ники, приятелю, като ти пиша все ме е страх, че е за последно. Аз съм си същият, братко мой български. Светът край мен обаче явно не е. Прости ми за това, което се случва. Ако не можеш да простиш на моята Русия, поне на мен ми прости!»
